За нелепостите в средите на родната поезия!!!

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2007 Мнения: 30

Здравейте! Свързах се с хора, организиращи литературния клуб на младите поети. От тях разбрах доста за състоянието, в което се намира нашата поезия, как е съботирана от псевдо-ителектуалците, как стойностите неща се пренебрегватв името на нечии интереси...
Интересен ми е вашият коментар, както и всякаква информация, личен опит и разочарования по тази тема, които имате! Както и предложение за разрешение на проблема, разбира се.

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Няма по-жесток човек от твореца, колкото по - талантлив, толкова по -жесток, има и изключения, за да е вярно правилото Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2007 Мнения: 30

Съгласна съм с теб, но от определена дистанция... Защото: Не трябва ли именно хората на изкуството да са най-толерантни, най-пълни с живот и максимално издигнали се над дребнавите битови проблеми, над нещата демек Wink

Знам ли... Би трябвало нас да не ни интересува кой с какъв цвят очи е, а с какви нюанси е душата му...

ХуЛитер Записан(а): Sep 18, 2006 Мнения: 13

bird_in_love написа:

Здравейте! Свързах се с хора, организиращи литературния клуб на младите поети. От тях разбрах доста за състоянието, в което се намира нашата поезия, как е съботирана от псевдо-ителектуалците, как стойностите неща се пренебрегватв името на нечии интереси...
Интересен ми е вашият коментар, както и всякаква информация, личен опит и разочарования по тази тема, които имате! Както и предложение за разрешение на проблема, разбира се.

Здравей, влюбено пиле. Smile

Интересна тема си подхванало, но не ми стана ясно:
1. Какво е състоянието, в което се намира нашата поезия?
2. В какво се изразява пренебрегването на стойностни неща и в името на чии интереси се прави то?
3. Какво се има предвид под "стойностни неща"?
4. И на края - какво точно означава "съботирана"? Тоест, ако имаш предвид четене (или писане) на поезия в събота, например (оттам и сЪботирана) - обяснимо е - предполага се, че съботата е свободен от делови ангажименти ден и хората се отдават на любими занятия. Very Happy

А ако имаш предвид сАботирана (от онова действие - саботаж) - то какво точно означава да саботираш поезията?! Rolling Eyes

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

bird_in_love написа:

Съгласна съм с теб, но от определена дистанция... Защото: Не трябва ли именно хората на изкуството да са най-толерантни, най-пълни с живот и максимално издигнали се над дребнавите битови проблеми, над нещата демек Wink

Знам ли... Би трябвало нас да не ни интересува кой с какъв цвят очи е, а с какви нюанси е душата му...

За втори път по повод на тема ти казвам "Добре дошла"в....избра ли си думичката, в лични ще ти нахвърлям с какво всеоръжие да се всеоръжиш, защото много, много ще ти трябва Shocked

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2007 Мнения: 30

Ха... Хубава забележка!!! Smile

Значи имам предвид следното! (като имай предвид ти и другите, които четат тази тема, че ако всичко ми беше ясно, нямаше да я пусна Wink

)
Има огромно количество псевдо-поети и -интелектуалци, които вероятнио имат своите таланти и умения, но поезията или пък литературата въобще не спадат към заложбите им! Но въпреки всичко те обитават тези среди с уверенпостта, че там им е мястото. Използват влиянието си, за да "избутват" на преден план себеподобни от младото поколение( става въпрос за едно наистина голямо съсловие).
Това са неща, които не са тайна за никого! Това, което мен ме учудва е, отново казвам, размерите, които е приело това явление.
За САБОТАЖЪТ Razz

: Млад и талантлив поет без тяхно одобрение или връзка с тях, не би могъл да стане име или пък да вземе нагрда в конкурс... Защото няма равни условия... И тук както навсякъде в България, водещи са интересите Smile

Не ми се ще да вярвам в това... Затова бих се радвала всеки, който може да ме опровергае или пък да подкрепи информацията ми, да го направи Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 03, 2007 Мнения: 48

Аз бих предложил разделението от "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Там има майстори има и институция на поетите и интелектуалците. Едните създават истинска поезия и живеят в нея, другите са просто държавни чиновници. Човек сам избира, в коит среди да участва и на каква цена, а това дали е талантлив или не зависи от това как се отнася към таланта си или към себе си. Така, че според мен може и да има такива среди, но тях винаги ги е имало и ще ги има, както и истински стойностните неща все някога ще станат явни.

oberonus написа:

Аз бих предложил разделението от "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Там има майстори има и институция на поетите и интелектуалците. Едните създават истинска поезия и живеят в нея, другите са просто държавни чиновници. Човек сам избира, в коит среди да участва и на каква цена, а това дали е талантлив или не зависи от това как се отнася към таланта си или към себе си. Така, че според мен може и да има такива среди, но тях винаги ги е имало и ще ги има, както и истински стойностните неща все някога ще станат явни.

Дано повече хора прочетат и проумеят това...особено за живеенето в поезията...Среди има всякакви...конкурси също...и наистина е въпрос на личен избор - ако си наясно с Цената!

kon-kursite sa za kone, ne za pegasi

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Нелепости винаги е имало и ще има.
Както и поезия Wink

Въпросът е - кое преобладава Sad

Това не зависи много от нас, но...
Нашият избор си е наш, на коя страна да застанем Confused

ХуЛитер Записан(а): Jan 31, 2005 Мнения: 26

Поздравления за отворената тема! Това е въпрос, който мен също много ме възмущава и отравя желанието ми за творене. Затова искам да подкрепя Птицата със своя поетичен отговор чрез стихотворението си "Бели полета".( Няма да затормозявам форума и да го копирам тук.)
Гилдиите са за занаятчиите. Творчеството е самостоятелен акт и може само въз основа на естетически или философски платформи да обединява донякъде творците. Но Булгаков го е казал по-добре. /Браво на цитиращите го!/
Представяте ли си Дебелянов да беше оценяван от съвременниците си,или Яворов, или Гео Милев...? Нямаше да има конкурс, който да бъде спечелен от тях. Защото не са във времето си, а над него... Но нека до тук да спрат аналогиите, а не по-нататък, (че ние едва ли сме..., за да се сравняваме с тях) защото така няма да издържи нито един дебат. Творчеството не е годишно училищно представление, на което всички са аплодирани герои. То е първо и единствено мъчение, ад, вътрешен огън, от който искаш да избягаш... Затова е смешно да търсим признание, но пък човешката ни природа го иска... Ето го нашият проблем, а не проблемът КОНКУРС. В литературната история много творци са съжалявали после за протектирани от тях творци, които не са издържали нататък. По-честно е Словото ти да спечели аудитория, отколкото "висотата" на някой конкурс.

ХуЛитер Записан(а): Jun 11, 2004 Мнения: 64

Няма да коментирам темата, само ще цитирам един от популярните български бардове Гинчо Павлов. Една негова песен отпреди 19 г. завършваше така:

Ах, "човек се..ражда..и..умира",
казал е ювиги Омуртаг.
Ние не, а времето избира
кой ще се запомни, а и как.

Микеланджело Буонароти е бил един от най популярните и талантливи поети на своето време-великолепни сонети! Днес, в наши дни този факт е много малко известен. Съвременниците ни го знаят като гениален ваятел и художник, а един друг Микеланждело(негов племенник) е познат на хората, интересуващи се от поезия, като поет. Това е...

ХуЛитер Записан(а): Oct 11, 2006 Мнения: 103

Пишете, пък да става каквото ще.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2007 Мнения: 30

То душата на твореца не му дава много ибор в това отношение Smile

Нека си спомним "Задочните репортажи за България" на Георги Марков, лека му пръст. Помните ли описанието на големите литературни корифеи? Или отъркването им във властта, или рецитирането в пияния скут на властта? или дългите "творчески" отпуски по луксозните вили и домове , които БКП им беше построила? Морето, Балкана, евтините пържоли, попуските за навсякъде?
Е, аз съм била малка или още неродена в онези най-ранни години, но времето е спряло и сега.
Като журналист ще говоря конкретно. В Русе например онези чичовци, които помня като "утвърдени поети" от ученичка в гимназията, сега пак са съдниците на поезията в града. Те никога не са влизали в този и подобни сайтове. Хабер нямат какво става във виртуалния свят, по нашите конкурси и форуми. Те обаче плачат на рамото на кмета всекидневно, че общината трябвало да даде едни пари за вестник за литература и изкуство. Плакаха старците, и им дадоха пари. Изпокараха се. Бяха славили партията до припадък. Всичките до един. сега пък са репресирани, че не можели свободно да се изкажат някога. И се пръкна едно вестниче. Че като замириса на.........мухъл, нафталин и камфоров спирт. Сега новите млади корифеи са техните деца и внуци, уреждат се едни четения, идва кметът, клати глава, ама като е инженер и хлебар, гледам, че не вдява за какво иде реч. Не че и публиката вдява. Когато правим четения на млади поети, включително от хулите - викаме си приятелите и колегите от журналистическата гилдия. каним и сърдитите старчета, но те още по-сърдито не идват. После злобничко коментират при кмета, че новото поколение е ялово......
Та така. Това са конкретни факти. Чела съм им напъните. Стават само за текстове на посредствени стари градски песни или маршове за първи май и девети септември. Мое лично мнение. Всъщност тук не нападам възрастта и поколението им. Тревожи ме тяхната циментираност в миналото и желанието за власт и привилегии, както някога. Свърши тая........Днес мен много повече ме вълнува под мой стих тук да получа поощрение от хора, над чиито стихове съм плакала или са ме държали будна цяла нощ. Това е изкуството. Другото е канцеларщина.....Да пишем, пък, каквото сабя покаже, и честта, майко, юнашка...... Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите