Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Конкурс: Veni, Vidi,…
В подобни моменти като този винаги си спомням навиците на майка ми, когато пътуваше за село – един час преди тръгване на влака тя се строяваше чинно на гарата и търпеливо изчакваше композицията, спокойна от дисциплинираното си поведение. Като „този момент” имам предвид аз - цялата потна, червена и задъхана (жалко за взетия душ и последвалия го скъп парфюм), тичаща като ненормална за сутрешния влак, от чието навременно хващане зависеше важна моя среща. Впрочем след такива ексцесии винаги се заричам да променя този си порочен навик, но след като се добера до конкретното превозно средство, забравям на секундата великите си обещания. Мекушав характер...
Та... Горда и доволна от себе си, макар и с доста поизмачкан фасон, успях да се строполя в първото попаднало ми купе със свободно място почти едновременно с тласъка на потеглящия влак. След минути, вече поуспокоена, извадих бумагите, в които възнамерявах да потъна и мимоходом хвърлих поглед към спътниците си. Една дама, около 40-те, и малко по-възрастен мъж, опитващ се да прикрие плешивината с онези тривиално и отвратително зализани странично косъмчета. В интерес на истината точно в този момент те слабо ме вълнуваха. Притеснявах се силно за предстоящата ми среща и решително обърнала гръб на всякакви смущаващи концентрацията ми шумове, потънах в нелеката материя на споменатите вече бумаги. Всичко беше наред до момента, в който пискливия тембър на жената не забръмча отчетливо и досадно в съзнанието ми. Абстрахирането изобщо не ми помогна, а не владеех техниките на медитация, затова примирено се облегнах назад, запалих цигара и искам - не искам, се заслушах във вдъхновеното бърборене на „дамата”...
Плътно окупирала мъжа до себе си, тя методично му наливаше в мозъка последните „новини” от любимото им предприятие. Е, и в моята глава съответно, но рисковете на обществения транспорт не са единствено в настъпаните обувки. Признавам, че и аз като всеки нормален човек имам любопитство, но то е в прекалено поносими дози и твърде далече от рамките на чалгаджийската култура. Въпросната жена, обаче, бе решила твърдо да нахлуе дори зад тези мои граници. Оказа се, че инфантилността на новата им шефска секретарка била съизмерима с хипотетичните й сексуални умения; онази скочибра, главната счетоводителка, пак е предложила премии само за администрацията; пък на вчерашния запой в работно време техниците от поддръжката са се осрали като прасета; и так далее, и так далее...
По някакво перверзно стечение на обстоятелствата познавах в дълбочина цитирания „колектив” и повечето възлови персонажи и се чувствах като зрител на порнофилм зад еднопосочно-виждащо огледало, но дори и моята неизчерпаема оригиналност не намираше идея как да спра този публичен секс, а жертвоготовността ми за търсене на друго купе и евентуално преместване, барабар с всичките си разхвърляни партакеши, твърдо клонеше към нула. Реших да се върна към собствените си дела, когато с една октава по-висок тон гласът на жената нахлу зад тъничката ми бариера и тържествуващо се издигна в кресчендо, докато преразказваше вкратце (пардон, в интимни детайли!) хипер-драматичната новина – предполагаемата бременност на Полина, една от достойно оплютите междувременно колежки. И в типично колумбийски стил бракът липсвал, а жените (колко странно за иначе логичната природа на мъжете!) били странно привързани към манията за официална обвързаност в подобни ситуации...
За мой срам трябва да призная, че никак не се трогнах от драмата на Полина. Приех я като част от словоблудствата и изобщо не вникнах във въпросната съдба, докато името на спрягания за баща мъж се заби в мозъка ми като кабърче под нокът. Внимателно оставих внушителната купчина бумаги настрани, погледнах в очите жестикулиращата особа и усмихнато, но отчетливо я прекъснах:
- Много се извинявам, че се намествам в разговора Ви, госпожо, дотук Ви слушах безропотно и мълчаливо излиянията, но етиката вече ме задължава да Ви уведомя, че г-н Х. е моят съпруг.
Не знам какво представляват „очи-палачинки”, но смятам зениците на ведомствената клюкарка сериозно надскочиха размерите им след хладнокръвното ми съобщение. Които, обаче, достигнаха и размера на уреда за пържене, когато аз спокойно се облегнах назад, извадих от чантата си мобилния телефон и усетих дори с епилираните си косъмчета как репликата ми изправи всички на нокти.
- Здравей, скъпи! Удобно ли е да разговаряш? Чудесно! Защото исках да ти споделя новината, за която бях информирана от седящите срещу мен твои колеги, а и можеш лично да я чуеш от тях.
След което приветливо подадох слушалката...
Допускам, че всеки има своя кошмар или страхова невроза за реализирано Déjà vu предвид собствените си слабости. Боя се също, че за някои хора аз го осъществих и влязох во веки веков в образа на Горгона Медуза...
Merian ХуЛитер
Записан(а): Dec 17, 2003
Мнения: 192
Място: Варна
Въведено на:
15 Фев 2008 11:40:27 »
Хареса ми След подадената слушалка, спокойно можеше да приключи))))...нещо като "краят остава за вас"))))
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
16 Фев 2008 10:01:27 » ...
Кофти засечка...
_________________ plucky
Jiva ХуЛитер
Записан(а): Apr 21, 2006
Мнения: 160
Въведено на:
16 Фев 2008 10:32:34 » :)
от ужаса на натрапеното зрителство (слушателство) до поемането на режисьорската роля
хареса ми лекотата на изказа и превръщането на уж обичайната ситуация в парадокс (прилича на истинска история - щото е толкова невероятна, че трудно може да се измисли)
stihoplet ХуЛитер
Записан(а): Feb 20, 2008
Мнения: 15
Място: Троянски балкан
;"...онази скочибра, главната счетоводителка, пак е предложила премии само за администрацията; пък на вчерашния запой в работно време техниците от поддръжката са се осрали като прасета; и так далее, и так далее... "
Това го цитирам най-вече, защото моля за превод на думата"скочибра".
Чудесен малък (ограничения!!!) разказ. Присъединявам се към коментара: ...без последния абзац... и - пет(5) - от мен. Няма как да оценявам (5-). Така че - печелиш... и симпатиите ми
templier ХуЛитер
Записан(а): Oct 07, 2006
Мнения: 397
Въведено на:
24 Фев 2008 13:32:06 »
Рядко чета проза в интернет пространството, защото някак не ми е комфортно на монитора. Този разказ обаче го изчетох с голямо удоволствие и определено се посмях. Хареса ми лекотата, с която автора превръща една банална история в абсурд. И мойта препоръка е да остане без последния абзац.
PLACEBO ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 727
Място: София
Въведено на:
28 Фев 2008 11:21:34 »
Мисля, че думичката е "скочубра", ама може и да бъркам.
Но това няма значение!
Интелигентно написан разказ... бих казала, рядкост - в целия букет от конкурсни произведения!
Успех на автора! БРАВО!
))
_________________ Не се завръщай...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
05 Мар 2008 17:52:06 »
Думичката "скочибра". Употребява се за типажи близки до госпожица Андахт от романа "Антон и Точица" на Ерих Кестнер. Доколкото помня Точица я беше описала като жираф , който може да пие вода направо от капчуците, ако реши. Сухо, слабо, сгърбено същество, обикновено с очила и не особено ясни позиции. Това е моята представа за ско/у/чибра. Тъй като се употребява предимно в разговорната лексика - явява се вид сленг, за правописа и може да има не едно мнение. Да се намеся компетентно
Във влаковете е интересно! Особено като имаш очи за себе си! И уши в случая! Представям си моите как биха се чувствали не на място от неудобство при такива спътници
Поздрави за умело пресъздадената ситуация!
mihala Гост
Въведено на:
05 Мар 2008 19:43:31 » Veni vidi
Доколкото разрах от началото за конкурса,в произведенията трябва да има чувство за хумор и самоирония.В това произведение, освен палачинковите очи, не забелязах друго.
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
06 Мар 2008 22:05:38 » ))
Мдам!
Често нещата, които се случват в живота, никой виц не може да ги замести
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
07 Мар 2008 08:05:04 » Re: ))
Ufff написа:
Мдам!
Често нещата, които се случват в живота, никой виц не може да ги замести
Животът е най-големият виц!...
_________________ plucky
Meiia ХуЛитер
Записан(а): Jan 02, 2004
Мнения: 647
Въведено на:
11 Мар 2008 22:05:24 » :)
Сериозна работа са това случайностите. Колко съм си патила от тях.
Абсурди лиии?! Че някои в тях си живеем)
Истина да е! Героинята ти, явно, вечно я търси, щом така щедро и открито И се явява)
_________________ М*
Ударите по сърцето понякога оприличаваме на ударите на сърцето.
Usmiv4ica ХуЛитер
Записан(а): Dec 30, 2003
Мнения: 363
Въведено на:
20 Мар 2008 14:48:11 » Re: ))
thebigplucky написа:
Ufff написа:
Мдам!
Често нещата, които се случват в живота, никой виц не може да ги замести
Животът е най-големият виц!...
Маркони май обичаше да казва "Истински виц" за подобни случаи
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума