Иван Методиев

Порядък

Треви безгрижни, все едно
къде ви сеят ветровете...

Прекрасно е това, което
си е поникнало само...

Така и нашите съдби
са пръснати съвсем нехайно.

Ще ни запомнят може би
с това, което е случайно.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Доре, видях че си публикувала стихотворение на рождената дата на Иван Методиев. Същата сутрин се събудих с мисълта за него и за едно от любимите ми негови стихотворения, без да подозирам, че на този ден е роден.
И скивай още, какво открих!
В началото на тази тема, в далечната 2006г, е публикувано следното стихотворение:

ЧАША

По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.

Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.

На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.

Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.

Иван Методиев
..............

Забелязах, че Уфич се е впечатлила от израза - "Никоя победа не връща мъртвите.", но този стих-сентенция го свързвам с Иван Динков... и ми стои доста пришито към другия текст. Не допускам, че е дело на Иван Методиев!
Ето за коя творба на Иван Динков става въпрос:

ПОБЕДА

На Бела Цонева

Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича вечното - небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.

Славянска лирика - за утешение!
По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - вечното, светлее кърваво...

Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!
...
Smile

daro написа:

Доре, видях че си публикувала стихотворение на рождената дата на Иван Методиев. Същата сутрин се събудих с мисълта за него и за едно от любимите ми негови стихотворения, без да подозирам, че на този ден е роден.
И скивай още, какво открих!
В началото на тази тема, в далечната 2006г, е публикувано следното стихотворение:

ЧАША

По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.

Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.

На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.

Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.

Иван Методиев
..............

Забелязах, че Уфич се е впечатлила от израза - "Никоя победа не връща мъртвите.", но този стих-сентенция го свързвам с Иван Динков... и ми стои доста пришито към другия текст. Не допускам, че е дело на Иван Методиев!
Ето за коя творба на Иван Динков става въпрос:

ПОБЕДА

На Бела Цонева

Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича вечното - небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.

Славянска лирика - за утешение!
По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - вечното, светлее кърваво...

Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!
...
Smile

Здравей, Даро! Внимателен в детайла Smile

Вярно е, че е останал някак този ред, пришит е, може би случайно, може би не...Не съм виждала въпросното стихотворение "Чаша" напечатано в книга, само в интернет съм го чела, комай само тук...А познанството с Иван МЕтодиев дължа тъкмо на Пафка, точно чрез тази тема. Иван Пейчев дължа на уффф, Иван Динков отново на хулите и Камелия Кондова, а Иван Николов на Райчо. Мислех си тези дни, само Ивановци да бяха поетите ни - започвайки с Вазов, колко богат е поетичния ни мир! Благодарна съм за възможността да общувам с всеки един от тези поети, чрез живото им слово - всъщност част от душите им, посяти в слово. Голямо е словото. И никоя победа не връща мъртвите, но словото ни води светлите им мъдри души Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите