Конкурс: Когато шофира жена

Пътят бе продължителен, крив и неравен. Докато стигна до Драгоман, уцелих всичките софийски дупки, задминах неправилно около петдесет ТИР-а, и изобщо не загасих дългите светлини. Псувните на насрещните шофьори се лепваха като размазани мухи по стъклото, ама така е, като се тръгва посред нощ. Защото уж се избягвали се опашките по митниците. На наша територия карах аз, отменяйки сутрешно неадекватния ми мъж. Той, обаче, след първите две-три сътресения, се ококори, спря да мига и застиска дръжката на вратата докато пръстите му не побеляха. От дъжд на вятър промърморваше “дупка в дясно”, “караш в ляво от осевата линия” , “не го заслепявай и тоя”, или пък абсолютно наглото: “дай аз да шофирам”. Малкият отзад солидарно му пригласяше. Всичките им предложения бяха отхвърлени с малцинство.

Така и не разбраха моите мъже, че след като съм стегнала целия багаж, направила съм сандвичи, погрижила съм се всички документи и пари да се озоват в правилната чанта и в колата, а не в чекмеджето в хола, събудила съм ги с цената на няколко милиона безвъзвратно унищожени нервни клетки и още пет-шест бръчки около устата, съм си отвоювала правото да пусна парата, карайки както аз си знам!

Освен това, последните проучвания недвусмислено доказват, че жените, а не мъжете, са по-сигурни шофьори. А като им го напомня, онзи в гадната възраст ми натяква, че на теста за сексуална ориентация на мозъка съм се оказала в долния край на женската скала, тоест, била съм жена само по външни полови белези. Ми, викам му, теб кой те роди, бре, диване?? Кой ти пя детски песнички? Кой .....айде да не изреждам....Да мълчиш там отзад, и веднага да заспиваш!!!

Естествено, не срещам никаква съпружеска подкрепа. Само тежки въздишки.

На границата, същия тоз, ококореният и въздишащият, вместо да хване, пък да намери документите, да ги даде на митничаря и прочее, само мърмори, че не знаел къде са. И какво излиза? Аз, освен че знам всичко, карам, бъркам в чантата, вадя бумагите, обяснявам за къде и защо сме тръгнали, а те двамцата мълчат като темерути. Куфари!

Както и да е. Участъкът до Ниш, с ония отвратително тесни тунели и постоянни ремонти, пак на мойте рамене легна. Чак като се развидели и се качих на магистралата, отново получих лицемерна подкана за смяна на местата. Яяяяя, викам му, ти гледа като кататоник докато се трепах по ония урви, а сега на лесното – ти да караш???. Няма пък, ще се изкефя на аутобанчето, а след Белград пий едно кафе и ме отменяй. А той – вентрилоквист - без да си отваря устата, измрънква, че ограничението тук било 120 км/ч.! Бе ти луд ли си, с тая мощна кола, да се тътря със 120? Надувам си 140 и пей сърце!

Така, докато иззад едно хълмче не изскочиха сръбски ченгета. Вадят слънчогледа. Мъж ми ме гледа с изражение “Аз ти казвах...”. Спирам, и светкавично измислям непоклатима версия.
- Овде се пали светло, гОспожо (защото съм била без фарове). И не сас 140, сас 120 се кара. – без много да се церемони ме нахоква единия полицай.
- Ох, знам, знам, ама ме е налегнал един зор....
- Ща?
- Зор, зор! Разстройство имам, диария, та бързам да стигна до тоалетна – лъжа аз със самочувствие.
- Е ща не оди на бензиничка станица??
- Ми, нямаше по пътя. Ето – съпругът ми ще потвърди! Нали, скъпи?
- Ъъъъъъ, аз не видях.......- измрънка той, но изобщо не се постара да прозвучи убедително.
- А, немАло – отфъркала си я. Па и да е немАло – те ти рАсти, Одиш и сЕреш! – отсича полицая, докато колегата му се хили. А малката гадинка отзад се държи за корема и се кикоти под сурдинка.
- Как в храстите, бе, господине, нали сме в Европа??? Пък и .....жена съм, не мога, все пак, срамота....
- Е у то е прОблем. Що мАжо ти не кара? – навежда се, поглежда го и този път пита него - Ща си я разпасал тая хала, а? Давай овде сто и педесе денара и айде!
А той само вдига рамене и сочи мен.
- Мале, и денарите ли у неа са? – дивят се полицаите. – Един пат си го оплескал, друже....
- Емиии.... – пак смотолевя моя.
- Оххх, тоа пат минувате. Не мой го мориш тоя човечец, мари, пуста женска! – махнаха с ръка и ни пуснаха.

Отдъхнах с облекчение, ала думите им останаха да кънтят в главата ми. Засрамих се. Не след дълго спрях и с покрусен вид предадох ключовете.

Той седна като цар на трона си и подкара със 160. Тъкмо преди Белград го спряха и го глобиха 100 евра. Никой след това не смееше да гъкне.

Много се смях. Браво на автора!

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

абе знаех си аз че жените не могат да шофират Wink

страхотно е!

ХуЛитер Записан(а): Apr 03, 2006 Мнения: 26

Браво!!! Освежи деня ми! Laughing

Чета и си спомням за разказана ситуация от мой близък, който поради спешни естествени нужди при едно задръстване на магистрала в Белгия отваря рязко вратата на буса, изхвърча навън, шофьорът-французин ококорва едни ми ти очи палачинки, но поради езиковата бариера въпросният пасажер само махва с ръка – демек, после ще се обясняваме.

Впоследствие събира погледа на целия пъплещ трафик, когато догонва на бегом по аварийната лента своя си бус и спокойно се настанява в него. Само където горкият шофьор вероятно е бил на крачка от инфаркта... Mr. Green

Чудесно е! Моите поздравления! И извън очевидния професионализъм на авторката искрено се забавлявах.

P.S. Ако не бяхме жените, кого ли щяха да юркат мъжете за некадърността ни като шофьори? Щеше да се наложи да посегнат на себе си, и каква трагедия тогава!
Не, че не нацелваме всичките дупки, де... Twisted Evil

със сълзи се смяхме една вечер с този разказ...))))... Написано е страхотно!

Петица и жалко, че булката от 40 години се отказа да шофира. Карахме заедно курсовете 58а; купихме ембечката 68, голям мерак имаше - аз рахат7 замръкнем, пием до сабахлем - тя ще кара; ама нещо захитря - аргументите, че скучаела докато пием, а е от винарски сой, тренирана, а и съм пущал ръце, докато кара и ми пробута гаден номер - където идем, първа сяда и гаврътва чаша, невинно вика, ад съм пила, ти гониш... и така - толкова години, та "одим де одим" - с преспиване и... посяга после...

Не съм шофьор, но този разказ ме накара да се смея със сълзи Laughing

Страхотно!!!!

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2007 Мнения: 29

Да-а-а! Добре казано!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Майсторски! От няколко дни го препрочитам и все повече ме разсмива! Безапелационно - 5!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2007 Мнения: 4

Смешна, истинска, свежарска, добре разказана история - истинско откровение.
Много се забавлявах - 5+!

Я питайте Плъки дали ще може да пие на отчитането на "Очи за себе си", ако не е жена му да кара на връщане? До сълзи се смях, чудесно разказано!

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

И тук се е намесила конкуренцията с оценките. Чест ви прави!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Надявам се, че журито ще бъде на място, защото е безобразно на това да се дава ниска оценка! Колкото и всеки да има собствен вкус и критерии, налице са неоспорими литературни качества...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите