Конкурс: На дядо ми ченето и на баба ми категоризацията

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Преди да си отиде дядо ми, смехът не се отделяше от него.
Четири инсулта преживя човекът за последните 20 години от живота си.
Но чувството му за хумор не пострада.
От болестта стана доста хилав и изкуственото чене почна да му хлопа. Не му беше удобно при хранене, ала и той не щеше ново чене – за какво ми е - вика - ново,
той Господ ми е приготвил горе, защо да се дават пари тука. Искаш да ни спести някой лев. Ината работа.
Баба ми пък, бог да я прости, страдаше от дълбока склероза. Интересното е, че хард –дискът й помнеше всичко от далечните години, а пресни спомени баба нямаше.
Ни дали е обядвала, ни дали е излизала...
И така си живееха двамата като пенсионирани щъркели в клетка, наречена гарсониера.
Веднъж дядо се задавил докато вечеря и почнал да кашля. Баба ми го потупала по гърба, ала вместо да се оправи, той се закашлял по-силно и незнайно как глътнал половината си чене. Кривата форма не позволявала глътнатото да премине надолу и то се заклещило така, че му пречело да диша. След като бабата го смляла от бой по гърба , видяла, че не помага и изтичала до телефонния апарат, върху който с ей такива големи цифри бил лепнат номера на баща ми. Обадила се тя на пожар и татко дотърчал, грабнал дядо и го отнесъл в колата, а оттам – в хирургиите. Докторите се смаяли и декларирали, че не са чували за друг подобен случай в практиката – то хората гълтат какво ли не, ама не и чене!!! Приели дядката по спешност и със сложни манипулации успели да разрежат ченето надве и да го изкарат на части.
Докато дядо бил в болницата под наблюдение, майка ми използвала момента да заведе баба на ТЕЛК, за да и извади по-висока група инвалидност, зер нищо не помни, ако излезе навън – не може да се прибере жената.
Влезли пред комисията и баба почнала да отговаря на въпроси. Питали я кога е родена, колко деца има, колко внуци, как се казва мъжа и – отговаряла точно и ясно.
Майка ми побесняла. Защо не я попитат какво е яла днес?! Но не я попитали и не и вдигнали пенсията. На всичкото отгоре бабка се напишкала не в кабинета, а веднага щом излезли от болницата.
На другата заран майка ми занесла закуска на бабчето. Всичко било изядено.
Към 11.00 часа обаче по телефона се чул глас:
- Дъщееее, ти няма ли да ми донесеш нещо за закуска, ма!
Майка отишла при баба и пак занесла храна. Пак си изяла всичко старицата.
Следобед дошло на посещение нейното джи пи. Как си, що си, попитало.
- Аааа, добре съм, само дето щерката не ми е донесла днеска нещо да ям – рекла.
- Мамооо, ша мъ подлудиш и мене! –простенала майка ми.
Господ даде на дядо ми ново чене шест месеца след като излапа старото. Два месеца след погребението отидох да видя баба.
О-о-о, добре дошъл! – зарадва ми се тя. Как си, как са децата? Изпи си лимонадата, дето и налях, изяде и млякото с ориз, което носех.
На тръгване ми рече:
- И като слизаш надолу по стълбите, ако видиш случайно дядо си, кажи му веднага да се качва при мене! Запиля се някъде, дъртакът му с дъртак!
Една година по-късно тя се качи при него, на небето.

Това се вика да се смееш ли, да плачеш ли?!
Явно авторът умее да хваща за гърлото, без да губи чувство за хумор.
Една петичка от мен Cool

Гост

Една петичка и от кърския!

Малко е тъжна историята.
Дано не дава Господ да стигнем до там. Иначе разказът е хубав и заслужава висока оценла.

Стават тия работи. Една баба на село както хранела прасето, кихнала и ченето и паднало в коритото, а прасето веднага го налапало.

radi_radev19441944 написа:

Стават тия работи. Една баба на село както хранела прасето, кихнала и ченето и паднало в коритото, а прасето веднага го налапало.

Да, ама на прасето можеш веднага да му теглиш ножа и да си възстановиш ченето тутакси Laughing

хареса ми! Браво!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите