Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vwforum
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 5
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: lordly
:: poligraf
:: doktora
:: CheGuevara
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Отново "Щръклица" в Актив Арт
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2492
Място: Варна

МнениеВъведено на: 29 Май 2007 13:34:52 » Отново "Щръклица" в Актив Арт Отговори с цитат върни се горе

Галерия "Актив Арт"
И
КИРИЛ АСПАРУХОВ
представят
пето издание на поетични диалози
"Щ Р Ъ К Л И Ц А "
Тема:
" Любовта като песен"
в изпълнение на:

КАМЕЛИЯ КОНДОВА - Kamik, СЪБКА МИТЕВА - Sashtata,
АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ - Whitetomcat, ПЛАМЕН ЛАКЕРОВ – Thebigplucky

30.05.2007 - 18.30 часа
галерия “Актив Арт” ул. “Дунав” 5

Те винаги идваха и носеха със себе си песента. Китарите ги нямаше на раменете им при влизане и все си мислех – този път само ще попеем. ДОбричките хулитери / пишещи в лителатурния сайт “Hulite.net” от Добрич/ После премиерата на поредния автор преминаваше в онази фаза на споделяне без изслушване. Тогава Камелия казваше: “Чуйте чуйте това…” и прочиташе нещо от току.що представената книга по свой избор. Дали вече беше четено или не – нямаше значение – то звучеше различно. Това беше знак. Зазвучаваха познати стихове, от познати премиери, непознати творби от незнайни източници…И сякаш от никъде се появяваха китарите и все не успявах да проследя как точно се случва това…И се започваше със станалата вече химн “ Отиде си, и беше време…” на Сашо Белчев…И беше време, в което си мечтаех да направя нещо хубаво и шантаво и различно за тези добрИчки хулитери…И добре, че се пръкна тази “Щръклица” на Кирил Аспарухов. По шантаво, хубаво и различно не мога да ви подаря скъпи приятели. Радвам се за всички, с които отново ще попеем в сряда за ОНАЗИ ЛЮБОВ…
През ежедневието преминаваме преплетени в погледи, думи, греховни мисли. Сблъскваме се с другите. Срещаме непознатото. Преоткриваме това, което имаме. Преминала през всякакви прегради, победила всички условности, надмогнала над горчилката в делника – ЛЮБОВТА ЗВУЧИ навсякъде: в жестовете, в погледите, в чашата сутрешно кафе, поднесено от позната ръка. Разравя стари рани, отваря нови. Живее днес и сега – за утре не пита и не иска да знае - тя ли е в нас, ние ли сме в нея?...

Александър Белчев

Когато
стенеш под мене,
си мисля:
толкова ли е
болезнено
удоволствието?
И ме боли,
че не познавам
достатъчно добре
болката.
А нея я боли,
че не познава
удоволствието.

Камелия Кондова

Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.

Събка Митева

Отдавна не сънувам изгреви.
Сънувам чужди болки
докоснали душата ми.
Сънувам кривите усмивки
на анонимни грехове,
прегръщащи ме
като спасително разпятие.
Отдавна си прекрачих
и разграфените понятия.
Не бързай - свободата е илюзия.
Вървя по химерични склонове
с разцъфнали желания.
По стожерите ми
висят парцали
от отеснелите ми кожи.
Не пораснах .Не.
Просто се научих
да опитомявам страховете си
и да изплювам грапавите думи
преди да се превърнат
в шуплесто подобие на камък
заприщил изхода.
И не сънувам изгреви.
Посрещам ги.

Пламен Лакеров

Тази любов, несбъднатата, така и не отшумя.
Просто някои я бяха забравили. И не съвсем.
Измършавя от скитане по чужди легла.
В много стихове диря остави.
В сянката на делниците свеждаше глава пред неверието.
В мъгливите вечери самотно простенваше.
Побеля от празници. Озлоби се от раздели.
Така и не посегна да пренареди потребностите.
Предрезгавя от толкова изхабени клетви.
Призрачна стана. Отнесена.
Онази вечер, когато уморена ще седне насреща ни
не е далече.
Предусещане. И не съвсем.
Пътеките, една по една извървени, немеят.
В очите ще се погледнем, все още неуверени.
Какво ще й дадем, освен себе си.
И ние побелели.
И не съвсем.

Кои са Камелия Кондова и Сашо Белчев знаят всички. Щастливо съвпадение - първите поетични книги на Събка Митева “ Многоточия” и Пламен Лакеров “Докоснати мълчания” ще ги извади от виртуалното пространство и ще ги направи надявам се и тях любимци и на варненската публика.
И още за Събка Митева И Пламен Лакеров:
Тя за себе си:
Все си мисля, че биографията е като заключена ако се свие само в датите и сухите факти. Родена съм в с. Пчеларово 1968 г Отраснах и до днес живея в Добрич. Не! Истинската биография са хората,с които ни среща съдбата, защото именно тия срещи ни ваят и моделират, а истинските корени преминават през всички, които обичаме и с чиято обич сме благословенни.
Затова моята биография:
Късметлийка, радваща се на богат и доста разклонен корен.
Той:
Роден съм 1960 г в Русе. Електроинженер по обазование, офицер по призвание, и бард по душа. Живял съм в много места, с много съм се сбогувал. Живея в Добрич. Обичам този град- магия има някаква наоколо .Тук написах най-истинските си стихове. Тук срещнах любов, намерих приятелство. Тук порасна дъщеря ми. ....

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
angellaura
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 24, 2007
Мнения: 82
Място: Варна

МнениеВъведено на: 29 Май 2007 21:14:41 » Отговори с цитат върни се горе

Съжалявам, че няма да мога да дойда. А толкова много ми се искаше! Пожелавам на всички незабравимо изживяване и много успехи на авторите.

_________________
ANGEL LAURA те поздравява !!!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2492
Място: Варна

МнениеВъведено на: 30 Май 2007 10:36:21 » Съжалявам и аз Отговори с цитат върни се горе

Добрата новина е, че Кирил Аспарухов успява да осигури екип на МСАТ и ги заснеме. А след това ги излъчват неколкократно и ще можеш да проследиш миксирания вариант, т.е. най-доброто. В момента се въртят предишните издания.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
thebigplucky
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 07:32:24 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Ама вечер, а... Аз преминах през всички фази: от пълно вкаменяване, до пълно освобождаване и - полет... Това не беше просто вечер на поезията. Имах чувството, че една вълна от емозии, чувства и настроения заля залата. Стана горещо... - не само от прожекторите.
Very Happy
Домакинята, както винаги, перфектна беше. Ваня винаги успява да те накара да се почустваш като сред приятели, а не на организирано мероприятие.
Обикновено на такива събития времето тече бавно за участниците, влачи се, а за публиката - неусетно бързо. Сега сякаш беше обратното: за участниците изтече с бясна скорост, а за публиката - беше спряло. С увереност го твърдя, защото ми се наложи едновременно да съм и участник, и зрител. И на няколко пъти появата на микрофона ме сепваше...
Искам да благодаря на приятелите, пристигнали от толкова далеч: София, Бургас... Трогнаха ме... И да им се извиня - не можах да им обърна необходимото внимание така, както на мен ми се искаше. Но обещавам да се реванширам на нечия друга премиера
Специално искам да благодаря на Камелия, Събка и Сашо. Гордея се, че тази вечер бях сред вас. Гледах ви отстрани. В главата ми пробляснаха редовете на Г. Константинов: "...колко причини в света са създавали тази минута..." Миг като вечност... Сливането - неописуемо преживяване е...

_________________
plucky
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2492
Място: Варна

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 15:59:48 » Този път те дойдоха с китарите... Отговори с цитат върни се горе

и песента...И стана време, в което времето се изниза незабелязано... Аз все не мога да се отпусна и се правя на организаторка и от напрежение да се случи всичко замислено понякога изтървам важното.. може би, но я исках много тази Щръклица като подарък и като реверанс към добрИчките хулитери. Беше толкова непринудено и естествено. В типичния техен стил да се улучват без да се поглеждат, да си разказват стиховете като истории...И химна на финала естествено... и Сашо с тези Марии в очите и онези шоколадени истории, и Събка, която към края загря и вече ни и се спираше...Ками ти си най-страхотния приятел, пропътува толкова километри за да внесеш твоята си нотка в спектакъла. Без тебе нямаше да е същото. Просто си като спояващата сплав, която се намества между отделните пластове. И е прав Плъки, като установи, че уж владееме думите, но освен "страхотно" и "яко" не намерихме други стравнения. И какво от това важна е емоцията и преживяването. След като ни отлежи вероятно ще намерим и думите!!!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
kamik
Модератор
Модератор


Записан(а): Feb 03, 2006
Мнения: 275
Място: Добрич - София

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 16:23:37 » Толкова е хубаво, че ви има! Отговори с цитат върни се горе

И аз опирам до шаблона - нещо като "страхотно"и "яко" Smile но за приятели винаги си струват километрите...и не само.Сашо е гърмян заек, затова няма да ми се разсърди,че повече ме радват събитията около Пламен Лакеров и Събка Митева -първите им книги започнаха своето пътуване - твоята галерия,Ваня - беше една великолепна гара...още много гари ги чакат - та,лек път!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 20:58:36 » ) Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Също съм тъй. Останаха ми само две думи (бяхте свидетели) в активния речник сред Актив Арт.: страхотно хубаво! Cool
Другите ми думи ги взеха запас - в Пасив(Слов)Арт.
Поздрав на добрИчките! Kiss
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Izabella
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 10, 2004
Мнения: 131
Място: Бургас

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 21:48:54 » Ни чул, ни видял... Отговори с цитат върни се горе

Странно ми е,като чета по форумите в хулите:
„Честит рожден ден…”,” Конкурс за …”,’Най-харесвана книга…” и т.н., а за събитията, които най –силно докосват се страхуваме да доближим . Не знам защо! А може би знам. Може би от страх, да не прекрачим прага на допустимостта на някоя лесно поклащаща се и по човешки му суетна душа. Или може би, защото за другиго, е необходимо нещата да отлежат, за да намерят мястото си. Защото от предпазливост да не пресъздадем емоцията прекалено силно, или настроението прекалено ярко, за да не смутим нечий духовен мир, неволно забравяме да покажем не само овладените си до безизходица лица, а и онези другите-неподлежащи на контрол, неподлежащи на хармонични обобщения, неподвластни на опитомяване наши си, дивашки и несмлени изживявания на неповторимост, на неописумемост.
Да!
Можех да си спестя всичко това и да ви кажа само две думи- емоция на споделеността. И какво от това!?
Не искам нищо да ви спестявам!
Който не ще-да не чете.
Който ще остане - добре ми е дошъл в моят свят - на приказна лудост, на залезна простота, на човешка споделеност, на светлина.
Спомням си, когато за първи път написах нещо в хулите. Това бяха най-трудните мигове, в които постоянно се питах-„Дали някой ще го прочете?!”
После дойдоха коментарите, 1..2..5…но не това беше важно! Беше важно за мен усещането, че си разбран, че си съпреживян. После дойде смелостта, да признаеш другостта сред свои.
Убедена съм, че който трябва-той разбира.
Никога няма да забравя приятелските думи след първата издадена от мен книга. Къде на шега, къде, за да не ми скършат полета, и пак благодаря! И пак! Благодаря ви,че ви има!
Някой беше казал,че живота е твърде кратък, за да губим времето си в непрекъснати съмнения…Разбира се, не на това ме наведоха стиховете на Пламен, Събка, Камелия и Сашо. Само ми припомниха, колко неописуемо е събитието - „Да усещаш с фибрите си, че в този свят душата ти не е сама!’
И ако мислите,че сега ще намеря нещо велико или прозренческо- Не! Няма да направя това!
Оставям всеки да си мисли каквото си ще!

От мен,
прегръщам ви приятели! И на добър час!

_________________
"Има на небето и земята повече неща, Хорацио, отколкото са мечтани в твоята философия"
Хамлет
"Модата е преходна, стилът е вечен" Коко Шанел
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
butterfly
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 28, 2004
Мнения: 103

МнениеВъведено на: 31 Май 2007 22:05:48 » Отговори с цитат върни се горе

Искрено и благородно завиждам на присъстващите! Smile))))
Прегръдки и чакам снимков материал...
Сигурна съм, че Ваня е изпипала организацията на 100% и
още веднъж - на добър път на стихосбирките и много нови полети!!!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com