Записан(а): Aug 05, 2004
Мнения: 268
Място: Във времето
Въведено на:
17 Сеп 2007 10:17:23 » Авторски рецитал на Николай Милчев
На 20 септември (четвъртък) 2007 г. от 17.30 часа в Клуба на дейците на културата - Ловеч (площад "Т. Кирков", до Лятната естрада) ще се състои авторски рецитал на поета
Николай Милчев
Музикални изпълнения на флейта - Юлиана Близнакова.
Организатор:
КЛУБ НА ДЕЙЦИТЕ НА КУЛТУРАТА - Л О В Е Ч
Инфо: Милен Тотев
Albatros Гост
Въведено на:
17 Сеп 2007 15:18:14 »
Николай е прекрасен поет, пожелавам му успех!
Pord ХуЛитер
Записан(а): Aug 05, 2004
Мнения: 268
Място: Във времето
Въведено на:
19 Сеп 2007 14:12:38 » Страница на Николай в Литернет
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
19 Сеп 2007 15:36:57 »
Това е събитие, което ще пропусна с голямо нежелание и чувство на съжаление. Сега се утешавам с няколко нови за мен стихотворения на Николай Милчев от последния - струва ми се - брой на списание "Участ".
За тези, които също няма да могат да присъстват, а харесват този поет.
Оловният войник и шивачката
Оловото -най-тъжният метал -
бе моя плът, родина и играчка.
Аз нямах нищо...Но си бях избрал
вълшебната надежда за шивачка.
Играхме си на Господ...Ала тя
не издържа на голи обещания.
И ме облече в риза от мъгла
и с мляко от снежинки ме нахрани.
Вместо конец тя вдяваше змия
и ме пришиваше в прахта на пътя.
А беше тънка, хрупкава жена -
сърна и котка, светеща от мъка.
Бе силна и за мен разполови
сърцето си. И после ме изтласка
подобно кръв, която ще горчи
върху изгубена в устата ласка.
Сега се чувствам като игленик,
като перце и като пепелянка.
Душата на оловния войник
е оцеляла след пожара сянка.
Ако ме жалиш, с цветен оксижен
ми помогни да стана молекула.
С просветващите точици от мен
уший си рокля и красиво було.
Биография
С железни обувки и с душа на синигер
не помръдвам, а косата ми кипва.
А косата ми чак до земята достига
и прилича на мустаци на тиква.
Ако взема машинка и острижа дувара,
ще острижа родината своя.
И подобно паницата с бяла извара
ще съм кръгъл, димящ и спокоен.
В огледало оглеждам нереалният профил -
и носа, като чушка надвесен.
Край нозете ми дишат два дълбоки картофа,
а край тях и коприва, и чесън.
Нямам име и макар да римувам обилно,
излинявам край случайния смисъл.
Имената са сенки от които най-силно
почернявам и направо ме втриса.
И ви казвам, че трябва да забравите всичко,
за което вкусът е двуличен.
Вместо подпис оставям следи на лисичка -
нека те по сърцата ви тичат.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1021
ХуЛитери: 3
Всичко: 1024
Онлайн сега:
