От последната "Щръклица" - още топличко

25.07.2007, Галерия "Актив Арт", Варна. Тема - "Авторът срещу себе си" (като се оказа по едно време, да се вглежда в себе си, но и като автопровокация).
Автори (кратка библоиграфия):
Красимир Симеонов, поетът: "Езерни очи". Издателство "Захарий Стоянов" и Университетско издателство "Св. Климент Охридски", Сф 2006.
Атанас Стойчев, белетристът: "Нон стоп", "Профиздат", 1988; "Пясък от дъното". Издателство "Факел" 1993; Пак "Факел", съвместно със "Свободно поетическо общество" - така нареченият еротичен хепънинг "Не ми вярвай, скъпа", 1995 г.; "Слаби ангели", "Факел" 1999 г.; "Тъмната страна на жената","Славена"-Вн,2003 г.
Водещ Кирил Аспарухов

И сега напред - авторите имаха какво да кажат и го казаха по подобаващ начин. Това пролича най-добре от дейното участие на многобройните гости на събитието, явно очаквали с нетърпение седмото издание на "Щръклица" - поетични диалози, които вече са знакови не само за Варна. Това определено пообърка предварителния сценарий, но пък организаторите вече имат опита и само спечелиха от това - като се изключат операторите зад телевизионните камери, които се поозориха, но пък си струваше.
Показано беше виждане от доста по-друг ъгъл и на общочовешки проблеми, и на делничните ни тревоги, но през призмата на твореца - като обобщение на процеси и влиянието им върху развитието на ценностна система и духовност, изведени с красотата на словото. За да стане това факт, помогна и Ваня Маркова, която предоставя галерията си - заедно с Атанас Стойчев изпълниха интересн откъс от разказа му "Любов до повръщане".
С книгите на авторите не е трудно да се снабдим, ето засега тук нещичко за илюстрация:

"Прашец по пръстите"

В ръката ти умира пеперудата,
която долетя със вятъра,
който довя цветенцето,
с което тя си играеше.

Красимир Симеонов

"Случайно момиче"

Какво правим на кораба?
Вадим душите си.
Изчакваме ги да брадясат
и търкаме с тях
ръждивата палуба.

Атанас Стойчев

От Атанас Стойчев няма как да предложа откъс от разказ по понятни причини, но той е и плавал и прочете това стихче, писано очевидно къде.
Трудно ми беше да се добера до авторите от почитатели и чакащи за автографи, но да си пожелаем все така да е - и на следващата "Щръклица" - пак там, на 29.08.2007 от 18.30 часа, с участието на поетите от Варна Станислав Пенев и Владо Стоянов.

Мина и тази "Щръклица". Напук на някои очаквания за изхабяване на идеята, напук на летните жеги и отказващите да мислят мозъци, Ваня Маркова и Кирил Аспарухов отново успяха да бъдат атрактивни. Къде е тайната? В подборката на участниците ли, в организацията ли, в излъчването на водещите ли?... Наистина е тайна. Някои се опитаха да изразят мнение, че в галерията е хладно и това спасява от летните жеги – затова е. Смея да възразя. Наистина температурата е в границата на нормалното, но от подредената изложба на Стефан Хаджи-Николов извира толкова скрита топлина, от всеки един детайл, мога да го опиша само с една дума: hot, hot, hot... А когато се преплетоха стиховете и прозата - от скритата страст и заряд - публиката започна леко да се препотява.

"Авторът срещу себе си"?! Нима е възможно?! Нима е редно и уместно?!

Отговорът не закъсня: "... Срещу себе си - означава да разрушим това, което там не ви харесва..."
Самоирония, самообвинения, самомнителност, автоагресия... Хаос от откровения... "...Отговорите сами ще се наместят..."К.С. - тези думи се оказаха отговор на многобройните въпроси, които предизвикаха двамата автори във всеки един от нас.

Тази "Щръклица" беше по-различна. (Всяка е различна). Сякаш ние, публиката, не бяхме подготвени за нея, за тези автори. Но Атанас Стойчев и Красимир Симеонов определено бяха готови за всяка една публика. И не ни оставиха неми и безразличн - кой ли би останал безразличен, когато отварят гръдния му кош с ръждясал нож и приютяват вътре гнездо усойници... Авторите се обвиниха за всичко един друг, и себе си, дори и за доброто, което са сторили. Поискаха да се помъчим да разберем всичко сами. Обясниха ни, че можем да бъдем себе си само ако се стремим към другите. Че истината се разкрива с контраста при сравнението. “... Ние сме егоисти – пътуваме към себе си с критичните намерения да разкрием светлото в себе си след като изкараме всичко тъмно пред другите...” “... Саморазрушаването е катарзиса през който трябва да преминем. Творците живеят в измислен свят с реални емоции и образи...”

Работата си беше за психоаналитик. Чаша бяло вино свърши същата работа. Примирихме се с несъвършенствата си, взехме си по една книжка за домашно и се разотидохме. Мислите ми се сплитаха със чутото:
А.С
... Не можеш да понасяш порядъчност....
... Ако искахме, както неискахме, щяхме да поискаме да не правим това, което не искаме...
... Поетът търгува с желанията ви...
... В миша дупка напъхахме времето...
К.С.
... Насилват те без да го помниш...
... Излизам от своята кожа и влизам в чуждата... за да мога с божията помощ да преживея и тази нощ...
... Замерват те с камъни от твоя път...
... Как може да продам нещо, което не съм направил...
...Как успя да дадеш душа на своята душа...
... Няма смърт , а обич... Дръж ме до себе си...
... Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли... Да понеса неща, които не могат да се понесат...

Мисли породени отвътре...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите