Бялата фея си спомни нещо

Бялата фея си спомни нещо

Била бяла.
С бяло лице.
Като порцеланова чаша с мляко.
Като снега на Северния полюс.
Като тебешир и морска пяна.
С изписани черни вежди
Като далечни силуети на прелетни птици,
летящи към невидимата черта на хоризонта
в началото на есента.
Изписани над също толкова черни очи,
маслинени, лъскави, с цвят на кафе.
С бледорозови полупрозрачни устни
като скреж.
С коса дълга и здрава,
която феята миела със сълзи от черни орхидеи.
Ако някой видел ръцете и',
би си казал,
още малко ще се счупят;
били толкова тънки и крехки.
Носела леки и широки воали,
изплетени от снежинки и стъпвала като вятър,
Като сапунен мехур,
като облак,
решил да слезне от любопитство долу на земята и види какво е.

Живеела в една гора.
Гората се намирала в една долина.
Долината лежала между Последната Западна Планина
и Последното Западно Блато.
Когато слънцето залязвало,
потъвало бавно като голям червен жълтък
във водите на блатото,
толкова гладки, сякаш били от стъкло.
Всяка вечер
феята седяла на терасата си
с лице, обърнато към залеза,
отпивала ментов чай
и топяла в чашата канелени бисквити.
По бялото на лицето и'
играели последните лъчи на слънцето.
Червено преливало в синьо.
Големи розови облаци дремели тромаво
върху завивки небе, оцветени в лилаво.
Когато станело съвсем тъмно,
от зелените води на блатото
се показвал
тънкият месец
и се приплъзвал бавно
като стружка масло
по тъмносиньото
на тигана.

А феята продължавала да пие чая си,
докато умората
не докоснела клепачите и'.
Тогава разтребвала бързо масичката
и безшумно влизала вкъщи.
Измивала лицето си с ябълкова вода
и лягала в легло от пера на облак.
И така
всеки залез,
всяка вечер и
всяка нощ,
откакто се помнела.

Тази сутрин обаче се събудила отново със Странното чувство.
То се появило преди около две седмици,
когато феята изведнъж усетила,
че "Нещо не е наред!"
"Нещо не е наред", си казала за четиринайсти път
и седнала в креслото на терасата.
Отсипала си мляко от високата бяла кана във високата бяла чаша
както всяка сутрин
и отпила с надеждата,
че чувството е сбъркало адреса и е дошло
не при когото трябва.
Но Странното чувство не си отивало.
"Нещо не е наред!"
Лявото и' кутре потреперило
и единият крайчец на устните
увиснал леко надолу.
"Нещо не е наред!
Защо се чувствам така странно?",
се попитала и се огледала от високото на терасата.
Било все така високо както преди.
Дърветата стърчали все така спокойно.
Езерото било както винаги гладко и тихо.
И планината била както преди.
И прозорците, и вратата.
Подът е все така твърд,
потропала тя с малкото си краче.
Бързо прошумолила от терасата в жилището.
Огледала се:
същия килим - на черни и бели раета,
същото канапе,
същата маса със същия стол,
същия скрин с прозрачни чаши.
Същите били и тапетите,
и свещите на полилея,
и огледалото.
Погледнала в огледалото.
Никаква промяна:
млечно бяла кожа,
тънки вежди,
дълга лъскава коса,
полупрозрачни устни,
маслинени очи.
"Такава съм и
такава съм била, хм,
в мен всичко е същото
и наоколо всичко е същото,
но все пак нещо не е наред.
Навсякъде нещо не е наред.
Сама не мога да си отговоря!"
и понечила да попита някого,
понечила да попита часовника,
огледалото,
но знаела,
че никой няма да и' отговори,
"Не мога да си отговоря сама"
прошепнала и и' хрумнало:
"Не мога да си отговоря сама...сама...сама...
аз съм сама",
погледнала се в огледалото,
докоснала страните си,
"сама съм,
безкрайно сама съм,
откога не съм говорила с някого,
забравила съм,
че съм сама
и сега си спомних
откога мисля сама
и съм се превърнала в един от предметите в къщата си"
спомнила си всичко,една много дълга тъжна история,
която се случила преди цяла вечност,
и която я накарала да обърне гръб на всичко
освен залеза.
"Помня, че обичах да се смея",
и се разплакала.
Плакала дълго време,
след това прошумолила в жилището си,
избърсала прах,
измила прозорците,
събрала воалите си в два малки кафяви куфара,
а когато дошла вечерта,
казала довиждане на най-прекрасния залез,
на езерото и дърветата.
На следващата сутрин отлетяла нанякъде
да поговори с едни стари познати.

Автор: Аксиния Тодорова Христова

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2004 Мнения: 8

Tova si e napravo poesia ! Mnogo mi haresa Razz

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите