ОТНОВО "щРЪКЛИЦА" В ГАЛЕРИЯ "АКТИВ АРТ"

Галерия "Актив Арт"
Представя
единадесето издание на поетични диалози

"Щ Р Ъ К Л И Ц А"

Тема:

"Т Р Ъ Н С К И Р А З К А З И "

представени на живо от:

ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ - К2
ВАЛЕНТИН АНДРЕЕВ – РАФЕ актьор от Драматичен театър “Йордан Йовков” гр.Добрич
СВЕТЛА СТАЙКОВА – Blak Cat

Водещ: КИРИЛ АСПАРУХОВ

18.30 часа 28 ноември 2007 г.
Галерия “Актив Арт”
Гр.Варна ул.”Дунав” 5

Встъпление

“Момче, ти ли си тоя, дека сбирал вучи житиета?! Бабата рече да варкам да те сретам и да ти кажем за вуците. Оти я сум най-стар у наше село, повним бая живот и бая умирачка...
Напреж сакам да те питам: От що така сте се сбъркàле вие там - по градò? Що ви е присèцало?! Свършия ли се человеческите жития, та вучи сте пошлè да трàжите?! Сичкия ли живот турнàхте на хартията, сичката ли хорска умирачка, че опрехте до вуците?! То верно, дека вуко иде пò человек от некои хора, па други са пò вуци от вуците...
Ичè се чудим тука на Светò. Сбъркàл е Оня, коги е турнàл у една бохча све − и хора, и дзверове. Оти хората са диви и от другùте нема и трошùняк да остаье! Да си ги бе пасъл вуците Господа на своùте си ливаде. Оти тука им изпихме живото на них, ама пай и нашия си изпиваме вечим.
Ти се не чуди, не сум се побъркàл я, пипето ми си е на мèсто и сече, сече. По цели нощи сече, та на утрето сал едни трески има от Свето. Барем на боринки да стаят − зиме печката да палим, па то и това не чè!
От кои си ти, момче? Нашенче идеш, ама знам ли те чий сой си. То се омешàха родите − кой коги с коя булка се фанàл, чии сополкьовци отчувал и за орли ги гласил, па те на патки станàли...
Инак множко вучи дири минуват по Трънско. И вуча кръв се пи тука, и человеческа... Едно знам я − дека Господ е плюнàл и живот се е зафатал, там и мъка се е присадила! Кико бурен се вие пустата цръна мъка и души человеците, мори ги на корен...
Па ти си убавенко, погледà те я от напреж. Убавенко си и бащу ти на челото ти го пише, я сал те така си те подпитувам! Ручкàл ми е и он ръкаво! Големо диване беше, да ти е жив! А ти сеги òкни по едно лимонде, оти я вечим другò не пиèм и присèдни тука, на ладовина.
Я да ти речем кое що е по вучия и человеческия свет..."

“Изкачих Трънските планини в края на септември. За първи път през живота си. От Кървав камък – самотна, живописна скала – се ширна вълшебна, омагьосваща гледка. Земята на вълците – една неразказана приказка! Но приказката изчезна за мигове. Непрогледна, космата като чудовище мъгла захапа слънчево-засмяната планина, налапа я и я погълна. Изкатери се на небето, настигна белите рунтави облачета и ги схруска. Слънцето ужасено угасна. Земята на вълците – стана страшна!
Трънските села умират. В буренясалите дворове цъфтят единствено белите цветя на некролозите. Граничната бразда се покрива с трева. Там, където България граничи със себе си… Без хора планината е пустиня, земя на вълци, смърт... Но в природата, вечността и литературата смъртта ражда живот. Роди се силна, сурова, неподправена поетична проза със свирепа художествена мощ.
„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. А човешката глутница понякога е по-безпощадна от вълчата.
Белетристичният дебют е многообещаващ. Прозата е заредена с поетичния ритъм на разговорната реч. Живият диалог – най-капризната същност на повествованието – обича автора и му се отдава с лекота. Характерите в творбата носят неповторимия портрет на българщината. Литературният образ е запомнящ се, незабравим. Само в тази книга един мъж може да се обеси... и кръвта му да изтече до капка...
Тясно жанрово сборникът е решен като новелистичен роман. Героите често пренасят съдбата си от разказ в разказ. Творбата докосва, родее се с най-добрата ни литературна традиция: „Старопланински легенди”, „Диви разкази”, „Кървави разкази”. Рисувайки вълчата усмивка на трънския планинец, Петър Делчев ще разочарова любителите на лекото четиво. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Някои могат да нарекат сюжетите депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока... Аз мисля, че това е най-голямото ù художествено достойнство: трагическото светоусещане... чувството за гибел, излъчваща светлина...
Авторът го притежава. Късчето самородно трънско злато му принадлежи. Изровил го е от вечността, промил го е през кръвта и таланта си. Откритието е самородно, а не претопено от класически образци.
В земята на вълците има литературно злато. Дано жилата се окаже неизчерпаема!
На добър час!”
"Земята на вълците “предговор към книгата от Александър Чакъров

Петър Делчев е роден през 1971 г. в гр. София. Женен, баща на две деца. В началото на 2006 г. излиза дебютната му стихосбирка „Луд за обичане”. „Трънски разкази” е първата му белетристична книга, която излиза през декември 2006 г. И двете книги са издание на Сдружение “Словото” (www.slovoto.org).
Лауреат е на национални конкурси за поезия и проза: „Очи за себе си ’2006”, „Радецки – Вчера! Днес... Утре?”, „Христо Фотев’2006” и др. Сборникът “Трънски разкази” получава номинация в Националния конкурс “Елиас Канети”, 2007 г. и е отличен с Първа награда в Международната среща на младите писатели, Своге’2007. Член на Съюза на българските писатели от септември 2007 г.
Части от двете книги могат да се прочетат на www.slovo.bg/pdelchev

В последната за годината “Щръклица” ще се осъществи и нашествието на софийските хулитери. К2 – Петър Делчев повежда дружината. Поради спецификата на жанра, диалогът ще е режисиран – части от книгата. Импровизацията ще е във втората част, където очакваме изненади. Аз спирам до тук за да има интрига. Това че материалът е сериозен и не лек е също умишлено подбрано, за да предаде тежест на събитието- все пак става въпрос за финалната за 2007 “Щръклица”. До нови срещи на 30 януари 2008 за тези, които по една или друга причина ще пропуснат .
Ваня Маркова – галерия “Актив Арт”

Гост

Щом трябва - ще сме на линия...
Две мнения няма...
А срещата по традиция продължава къде...Хайде в хор...
В "Червения... лъв"... Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

bilkarkata написа:

Щом трябва - ще сме на линия...
Две мнения няма...
А срещата по традиция продължава къде...Хайде в хор...
В "Червения... лъв"... Laughing

От галерията на активартлъвовете- в устата на лъва. ) От трън на глог. Лошо няма! Cool

Наистина не е за пропускане.
Дано не се появи причина... Smile

От трън та на глог. Това че става въпрос за Трънски разкази ли?

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Markoni55 написа:

От трън та на глог. Това че става въпрос за Трънски разкази ли?

Ми да! Истинските рози са трънливи!) Трънките и глогинките са от сой!

Хубава книга!

Аз още като я прочетох писах едно прочувствено писмо на автора. Трудна ми е тази тема. Напоследък много се щадя от силни, разтърсващи и тежки четива. Имам си проблем с емоционалността. Той си е мой. Но независимо накъде отиваха нещата със сюжета я прочетох на един дъх. Може да изглежда много "кравешки възторжено" както се изразяваше един бивш хулитер, но книгата е от ония, дето в моята класация е в графа "най". Бях поразена от стила, от невероятната изразна култура, от достоверността на образите. Имах чувството, че това е автор поне с няколко тома "избрано" в биографията си. Много зрял и силен. Зарадвах се, че книгата е номинирана, което означава, че е забелязана! И много ще се радвам варненският й прием да е толкова възторжен, колкото моята тирада!

Как искам и аз да дойда, ще направя всичко възможно да го съчетая с едно друго събитие Very Happy

Гост

Значи аз можах да присъствам, дори и болна...
Рискувах да припадна от настинката си и горкият
Еф-гений, или Примавера, като
най-познатите ми кавалери,
щяха да бъдат принуден да ме тътрузят
на ръце около два километра до болницата,
а вие дори не си направихте труда да дойдете да
надникнете. Особено съм обидена на Нети, че през
цялото време очаквах да я видя...А-а-а... Mad

Служебни ангажименти ме закопчаха и пак пропуснах поредната Щръклица Evil or Very Mad

Е как си ми обидена като аз през цялото време бях там? Shocked

Ти май се шегуваш? Very Happy

Наистина беше приятна вечер, а четените откъси ме развълнуваха много...
Добре пресъздадени образи от автора, разбира се от Светла и от гостуващия артист.
Хареса ми.

Гост

Ей сега вече те убих. И дори не ми се обади...Това вече не прилича
на нищо от твоя страна. А аз най-добросъвестно чаках до последно
някой да каже: "Абе, здрасти, аз съм Нетито!" или "Здрасти, аз съм
Лисица!"- защото и нея очаквах...
Нищо...нищо...
Накрая се дръннахме най-сериозните в "Червения лъв" и какво...
Как човек да не ти отпори ушите следващия път...
И ти не разбра коя съм, нали? Ами нека ти е за урок! Smile

))

Дали не съм разбрала коя си?Не знам.
Може би ти си седяла на четвърти ред.
Или на пети, не ги броих. Някъде там.
Може пък аз да съм стояла точно до теб.
Very Happy

Гост

До мен седеше симпатична доста млада дама с дълги тъмни коси
и приветливо лице...
Ти ми писа, че си по-възрастна...Аз се оглеждах, оглеждах, но
после в един момент повечето се разотидоха и реших, че не
си дошла... Crying or Very sad

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите