Конкурс: В памет на Ботев

Българийо – родино клета, виждаш ли твойте деца?
Как напускат те безславно оттука пък в друга страна,
ти ли сгреши, или те не оцениха твойте райски блага,
защо с поробителя би се народа толкоз много лета?

А вий бегълци мърсите своята родина,
думи, действия - по- лоши стават с всяка следваща година.
И тъй ще продължи дорде не се затрием,
низостта, пошлостта, завистта не можем да прикрием.

Лошо, лошо родино, не трябваше така
едничка с уважение от небосклона гледа те най- ярката звезда,
гордо озарява твойте поля и грамадни върхове,
за таз гледка прекрасна всеки би искал да умре.

Да умре, па да се възнесе във Рая
и на небето ще усети – пак при тебе си е най- накрая.
Не ще съжалява и за миг загиналия даже,
всеки умрял за твойта свобода в твойте обятия ще се окаже.

Да гледат, да се дивят, но как ще разберат,
че ти, Българийо, минала си по най- тежкий път
и си плакала връз телата на свойте синове,
гледала си как плътта им разкъсват всички диви зверове.

Сега слушам и не вярвам – всеки в клетва те зове,
за туй ли за свобода всеки предпочитà да умре?
Ти – оная дето в земите си ни приюти,
с подслон и хляб насъщни безчет пъти ни дари?

Оная дето даде сили на млади и стари да се борат,
с гордост искаха в земите ти да ги зароват,
или да останат вечно, но покойни там,
в славната родина, за която горда съм, че знам!

Защо сега не стане Левски от гроба,
да види що чини в днешно време народа?
И защо Ботев не возкресне,
да види, да чуе, пък след туй от вази да се стресне!

Какъв път си изминала приятелко любима,
но ти знаеш – никой твой верен жив не си замина.
Останаха за нас да се бият и братя и непознати
да не бъдем днес ние национално сакати.

Да видат Вазов и Алеко Константинов, че от туй дето са бегали
до днес тез хора десеторно са се умножавали,
да чуят словата изпълнени със злостно излияние
и как в очите и сърцата им недоловимо е всяко покаяние.

Паисий труди се за вашто просветление
златното му дело превърнàхте във падение!
И за какво ли Борис ви покръсти,
че Човечество свикнàло в за всичко да мъсти.

Възраждане основно нужно е и днеска,
да се научи народа на почит и обичливост човешка.
Да остане всеки там, където е стигнàл,
да се обърне, па да види какво е изтървал!

А вместо просвета – страдание, роби в свободна страна,
закона – корумпиран, справедливост никаква не остàна,
насилие, убийства дебнат от черни ъгли,
човешкото в човека бавно се затри.

Недостойно е тяхното поведение,
защо сега, родино, всеки към тебе бълва осквернение?
А ти йоще с нас си добра,
с радост като майчица любезна приюти толкоз от чуждите деца...

Сега кой таз – нашата история, познава?
Кой на всичките загинали за нас нужна почит отдава?
Кой те теб Българийо жали и оценява?
Кой се спира в пътя и от свойта обич част на тебе дава?

Без отговор тез въпроси ще останат,
към гибелта вървим дорде грешките си не узнаят.
Пък ще се обърне и рече във гроба Левский – спасител наш:
“Всичко жертвàхме да видим свободни вас!”

А равносметката – забрави всеки що е четиво,
незаинтересован е, от теб родино, българский народ – сега поне в това е на ниво.
Да се множат родолюбци и твои доброжелатели,
след сто и повече години нека не ставаме предатели!

Че свобода се трудно постига с разделен народ,
не ви ли стигнàха толкова, че требва да жертвате и вашия живот?
Стига вече убийства – толкова много станàха,
но не отричайте – за кауза велика умряха!

Не гледайте, о, Просветители сега
как живеят ваште правнуци и техните деца,
че гледката горчива е, ще изпълни с болка вашите сърца,
че жертвàли сте всичко в името на една едничка Свобода!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите