Дунав! Велика и древна славянска река. Докосването до нея е докосване до Европа, но и до най - неповторимия спомен от историята на България. Рядко има народи, които да са водели такива вековни кървави битки за свобода и независимост като бългрският, оставил на вечен пристан при Козлодуй живият спомен "Радецки".
На булеварда на Европа стои единственият по рода си музей, запазил чутовното присъствие на Ботев и неговите юнаци тръгнали да умрат за поробеното отечество. На парахода "Радецки" Ботев написа своя последен адрес:"17 май 1876 година от Вапора" след него добави: "Новата станция на България с. Козлодуй".
Оттук започва Българската история на австрийския параход "Радецки", когато пред капитан Дагоберт Енглендер се изправя униформеният българин, поканил го на френски език и писмено да отстъпи и се подчини на неговата воля.
Дипломатичният порив на Ботев определя новат роля на кораба и вечния му пристан под български флаг на Козлодуйския бряг - завинаги! В последното си писмо до приятелите написано от борда на кораба той съобщава "...след няколко часа ние ще целунем свещената земя на България" така той направи на скъпа жарава всяка шепа пръст при Козлодуй, скътала докосването от устните му и на 208-те момчета трогателно млади.
Трогателно млади са и хората, които днес за първи път ще стъпят на борда на "Радецки". На корабният рул без брада и мустаци ги чака друг капитан - също униформен и достолепен, но капитан от речния флот на Република България.
Тръпен миг, ще тръгне "Радецки". Отлепва се бавно живият спомен от своя вечен пристан за да ни повози по Дунава. Седем секунди събират гласа на корабната сирена, потегля "Радецки". Неописуемо е чувството, и трогателно е усещането на понеса по дунавските вълни. Забравяш всичко! Вози те уникатът на българската история. За всеки от нас това е рядък и изключителен случай - да стъпиш на един подвижен музей - разказващ за събитията отпреди 130 г., но и за по - новата си история. Този кораб не ни е даден даром, сътвориха го българските деца с чистите си невинни ръце от родолюбиви чувства. Особено днес на всеки българин е нужна такава среща с историческата светиня. Тя - България стъпва на него всеки божий ден. Рейсът е кратък, както и думите на капитана: "Оттук започва България - от този бряг, от тази Козлодуйска жарава!"
Долавям едва забележима влага в очите на капитана.
- Толкова можем, проблем ни е нафтата, няма пари за боя, от години обещават тента важни гости, докато се возят в салон първа класа. Как да се поддържа стария стил - дървената ламперия, машинното отделение с колесата? Думите попиват в гравираните имена на ботевите четници и се смесват с мълчаливия сребристо бял покой на Дунава...
Тих и потайно примамлив мириз на върби идва от брега. А той - брегът стои смирено и чинно като пред олтар. На този бряг преди 130 години всеки ден чака парахода Младен Павлов - козлодуйското даскалче. Доживял 80 години той казва на младите " Пазете като зеницата на очите си идеалите на Христо Ботев".
Под краката ми е гореща козлодуйска жарава. Не искам да кажа "Сбогом", махам с ръка. От носа на кораба ме гледа поизпъчен бюстът на "Йозеф Радецки". Плющи трибагреникът от високо. Не искам да кажа "Сбогом".
Изправям се, в ръката стискам шепа пръст от целуната България!
Горда съм, но и тревожна - "Радецки" трябва да го има !
Дунав! Велика и древна славянска река. Докосването до нея е докосване до Европа, но и до най - неповторимия спомен от историята на България. Рядко има народи, които да са водели такива вековни кървави битки за свобода и независимост като бългaрският, оставил на вечен пристан при Козлодуй живият спомен "Радецки".
На булеварда на Европа стои единственият по рода си музей, запазил чутовното присъствие на Ботев и неговите юнаци тръгнали да умрат за поробеното отечество. На парахода "Радецки" Ботев написа своя последен адрес:"17 май 1876 година от Вапора" след него добави: "Новата станция на България с. Козлодуй".
Оттук започва Българската история на австрийския параход "Радецки", когато пред капитан Дагоберт Енглендер се изправя униформеният българин, поканил го на френски език и писмено да отстъпи и се подчини на неговата воля.
Дипломатичният порив на Ботев определя новатa роля на кораба и вечния му пристан под български флаг на Козлодуйския бряг - завинаги! В последното си писмо до приятелите написано от борда на кораба той съобщава "...след няколко часа ние ще целунем свещената земя на България" така той направи на скъпа жарава всяка шепа пръст при Козлодуй, скътала докосването от устните му и на 208-те момчета трогателно млади.
Трогателно млади са и хората, които днес за първи път ще стъпят на борда на "Радецки". На корабният рул без брада и мустаци ги чака друг капитан - също униформен и достолепен, но капитан от речния флот на Република България.
Тръпен миг, ще тръгне "Радецки". Отлепва се бавно живият спомен от своя вечен пристан за да ни повози по Дунава. Седем секунди събират гласа на корабната сирена, потегля "Радецки". Неописуемо е чувството, и трогателно е усещането на понеса по дунавските вълни. Забравяш всичко! Вози те уникатът на българската история. За всеки от нас това е рядък и изключителен случай - да стъпиш на един подвижен музей - разказващ за събитията отпреди 130 г., но и за по - новата си история. Този кораб не ни е даден даром, сътвориха го българските деца с чистите си невинни ръце от родолюбиви чувства. Особено днес на всеки българин е нужна такава среща с историческата светиня. Тя - България стъпва на него всеки божий ден. Рейсът е кратък, както и думите на капитана: "Оттук започва България - от този бряг, от тази Козлодуйска жарава!"
Долавям едва забележима влага в очите на капитана.
- Толкова можем, проблем ни е нафтата, няма пари за боя, от години обещават тента важни гости, докато се возят в салон първа класа. Как да се поддържа стария стил - дървената ламперия, машинното отделение с колесата? Думите попиват в гравираните имена на ботевите четници и се смесват с мълчаливия сребристо бял покой на Дунава...
Тих и потайно примамлив мирис на върби идва от брега. А той - брегът стои смирено и чинно като пред олтар. На този бряг преди 130 години всеки ден чака парахода Младен Павлов - козлодуйското даскалче. Доживял 80 години той казва на младите " Пазете като зеницата на очите си идеалите на Христо Ботев".
Под краката ми е гореща козлодуйска жарава. Не искам да кажа "Сбогом", махам с ръка. От носа на кораба ме гледа поизпъчен бюстът на "Йозеф Радецки". Плющи трибагреникът от високо. Не искам да кажа "Сбогом".
Изправям се, в ръката стискам шепа пръст от целуната България!
Горда съм, но и тревожна - "Радецки" трябва да го има !
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
16 Апр 2006 11:41:01 »
Бонбон, що цитираш цялото? Ако ти е харесало толкова го разпечати и си го сложи в рамка. Инак се чете, само дето славянският Дунав ми е малко неясен, и образът на лекоовлажнелият в очите достолепен капитан ми се губи... Че той ако реве при всяко отплаване ще го вземат за Гинес като най-ревливия речен вълк!
А нафта няма - няма нафта!
)
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 678
ХуЛитери: 1
Всичко: 679
Онлайн сега:
)
