Лоша дума не се забравя

Категорично не съм по “празнуване” на конкретен ден само един път в годината - имам предвид в останалите да си караме, както си знаем, и затова си мислех... Днес е ден за Прошки. Без значение дали сте вярващи или атеисти, дали го почитате или не. За друго иде реч...
Тук е царството на думите. Всъщност не само тук, а навсякъде. Дано не ви отегчавам, но много ми се иска да припомня на всички една стара, стара приказка, която прекрасно знаете. Включително и на себе си да я припомня!
Може би няма да е лошо по-често да си я препрочитаме. Ако е възможно, всеки ден. И може би ще станем малко по-добри. Може би малко по-малко ще нараняваме. Може би...
Защото прошка лесно се иска, ама много лесно. Трудното е да преодолееш себе си и да не се налага да попълваш впоследствие зейнали дупки от причинени страдания, и да попиваш сълзите, които сам си причинил. Особено на хора, които нямат вътрешна стена спрямо нас, и сме директно там, отвътре. И пораженията са... Понякога цял живот отнема възстановяването.
И си мисля още...
Прошка не е нужно да се иска. На думи.
Тя трябва да се “предотвратява”. Всеки ден. Всеки Божи ден.
Без думи...

_________________

В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:
— Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?
Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.
Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:
— Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!
Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:
— Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!
Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.
Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:
— Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.
Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:
— А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.
Мечката рекла:
— Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

Благодаря ти, Рейни! Не се сещам за по-подходящ ден за припомняне на тази приказка. И съм съгласна с теб - всеки ден трябва да се "предотвратява"... Още веднъж ти блгодаря! Дано повече хора си я припомнят...

ХуЛитер Записан(а): Mar 15, 2013 Мнения: 10

Обожавам да нося елегантни блузи, с които самочувствието ми винаги се подобрява. Редовно си подновявам гардероба и обикновено пазарувам от едно и също място, защото тук не спират да ме изненадват с добрите си предложения.

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

...душата не мирише, неподходяшо сравнение, да се придържаме към оригинала, преразказа не е лош, иначе казано. :roll:

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите