BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
24 Апр 2007 08:34:19 » Конкурс: Писмото |
|
„Мила ми Венето,
... после Отечеството...”
Зная.
Обичал си най-много мене.
Затова не нося траур.
И не плача...Вече.
Късно вечер
срещу бялата луна
оголвам зъби...
После вия...
Душата ми –
простреляна вълчица
се слива с тъмнината.
Чака още.
Околчица е
тъй далече, че
докле си дойдеш –
минали години.
Виж – щерка ти порасна,
прегърни я...
Прощавам ти, ще кажа...
... само вия... |
|
|