BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
23 Апр 2007 08:42:48 » Конкурс: Към Ботев |
|
Де да те търся, войводо?
Как да те викам по име?
Дни се занизаха клети
в мала ми свидна родина.
Де ти е сабята гола?
Де са ти думите тежки?
Тръпне душата на роба
в сухи години мъртвешки.
Клетва си давал,войводо
да браниш народ от душмани,
а бели си кости прежали
по скръбни самотни балкани.
Чувам кръвта ти да вие
в нашите спукани вени.
Как ли срама да изтрием
от челата си призрачно бели?
Ти за народа погина-
теб те народа предаде.
Днес: ни народ,ни родина...
в тръне селата обрасли.
Само в душите байрака
носим с гнева си препасан,
а песента на сокака
вятър далече отнася -
там из земите далечни
де са децата ни мили.
Палим поредните свещи,
мъка в душите си свили. |
|
|