Конкурсът "Радецки - Вчера! Днес... Утре?"

ЧЕСТИТО! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ И ДА ПИШАТ,ПИШАТ,ПИШАТ...
Smile

))) ама да си кажа, че си паднах по края на този коментар Smile

))

Айде сега да почерпите! Наздраве! Долу всякаква завист, щото писане му е майката! И - доколкото може - да се живее според писаното. Щото познавам мнозина, що пишат гръмогласно, а живеят като обикновени тарикатчета.

Very Happy

[/quote]

Честито на всички наградени! Браво, момчета и момичета! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 141

Pord написа:

Наградите в литературата са нож с две остриета. Има и носители на Нобеловата, които днес никой не помни; същевременно има техни съвременници, които не са я получавали, а ги четем и до сега.
Ей това е!
Прочетох някои от произведенията. Определено П. Делчев е заслужил някои от първите места. Във всички случаи. Прозаичната му творба е далеч по-добра (според моето скромно мнение) от поетичната. В нея има и познавателен елемент, и лично отношение, и добре дозирано разказване.
Стихотворението е оригинално като замисъл, но в изълнението има слабости, които аз трудно мога да преглатна. Те не са само от формално естество. Става дума за чисто художествениата страна. Но пак ще кажа - истинско стихотворение е, и то добро. Заслужава награда.
Сред отличените с грамоти също има хубави неща. Особено на Краси Йорданов. Запомня се това внешуние: че австрийският капитан е козирувал на Ботев.
Изобщо нивото е добро. Журито е видяло зор. А Лиляна Стефанова не от онези, дето не ги разбират тия работи.
Айде сега да почерпите! Наздраве! Долу всякаква завист, щото писане му е майката! И - доколкото може - да се живее според писаното. Щото познавам мнозина, що пишат гръмогласно, а живеят като обикновени тарикатчета.

Very Happy

Тъй като недвусмислено ми бе казано, че незаслужено съм спечелил първата награда на конкурса, мисля сега да направя анализ на едно от добрите произведения, също участвали и номинирани. Стихотворението се казва „Към параход „Радецки” и е на Красимир Йорданов. Избирам него, защото според мен е с голяма художествена стойност, и да ме прощават второто и третото място – по-добро от тях.

Няма да се занимавам с рими, стъпки, ударения и други подобни технически подробности. Само ще отбележа, че когато става дума за параход „Радецки”, е невъзможно да се игнорира елемента Ботев – първопричина и основен мотив за цялата последвала епопея на кораба. Това, според мен, налага по-мерена поезия, по ударена и по-ритмична. Като Ботевата. Ще се задълбоча в посланията и смисловите конструкции на Красимир Йорданов.

Първият куплет.

Ако беше възможно да те изстрелят като совалка,
която да носи послания в открития космос,
ти най-добре би паснал на тази галактика-
гласовете на четници още кънтят върху мостика.

Посланието към читателя е директно и недвусмислено – гласовете на четниците не са преминали в небитието – толкова са силни и актуални, че могат да са българският принос в човешкото послание към извънземните цивилизации. Доколко това е възможно? Да сравним изпратеното с предложението - Гласът на Балканска е измерение на човешките възможности. Едва ли гласовете на четниците могат да са конкурентни по тази точка. Това означава, че трябва да погледнем по-дълбоко. Гласовете на четниците са символ на нещо. На какво? Те са измерение на някакво човешко достойнство. Те са есенцията на пароход „Радецки” като институция с национално значение. Дали и общочовешко?! И ако да, то това ли е най-силният пример за самоотверженост в историята на човечеството?!

Втори куплет

Независимо на какви чуждоземни езици
превеждаме “Тоз, който падне в бой за свобОда...”,
ясно е – това не са думи. Това е позиция.
Ако я следваш – близо е ешафодът ти.

Тук е попадението на това стихотворение.
“Тоз, който падне в бой за свобОда...” е позиция. На автора, на всеки българин. Или поне трябва да е позиция, ако се уважаваме като нация.
За мен е малко спорен моментът с „ешафода”: - следваш ли предначертаният път ще бъдеш екзекутиран. Ешафодът не е място за забавления, там се изпълняват смъртни присъди. Значи ли това, че всеки който загине за идеалите си е екзекутиран? Значи ли, че всеки, който следва някакви морални или патриотични принципи в живота си е обречен? Малко е спорен този момент в стихотворението. Но безспорно е силно и ярко казано – въздействащо и несъмнено с личностната сила на патриот.

Трети куплет

Помпозно звучиш: Фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параход като котка си – с много животи.
Козлодуй ми е по-скъп от Виена и Будапеща,
откак капитан Енглендер козирува пред Ботев

Именно тук Красимир Йорданов е изтървал първото място. Целият куплет е объркан и подчинен на козируването на капитан Енглендер пред Ботев. Това е чудесно, но остава въпрсът дали за автора преди да козируват на Ботев Виена и Будапеща са били по-скъпи на сърцето му от един български град?! Именно тук се къса патриотичната нишка. Въвеждането на популярна сентенция, че котките – респективно „Радецки” - са с много животи, също е неуместна на фона на предходния куплет. Може да се измисли друга метафора или сравнение, или каквото е това нещо (определено не съм посветен в тази материя).

В заключение ще кажа следното:

1. Бих се радвал, ако някой – надявам се Порд, направи подобно разглеждане на спечелилото произведение, а ако може и на спечелилото специална награда за поезия.

2. С Красимир Йорданов нямаме какво да делим – пяхме и се слушахме две вечери – изобщо забавлявахме се добре.

3. Конкурсът е едва в началото си – нека догодина участват още по-хубави произведения. Ще се радвам да ги прочета.

За мен с този конкурс приключиха участията в каквито и да било конкурси, съревнования и прочие мероприятия от общочовешко и недотам такова значение и ниво. Порд може да спи спокойно – няма да му се налага да чете наградени недостойни произведения от мен 

Колкото до „Моят „Радецки” – да, може още да се работи по текста.

Гост

Ай, стига, бе! Не свърши ли работата в пенсионерската работилница по създаване на калъпа за поет? Тая не ги разбирала тия работи, оня ги разбирал тия работи... На кой свят живеете, удушени комунисти? Няма цял живот да ви гледам по откриване на паметни плочи и свирукане под топките на тоя или оня градоначалник!Да ви таковам таковата, злобари дребни!
Честито, Петьо! Готин си, пич! Ако някой ще пише за революция и трябва да докаже, че живее в постоянна революция, то това си ти! Искрени поздрвления, приятел! Ще се радвам да пийнем по едно някъде, пак!

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 20

Като се абстрахираме, че това произведение е наградено и за наградените или добро или нищо, но като вземем под внимание, че авторът държи да бъде критикуван т.е. да се напише критически текст върху неговия текст – с огромно удоволствие бих му доставила тази радост. Само да не вземе да реше да ми приложи четвъртия куплет Smile

))))))))))))
Абстрахираме се, че лично аз не си падам по патоса, но когато той е в условието на задачата, ако искаш да я решиш правилно трябва да налучкаш ритъма. Може би това е от малкото произведения, което да не фалшивее до безобразие.
Но пък тъй и тъй вече съм писала работи за Ботев в училище и що да не се изтренирам с неговите последователи. А би било страхотно, ако учителите по литература си направят експеримент - учениците да напишат критически текст по това или друго произведение в контекста на Ботевото творчество. Лично на мен резултата би ми бил безкрайно интересен, въпреки че е предвидим.
Та ето едно упражнение, да се върнем години назад.

Авторът на това произведение от първия ред поставя явни ограничители на пространството – то вече е разделено на “Моето” и “Чуждото” – тяхното, вашето. Може да се каже по разрични начини, но категорично е подчертано желанието на автора да се отграничи от онзи образ на “Радецки”, който битува извън неговия свят. Интересно е, че отграничавайки се от тези представи той ги преповтаря и символно и образно и семантично. Примери за това могат да се дадат в развитието на образа на кораба.
Един поет го тласна по славата
да плава през вековете.
......
свеждам глава пред безсмъртните четници,
платили със Смърт Свободата.

Стотици куплети като този, особено по времето на социалистическият строй в България са написани в същия ритъм и рима, и с абсолютно същата образност. Което е едно доказателство, че авторът яростно се бори да се освободи от този калъп, като пеперудата от пашкула, но за съжаление стереотипите го задържат и нормоопределят.
Желанието на лирическият аз да се извиси до позицията на героя го подтиква да търси и своето място на палубата. Усеща се желанието му да бъде като него, да говори като него и да мисли като него. И той започва да търси един вътрешен, може би измислен, може би съпреживян, може би изстрадан “Радецки”. Минава през клишетата за пътя на славата през вековете, минава през Вапцаровия патос и начин на изразяване
и са ненужни научните спорове
къде точно ги е отвел.
За да се достигне до това, че “Радецки” е символ и знаме на вътрешната свобода и сила на лирическия герой. Типично по български се стига до образността на “пием и пеем” развивана и преразвивана през годините – линията Ботев – Яворов – Вапцаров. Поантата на произведението е именно тук, защото това е мястото, където авторът успява да се оттласне от клишетата и да намери своето място в тази поредица на стойностно преповтаряне на този лайтмотив.
хъш го развя и препсува
всеки предател на Майка България,
пред която животът не струва!
За голямо съжаление историята доказва, че българинът не достига по далече от това да “препсува” онова, с което не е съгласен, което го гнети и унижава. Да препсува - вярно силно, злобно, люто на майка, но на маса, след което кротко да залитне, горд че го люшкат вълните на Дунава и да легне и да заспи. И дори поети да крещят... “години, цяла вечност...” историята за съжаление по българските земи се повтаря и преповтаря – дребнотемие, дребнодушие и страх. Безмерно много страх – страх за хляба, страх за утре, страх да поемеш отговорност, смесено с безумно желание да си пръв, да ти ръкопляскат, да успяваш. Авторовият “Радецки” се оттласква от бутафорията, театъра и чалгата, които битуват в съвремието и които за съжаление заливат и прекомпозират и такъв тип български празници. Затова и финалът на произведението не звучи помпозно, защото е премислено премерен. Може би много други думи са минали светкавично през мислите му, но подсъзнателно мълчанието е естествения финал.
Погледът се свежда, думите свършват, коленете се прекланят пред подвига. Остава усещането, че Ботевите идеали възкръсват в сърцето на някого.

++++
Айде да не задавам пак въпроса...дали днес се знае що е подвиг, че издълбоко се съмнявам все повече и повече. Анализът може да хване една четворчица, може и по-добре, ама като за thank you баба, за книгата – мисля, че върши работа. А който трябва сериозно да се заеме с анализа. И дебело да подчертая, че е абсолютно добронамерен. Аз така се отблагодарявам с опустошителна критика Smile

)като ураган квот оцелее, оцелее Smile

))))) значи е било истинско.

Според мен в конкурса справедливо са наградени най-сполучливите произведения! Тези които имат и художествена стойност, и най-пълно отговарят и на тематиката, и на целите на конкурса.

Стихотворението на П. Делчев ми направи впечатление и в себе си бях уверен, че ще бъде наградено. Отговаря на темата и целта на конкурса, а и като изпълнение е много силно - едновременно по Ботевски и по Вапцаровски властно и категорично.

Единствената му слабост - според мен - е в последния ред.

"Моят "Радецки" е символ и знаме -
хъш го развя и препсува
всеки предател на Майка България,
пред която животът не струва!"

Умният разбира: за Майка България всеки трябва да е готов да даде живота си.

Но тази мисъл тук някак увисва, остава недоизказана, неоточнена, недоизяснена.

Защото "животът" въобще е най-ценното нещо. "Не струва!" означава че нещо е долнопробно, некачествено. Както когато Хасан го приемали в Партията и му казали, че сега трябва да е готов да даде живота си за родината, отвърнал: "То пък един живот!"

Или да се добави нещо от което да се разбира че животът нищо не струва, но само в сравнение със свободата на България; и че това се отнася именно за нас, за българите. Например:

"Моят "Радецки" е символ и знаме -
хъш го развя и препсува
всеки предател на Майка България,
пред която животът НИ
НИЩО не струва!"

Защото на турците, американците, китайците и пр. България им е през оная работа!

Далеч съм от мисълта че мога да предложа нещо по-добро - авторът го е премислял и премятал в ума си хиляди пъти; и единствено той може да си го подобри.

Може би изглеждам прекалено дребнав - измислил съм си някакво несъвършенство и умувам над него. Но така го почувствах още при първия прочит. Защото в поезията и най-малкото несъвършенство бие на очи като на микронни везни.

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2004 Мнения: 53

...защото ми стига преживяването, атмосферата... Даже егоистично смятах да не споделям - да оставя усещането само за себе си, по-дълго да стопля душата ми, малко повече време да живея с илюзия (уви!), че все още има неща, които ни правят по-добри.
...Неща, които ни напомнят, че сме народ, а не участници в надпревара...
...Които възвръщат на "редника "Нация" полагащите му, но все по-често забравяни място и роля в историята... (вземи да се ядосаш сега и на мен! - хареса ми, затова си позволих да те цитирам...)

Да, тези два дни в Козлодуй, и особено в събота, на кораба "Радецки",
когато в продухвания от вятъра микрофон звучаха редове, посветени на Радецки, на Ботев - на България в крайна сметка! - редове, написани от млади и по-възрастни, от талантливи и не до там участници в конкурса, но - вярвам! - редове, изврели от дълбините на сърцата...
когато се разминавахме на палубата с "ботевите четници", "заптиетата" и "австрийския екипаж"*, което по своебразен начин ни правеше съпричастни към събитията от преди 130 години, а от високоговорителите звучаха прекрасните ни възрожденски песни...
когато после, в кръчмата, си честитихме един на друг, споделяхме мнения (и критични също!) и пяхме песни, макар вече не възрожденски...
Докато се случваше всичко това, аз наистина бях убедена, че стават чудеса. Че има нещо по-голямо от обикновеното състезание...Защото стана дума и за "Южна пролет" и за други конкурси...
(

chocolate написа:

И подробности дайте за конкурса - хвърчаха ли искри, както на "Южна пролет"?
Smile

да, за "искрите", и аз, без да съм присиствала на разхвърлянето на искрите, си казвах: Тук случаят е друг! Тук не е възможно да стане така. Защото темата ни издига над желанието да ни ръкопляскат... Защото духът на кораба и на този, който го е отвлякъл, няма да ни позволи да го опорочим с дребни спорове кой е по-по-най...
Тази вяра отнесох със себе си от Козлодуй...

И какво стана...
Същото това изясняване "кой е" и "защо той"... Километрични анализи... Защо бе хора! Трябва ли още веднъж да предаваме Ботев... (а сега ме оплюйте за патоса, но аз така го схващам, като предателство)...

... Ето че самата аз вече изписах километри думи... А няма нужда... По-важното е, смятам, че освен ученическия конкурс за копие на знамето на Ботевата чета, проведен също на кораба, конкурсът "Радецки: вчера! днес...утре?" бе другото събитие, с което бе почетена 130 годишнина! Ние бяхме там и имахме шанса да споделим мислите и чувствата си - това е по-важното. И затова сме късметлии...
И няма нужда да се анализираме един друг, защото всичко което ни се случи в Козлодуй на 26, 27 и 28 май бе ИСТИНСКО. И творбите на участниците - също. А това, смятам, че е по важно от всичко останало...

А, да...
дълбоко не съм съгласна с твърдението на Верджи за

Verdji написа:

За голямо съжаление историята доказва, че българинът не достига по далече от това да “препсува” онова, с което не е съгласен, което го гнети и унижава. Да препсува - вярно силно, злобно, люто на майка, но на маса, след което кротко да залитне, горд че го люшкат вълните на Дунава и да легне и да заспи.

Но това е друга тема... Просто не е така...

Нека да престанем да се нападаме и анализираме, моля ви...

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 20

Дай Боже да има повече, които не са съгласни Smile

с тази ми констатация Smile

но фактите са факти и аз вярвам, че предизвиквайки хората да кажат - Не аз не съм такъв... ще се върви напред.
Що се отнася до моя анализ както казах е добронамерен. Аз обикновено анализирам само класици Smile

така, че едва ли ще седна да анализирам нещо, което не ми харесва.
А и защо да не се предизвикват хората да анализират - така се предизвикват да мислят... а мисленето както казват е полезно Smile

Верно, че анализите казват, че са за училище - но то никога не е късно Smile

човек да порасне Smile

Що се отнася до мен - аз тук направих велика крачка изобщо да напиша нещо Smile

)) жалко, че сте се научили всеки анализ да го възприемате като критика Smile

иначе би било прекрасно.

А класиците, ако знаят как ги анализираме, биха се обърнали в гроба няколко пъти. Верно, че тях ги анализират тенденциозно до безкрай. Анализът е собствен прочит, излагане на собствена гледна точка и доказването й.

Аз много се радвам, че успях да се кача на "Радецки". Прекрасно, че хората са станали повече патриоти дори от този събор. Но аз просто мисля, че може да има и нещо повече. Да се съберат толкова много хора, без да има стройни редици от кюфтета, бира и панаирни джунджурии и т.н. когато това стане и аз ще се зарадвам. Ми то стиховете не ги чу никой, освен събралите се за конкурса хора. Не, че самия факт, че го имаше не е някакво постижение Smile

Аз критикувам, ама съм идеалистка до мозъка на костите си. Ако питате мен - награденото стихотворение беше достатъчно добро, за да се прочете не пред 20 души, а на официалната церемония - заря проверка и т.н. Бе може... много повече може.
Това са разсъждения като цяло, не е критика към организаторите Smile

)) на конкурса.

Мен най-много ми харесаха децата с палатките, които тръгват към Околчица - предлагам догодина да се включим в похода Smile

Още много неща могат да се кажат, ама стига засега, само ако някой вземе да ме предизвика ще продължа. Всъщност аз не анализирам конкурса, аз съм извън тея неща, нито познавах хората, нито знам кой кви искри праща и препраща, мен ме впечатляват други неща.
А и панаира си беше готин: делфинчета, сладолед, въртележки - класика Smile

ама препоръката ми към онези хора дето няма да ме чуят - общинарите е - да не ги съчетават тези неща. Да пробват пък една година само с хайдушки песни, народни танци, може пък пак да се съберат хора Smile

)))
А панаирджийството го правят навсякъде - и категорично смятам, че принизява и опорочава националните празници.

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2004 Мнения: 53

Сладур!
Защо си решила, че изписах един бюлюк писаници само за да те предизвикам? Smile

) Нито схващам анализа като критика (хей, все пак филология съм завършила... Smile

)), нито пък конкретно твоят анализ имам предвид...

Просто... много думи, прекалено много думи...
Виж, това за общинарите и панаирите е приказка ( и е вярно, че никой няма да я чуе)...

Така че - от едната страна на барикадата сме, Вирджи, иска ли питане!
Smile

)

Да, и да не забравя.
Лично аз благодаря на организаторите за тази страхотна идея - конкурса, темата, мястото...
Smile

))

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2004 Мнения: 20

Е то и аз си разсъждавам по принцип - то ти не схващаш като критика, ама има други дето така схващат нещата.

А то е комплимент някой да ти анализира текста.

Та що се отнася до организаторите - Найден и Светла - те са железни Smile

мисля, че няма някой, който да не им благодари Smile

)))))))))

Ама онези дето не ни позволиха да спим на кораба, именно за едната новина Smile

Значи това, че президента ще посети кораба за 20 минути по протокол е новина, а това че примерно някой иска да възроди Ботевия дух не е. И другото всички говорят за Ботев, но когато се появи някой с духа на Ботев - луд, кретен и нам си къв го изкарват...
Спирам да разсъждавам на глас ще си пазя думите за следващия конкурс Smile

поне някой ще ме прочете, ако не друго.

но... ето моменти за възхита.

Ще кажа аз съм визхитена от капитана на кораба.
Искрено Smile

истински речен вълк и как даваше на всички деца да управляват кораба. И как на всеки обясняваше. Той направи за това преживяването да остане незабравимо в душите на хората повече от всичките речи и прочие - ние верно ги пропуснахме де Smile

ама като знам как някой някому пише речи и последният ги срича. Това също е условие да отблъсва хората от мероприятията. И е много порочен обичай. Бе пуснете поне един човек, който е мислил за Радецки, писал за Радецки да прочете нещо, да сподели - вслучая е "Радецки", ама те за всичко така правят...

Както съм казвал много пъти, каквото и да правя - правя го, за да се забавлявам!

А в Козлодуй се забавлявах добре. Имаше атмосфера за това.

Най-много се забавлявах, когато видях грамотата си, а върху нея - цитат от моето стихо, обаче вместо
"Параход като котка си - с много животи..."

пише

"Параход като котка си с много животНи..."

Разкрих този факт с гордост и пред участници, и пред организатори Very Happy

Много се смяхме , защото парахода с много животни е този на Ной!

Така стихото излиза извън темата и трябваше заради една буква да бъде декласирано!!!

Щукна ми и да стихоплетствам от името на Ной - ето тук:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=48483

Абе хора, купон имаше ли - имаше.
Патриотични чувства имаше ли - имаше.
Ядене, пиене, песни, философско хленчене край бирата... всичко си имаше!

Наздраве на всички, които бяха там!

Смятам, че такива събития укрепват приятелството ни и призовавам да потупаме по рамото организаторите, да поздравим победителите и да помислим кога и къде е следващото издание на купона!

Амин!

Ной Rolling Eyes

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2004 Мнения: 53

divkozel написа:

Както съм казвал много пъти, каквото и да правя - правя го, за да се забавлявам!

А в Козлодуй се забавлявах добре. Имаше атмосфера за това.
......................
Абе хора, купон имаше ли - имаше.
Патриотични чувства имаше ли - имаше.
Ядене, пиене, песни, философско хленчене край бирата... всичко си имаше!

Наздраве на всички, които бяха там!

Смятам, че такива събития укрепват приятелството ни и призовавам да потупаме по рамото организаторите, да поздравим победителите и да помислим кога и къде е следващото издание на купона!

Амин!

Ной Rolling Eyes

Ей това вече е приказка на място! Това е вече коментар!
Щот я заплетохме еднааааа........

Браво Краси! Подкрепям те по всички параграфи. Догодина ще е още по-яко, сигурна съм.

Laughing

DimitarG написа:

На кой свят живеете, удушени комунисти? Няма цял живот да ви гледам по откриване на паметни плочи и свирукане под топките на тоя или оня градоначалник! Да ви таковам таковата, злобари дребни!

Ей тази реплика не мога да я отмина!

Не само защото е абсолютно ненужна и от нищо непредизвикана, ни в клин ни в ръкав направена! А защото пусната в този форум, я приемам като обида към самия Ботев!

Защото Ботев е първият Български комунист! Поне аз не знам за друг българин, който по-рано от него или по-гордо от него да е заявил: аз съм комунист!

Заявил го е в “СИМВОЛ-ВЕРУЮ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНА”!

“Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

И в единий комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.

И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

Изповядвам единий светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

Чакам събуждането на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.

Галац, 20 април 1871 г.
Хр. Ботйов”

А ето и две-три изречения от “Смешен плач”:

“ Плачете за Париж, столицата на разврата… Кълнете комунистите, че измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум!...

Цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач!... “

Човечеството още не е измислило идеал, равен по красота на комунистическия! В Европа комунизмът не можа да се осъществи, както не може да се осъществи при вълците, при маймуните и пр. животни - защото и хората сме животни. Но това не намалява привлекателната му сила!

И който не е комунист – не в научния, а в духовния, в човешкия, в хуманния смисъл, той и на велик подвиг не е способен!

И най-великите ни поети – Ботев, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев – затова са толкова велики, защото са били и комунисти!

Така че и ти, Димитър Г., може да имаш много голяма поетична дарба, но ако възгледите ти не еволюират, ако не се изменят, велик поет няма да станеш!

ХуЛитер Записан(а): Jan 24, 2004 Мнения: 24

Като изключиш Вапцаров, който официално не е приеман за член на БРП /к/, но е бил във военното и ръководство, останалите споменати от теб нито са били комунисти, нито са симпатизирали.
Ботев е бил много неща, но "Символ верую" не е негово /доказано е/.
Всъщност темата беше за награждаването. За другото едим мъдър човек е казал - "Ако на 20 не си бил социалист нямаш сърце, ако на 40 още си социалист нямаш глава"

Много ви моля, придържайте се към темата!
Тук не е място за политически дебати и спорове.
На конничето само ще кажа, че между члеснство в която и да е партия и възгледи има огромна разлика, така че ако имате да кажете нещо по темата, казвайте, не ме карайте да я заключвам.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите