Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: a365
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13922

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 5
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: zaltia
:: Cyriana
:: liulina
:: mariq-desislava
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Да си спомним за Петя Дубарова
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Bogdana
Гост





МнениеВъведено на: 17 Яну 2010 12:30:59 » Отговори с цитат върни се горе

Травълър е прав само донякъде - не е призната от казионната критика, а за хиляди Петя е част от най - добрата им същност. Но не мисля, че самата тя би искала да й се изгражда паметник.
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1456
Място: България

МнениеВъведено на: 25 Апр 2010 07:48:11 » на 25 април е родена Петя Отговори с цитат върни се горе

Момичета от захар, момичета от сняг

Прескочи приказка момичето от захар,
живее някъде и другото - от сняг,
тревожни, внезапни дошли на земята -
различни, нетрайни - пролетен цвят.

Момичета от захар, момичета от сняг
на крайчеца на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят.


Обледени чешми, заснежени чимшири,
побелелите клони - болна люлка за тях,
сняг по първи петли и засипани дири,
момичета, които от нежност се топят.

Момичета от захар, момичета от сняг
на ъгъла на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят.



Политнали листенца в смъртоносен танц,
обрулени от вятър завихрят силует,
прозвънват, блясват, ръсват звезден гланц,
в обителта от пръст изчезват светове.

Момичета от захар, момичета от сняг
на ъгъла на зимата сега ще се стопят,
момичета от захар, момичета от сняг,
недоживели лято, те бързо се топят.



http://vbox7.com/play:da43f125
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
RockAround_theCock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 20, 2010
Мнения: 151
Място: В спасителната лодка си греба... към хоризонта, който ме очаква!

МнениеВъведено на: 26 Апр 2010 22:24:16 » Петя Дубарова Отговори с цитат върни се горе

Bogdana kaza:
Цитат:

...а за хиляди Петя е част от най - добрата им същност. Но не мисля, че самата тя би искала да й се изгражда паметник.


Мисля, че ние сме тези, които имаме нужда от нейния паметник. Защото това ще е паметник на Поезията, която тя успя така красиво да опише в стих. Аз поне, не съм срещал/чел (може и да има...) по-красиво пресъздаден с думи и стих, образ на Поезията... Както и одухотворен образ на стиха...
Трудно е да се пише/коментира Петя... Почти невъзможно, защото тя е над това, което е възможно да постигнеш/опишеш с думи... Защото тя го можеше с такава лекота и с такава непосредственост!

Б.Боев

_________________
Ще ти говоря за любов, а ти - не чувай...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
sunlights
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 15, 2010
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 30 Окт 2010 22:34:15 » Отговори с цитат върни се горе

Защо ни е нужна Петя, хора?...Защо ни е нужно някой да ни напомня, че някъде там, под тоновете животинско има нещо друго...нещо, което наричаме...Душа?...Защо ни е душа --- кой може да оцелее днес без да я продаде???????????????..Наистина ли това е единствения начин да запазиш душата си чиста???????????????......
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
shtura_maimunka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 19, 2008
Мнения: 282
Място: Варна

МнениеВъведено на: 01 Ное 2010 01:57:46 » Да си спомним... Отговори с цитат върни се горе

http://vbox7.com/play:da43f125
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1456
Място: България

МнениеВъведено на: 04 Дек 2010 09:53:54 » 4 декември Отговори с цитат върни се горе

Да си горещ и снежен

Улицата, бяла като котешка опашка,
искам да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.
Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град такъв!
С улиците, снежните, луната като брава,
с жиците, опънати от бяла снежна връв.
Може би затуй ми става толкова горещо -
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си горещ и снежен е чудесно нещо.
Да си цяла снежна, ала топла пак.

25.11.1975



http://vbox7.com/play:f762a536&al=1&vid=1565440
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
radi_radev19441944
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 04, 2006
Мнения: 351
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 04 Дек 2010 16:46:16 » Отговори с цитат върни се горе

karambol написа:
ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

Не харесвам самоубийците.Много ми е странно, че това по природа общително и светло същество е изпаднало в такова състояние да посегне на себе си. За мен е загадка как е стигнала до тези мрачни мисли в дневника си, характерни за една по-зряла възраст.


Напротив - понятно е. Талантливите хора са с изострена сетивност и всяка несправедливост отеква болезнено в душата, а едно 16 годишно същество е особено ранимо. Не може даскалската ординерност и прагматизмът на възрастните да бъдат показател за това кое е правилно и кое - не. Не може никой да бъде оправдан и всички ние вкупом сме виновни за всяка подобна смърт, дори тези, които не са я познавали изобщо. Защото всички са длъжни да се съобразяват с изискванията на таланта, а не той - с тях. Защото загубата е голяма. Виновни сме!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
sunlights
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 15, 2010
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 18 Апр 2011 20:16:17 » Отговори с цитат върни се горе

Виновни сме.

Image Image Image Image Image
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria

МнениеВъведено на: 22 Апр 2011 07:35:35 » 2011-04-25 Отговори с цитат върни се горе

In Memoriam

Тихо гаснещи свещи тъгуват в очите ми,
а в душата ми – мрак и тревога
и се мъча без глас да ти кажа – попитай ме
„Как си ти?”, но отдавна не мога...

Ти, отдавна си някъде много далече,
сред безкрая на космос огромен –
светлинката на малка свещичка си вече,
тихо гаснеща в мен като спомен...

2011-04-25

_________________
По добре влюбен, отколкото никакъв...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Iskren32
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 14, 2006
Мнения: 138
Място: София

МнениеВъведено на: 23 Апр 2011 07:18:41 » Отговори с цитат върни се горе

http://www.youtube.com/watch?v=fLbLBqKRxWs

Клипче със снимки на П. Дубарова, както и от филма "Трампа". Браво на автора!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
galina
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 31, 2008
Мнения: 316
Място: някъде по морския бряг

МнениеВъведено на: 26 Апр 2011 10:14:49 » :) Отговори с цитат върни се горе

http://vbox7.com/play:da43f125&al=1&vid=1938586

_________________
Ако се приемаш прекалено сериозно, знай, че се обричаш на вечно разочарование!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Iskren32
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 14, 2006
Мнения: 138
Място: София

МнениеВъведено на: 02 Май 2011 05:47:15 » Re: 2011-04-25 Отговори с цитат върни се горе

RockAround_theC_l_ock написа:
In Memoriam

Тихо гаснещи свещи тъгуват в очите ми,
а в душата ми – мрак и тревога
и се мъча без глас да ти кажа – попитай ме
„Как си ти?”, но отдавна не мога...

Ти, отдавна си някъде много далече,
сред безкрая на космос огромен –
светлинката на малка свещичка си вече,
тихо гаснеща в мен като спомен...

2011-04-25


Много е хубаво
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Iskren32
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 14, 2006
Мнения: 138
Място: София

МнениеВъведено на: 02 Май 2011 06:15:34 » Отговори с цитат върни се горе

Покойния - Кембъла навремето по едно радио си правеше такива възмутителни каламбури за П. Дубарова, като: дубара, и таз дубара, кой набара него бара! Това беше негов отговор на коментар на слушател за таланта на Дубарова. Ако тя била голям поет то Дамян Дамянов бил най-великия поет на света! Какво искаше да каже...само той си знаеше. Беше грозно. Дете на 17 години е била все пак...

Ето това е на преден план 22 години у нас - циничния Куку хумор, на онези вулгарни втръснали "шоумени" - символи на разрушена, ограбена и деградирала България.

ПП.
Когато загинаха шестте деца от Симеоновград никой от тези палячовци не каза и дума. А заслужаваха национален траур!
Защото са деца най-вече. Заслужаваха поне един ден мълчание, тишина.
И как всичко си отминава...прибраха ги, погребаха ги, и гаврата си продължава - същата, грозна и безпардонна на политическо и всякакво ниво.
Продължиха да подскачат, да си танцуват, да осмиват...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Iskren32
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 14, 2006
Мнения: 138
Място: София

МнениеВъведено на: 27 Апр 2012 01:13:35 » Отговори с цитат върни се горе

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1344693

Навършиха се 50 години от рождението на Петя. На линка има и видео с откъс от филма "Трампа".
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1456
Място: България

МнениеВъведено на: 04 Дек 2014 15:27:30 » Да си спомним Отговори с цитат върни се горе

...

"Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини - не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен - на съседната маса. И как съм го пожелавала само!"

---

“Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание - него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?! Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи - или да се влюбят, или да постигнат нещо! Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила...

---

“Не искам да живея в заслепение. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници. Григор Ленков беше такъв, бог да го прости. Защо не оцеля? Дарвин е доказал, че във вечния ход на еволюцията на организмите оцеляват само най-силните, най-добре приспособените към конкретните условия. Той не е могъл да се приспособи, милият. Как да говоря за него, когато сълзи размиват очите ми и ме дави, дави.

---

"Спрях до огледалото на втория етаж, извадих жълт гребен и бавно и мълчаливо се заресах. Беше страшно. Дъхът на този хладен коридор, извитите стълби, дори и това голо огледало, в което се оглеждах преди - плаха, тънкокрака, с плитка на върха на главата, която кой знае защо не ми тежеше, всичко бълваше него - категорично, безпрекословно, невъобразимо - решех се аз и си мислех: защо го няма сега да ми се порадва - колко съм пораснала и как хубаво се усмихвам..."

7.09.1979 г.

Петя Дубарова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com