Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: a365
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13922

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 5
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: zaltia
:: Cyriana
:: liulina
:: mariq-desislava
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Да си спомним за Петя Дубарова
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
torbalan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 19, 2007
Мнения: 365
Място: В Неизвестното Безвремие, до Дъното на Хълма, че даже и оттатък Билото...

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 10:56:13 » Да си спомним за Петя Дубарова Отговори с цитат върни се горе

БЛАГОРОДСТВО
Петя Дубарова

Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбърчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна се във огнена коприва.

След кораба остана само пяна
и раната във морските гърди.
Една вълна, немирна, разлюляна,
затвори я и меките води
пльоплюкнаха във устните на плажа,
изхвърляйки и миди, и звезди,
за палавия кораб да разкажат.

Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
ro6a
Гост





МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 10:59:44 » Отговори с цитат върни се горе

Посвещение

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
torbalan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 19, 2007
Мнения: 365
Място: В Неизвестното Безвремие, до Дъното на Хълма, че даже и оттатък Билото...

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 11:09:00 » Отговори с цитат върни се горе

А ето го и предсмъртното й писмо:

ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
torbalan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 19, 2007
Мнения: 365
Място: В Неизвестното Безвремие, до Дъното на Хълма, че даже и оттатък Билото...

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 11:16:22 » Отговори с цитат върни се горе

torbalan написа:
А ето го и предсмъртното й писмо:

ИЗМАМЕНА
МЛАДОСТ
ПРОШКА
СЪН
СПОМЕН
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА
ТАЙНА


http://www.vbox7.com/play:8e39325e
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
radi_radev19441944
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 04, 2006
Мнения: 351
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 11:18:37 » 04 12 79 ... / за Петя.../ Отговори с цитат върни се горе

04-12-79…
… Това не е ЕГН. На тази дата преди 28 години си отиде Петя Дубарова, което тъжно събитие не може да бъде отминато с мълчание. По същото време или малко по- късно авторът на този текст се залови да пише посвещение за нея или може би като нея, но това се оказа непосилна задача за един обикновен дилетант, поради което изпълнението се проточи във времето почти до сега- най- малко рекорд на Гинес- и през този достатъчно голям период стиховете бяха унищожавани, захвърляни, забравяни и възстановявани безброй пъти, за да се получи нещо смислено или поне на него така му се струва. Във всеки случай той- авторът- моли за извинение разбиращите от поезия, както и близките на Петя, ако нещо не е- и вероятно не е- както трябва.

Р
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 939
Място: София

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 12:49:22 » Отговори с цитат върни се горе

Поклон пред Голямата Петя!
Някой беше казал, че талантите живеят често кратко, но стигало това да се родят. Според мен те не умират, а като Малкият принц оставят Любов и Светлина и се връщат на своята звезда, при своята роза...



Да съм слънчево момиче

Петя Дубарова

В дланта ми каца слънцето червено
добро и светло, като гълъб ален.
То сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят.
Да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не изгарям.

И хората да гледат мен засмени.
Да казват: " Тя е слънчево момиче!
Във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича! "

Аз искам, щом издъхна уморена,
то слънцето със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над гори и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва.
И аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
azur
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2007
Мнения: 4

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 14:12:08 » Отговори с цитат върни се горе

Една от любимите ми поетеси .Поклон пред светлата и памет .

Там някъде...


Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
vanya777
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 16, 2007
Мнения: 111

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 14:45:44 » Отговори с цитат върни се горе

"Аз съм само една и за пръв път съм млада..."

Знам, че е по-голяма на години от мен а я имам за едно малко момиченце прегърнало слънцето...

От малка живея с нейното творчество...сълзите напират...

Поклон!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1347
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 20:04:04 » Отговори с цитат върни се горе

ДВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ
НА ПЕТЯ ДУБАРОВА

Автор: ПЕТЪР ЧУКАНОВ

ВСЕ ТЕ ТЪРСЯТ

Все за тебе слънцето изгрява,
пак за тебе нежно се усмихва,
вятърът и той за теб запява
твоя песен, ден и нощ не стихва!

Лодка от вълна се нежно тласка,
тихо, но приятелски говорят:
"Чувствам сякаш Петината ласка",
златни рибки палави се борят!

Слънцето, морето все те търсят,
ти им бе сестрица и те жалят,
те - вълните, с пръски да те ръсят,
слънцето с лъчи да те обжаря!


БАЛАДА ЗА ПЕТЯ

Всяко лято една чайка бяла,
странно с грак над "Луна парк" лети
и кого ли търси тази сутрин цяла,
що ли тя на младите шепти?

После каца горе на скалата,
винаги до нея - момък млад
гали я със нежност непозната,
той за нея е приятел, брат!

Край морето както си мечтаха,
минаха рибари покрай тях,
в чайката те всичките познаха
Петя, Петя, Петиния смях!

Из антология на поети с ловешки привкус
"ЛЕТЯЩО ГНЕЗДО" - 2006 г.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
katbalu
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 04, 2007
Мнения: 174

МнениеВъведено на: 04 Дек 2007 21:41:07 » За Петя Отговори с цитат върни се горе

Остана си на снимката така-
две хубави очи и в тях- жарава,
платила с най- жестоката цена,
доказвайки, че смърт
поетът
няма!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
kristi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 19, 2005
Мнения: 729

МнениеВъведено на: 05 Дек 2007 00:38:25 » Отговори с цитат върни се горе

Ради, благодаря ти за тази тема във форумите, за стиха за Петя!
Вселена е тя, Вселена! Тясна и е нашата рамка, но сигур ще се почувства по- уютно там, в отвъдното, ако стигнат до нея всичките ни топли думи и послания...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
radi_radev19441944
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 04, 2006
Мнения: 351
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 05 Дек 2007 12:06:30 » Отговори с цитат върни се горе

kristi написа:
Ради, благодаря ти за тази тема във форумите, за стиха за Петя!
Вселена е тя, Вселена! Тясна и е нашата рамка, но сигур ще се почувства по- уютно там, в отвъдното, ако стигнат до нея всичките ни топли думи и послания...


Smile Кой знае. Бих искал.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
radi_radev19441944
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 04, 2006
Мнения: 351
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 05 Дек 2007 12:10:49 » За Петя Отговори с цитат върни се горе

Чувствам се длъжен да благодаря на всички .
Дано това ни направи по- добри. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Hesioda
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 27 Дек 2007 20:25:22 » Отговори с цитат върни се горе

Морето II
Морето с морска обич е раздало
на много песъчинки кротка нежност,
на много водорасли цвят е дало
от синьото на своята безбрежност.

И в пристъп на любов е сътворило
седефа във разтоврената мида,
във своите подводия измило
следи и от тъга, и от обида.

О, как ли е успяло да направи
то всяка риба толкова различна
и с дланите си синкаво-лилави
да сее радост в свойта безграничност.

И аз стоя, изопната и няма,
на пясъка самичка под небето,
и чувствам се и горда, и голяма,
и силна, и добра като морето.

Едно от любимите ми нейни стихотворения.Имам и още едно, което...просто обожавам.

Слънчев полет

Когато грабна го зората
на дивия красив живот,
той, легнал тихо на скалата,
видя изпонатия свод.

Скалата щом приля му сила,
към този свод политна той
и към луната сърп извила,
към слънчевия лъчев рой.

Летя и бурите плющяха
в разперените му крила,
но те безкрайно силни бяха,
тъй както родната скала.

Без милост лъч горещ блестеше
в отворените му очи,
но той летеше и летеше,
там гдето слънцето мълчи.

Летеше той с мечтата бурна
да стигне слънчевия диск,
да стигне синева лазурна -
мечтата му бе пълна с риск.

Но вихър зъл това ли беше,
не беше ли фъртуна зла,
тъй, както шеметно летеше,
орелът рязко сви крила...

И блъсна в него силен вятър,
надолу бързо полетя,
пред него грозен черен шатър
повлече тайнствено смъртта.

Суров като студена пролет,
но горд като изгряващ май,
орелът винаги във полет
намира своя светъл край.

Но друг орел, по-смел и силен,
ще има по-щастлив живот,
защото горд и силокрилен,
ще стигне слънчевия свод.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Iskren32
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 14, 2006
Мнения: 138
Място: София

МнениеВъведено на: 28 Дек 2007 08:11:00 » Отговори с цитат върни се горе

БРЕЗИТЕ

Брезите се отърсват пак
от синьото мълчание
на своите листа
и тъмни като сенките
във листени обятия
попиват вечерта.

Разрошени от щастие,
те клони омастилени
разтърсват като в бяг
и дръзки като птиците,
плетат гнезда за вятъра
и есенния мрак.

Че слънцето, надменното,
блестящо като бял живак
по рибешки мълчи
и хората, забързани
не виждат красотата и
добрите им очи.

А вечер те отърсват се
от синьото мълчание
на своите листа
и будни като сенките,
и мойте сини сънища,
се сливат с вечерта

П. Дубарова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com