Моля, преведете

ХуЛитер Записан(а): May 18, 2006 Мнения: 1

1916

16 years old when I went to war,
To fight for a land fit for heroes,
God on my side, and a gun in my hand,
Counting my days down to zero,
And I marched and I fought and I bled
And I died & I never did get any older,
But I knew at the time, That a year in the line,
Is a long enough life for a soldier,
We all volunteered,
And we wrote down our names,
And we added two years to our ages,
Eager for life and ahead of the game,
Ready for history's pages,
And we fought and we brawled
And we whored 'til we stood,
Ten thousand shoulder to shoulder,
A thirst for the Hun,
We were food for the gun, and that's
What you are when you're soldiers,
I heard my friend cry,
And he sank to his knees, coughing blood
As he screamed for his mother
And I tell by his, side,
And that's how we died,
Clinging like kids to each other,
And I lay in the mud
And the guts and the blood,
And I wept as his body grew colder,
And I called for my mother
And she never came,
Though it wasn't my fault
And I wasn't to blame,
The day not half over
And ten thousand slain, and now
There's nobody remembers our names
And that's how it is for a soldier.

Заповядай:

1916

Шестнайсет годишен отидох на война,
да се бия за страна на герои,
с Господ зад мен, и със пушка в ръка
скъсявайки дните спокойни.
Марширувах, и бих се, умирах, кървях
и никога не остарявах,
но знаех тогаз, че година във фланг
за войника живот е достатъчен.
Доброволци ний бяхме,
и сами се подписвахме,
и добавяхме две-три години,
Жадни за живот, ние първи загивахме,
готови за чест и за слава.
И крещяхме, и бихме се,
и мърсихме се с кръв,
десет хиляди, рамо до рамо.
Със жажда за мъст, ний потъвахме в кръв –
да, това са войниците само.

Чух приятеля свой
паднал ничком ранен, да вика
майка си и кръв да храчи.
И прострях се до него,
и смъртта тъй пое ни,
притиснати близо от малки.
И лежах във калта,
и кирта, и кръвта,
и додето изстиваше, плаках.
И майка си виках,
не дойде даже тя,
макар добър да бях аз,
и да не бе моя вината.
И преди ден да мине,
десет хиляди тъй умряха, и днес
никой не помни дори имената.
Такава е участта на войника.

Сори, че закъснях малко, ама то си е до настройка. Дано ти хареса.

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Thumb up!

You don't saaaay!

Razz

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

oziris написа:

You don't saaaay!

Razz

Напротив! Хареса ми

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите