Чаках си аз, почаках си около две денонощия някой от клуба на бургаските хулитери да пусне репортаж за представянето на първата, единствена по рода си,стихосбирка на групичка автори от сайта наш...но, явно бургазлиии колкото са талантливи, толкова са и скромни .
Затова ще се пробвам - с правомощията си на хулитер от Бургас, който се включи в това налудничаво начинание с ентусиазма на дистанцията си от около 180 километра-сиреч - огромно желание да помага, но почти никаква практическа полза от него. Хората, които изнесоха на гърба си цялата тази книга - от идеята за нея до осъществяването и,бяха една малка част от имената в сборника. Като основен виновник за появяването и - обвинителния ми пръст сега следи и посочва е...- Десислава Тенева! За което трябва да и се изкаже публична благодарност пред цялото хулитерско войнство. Това си е вид героизъм, или особено, рядко заболяване - както и да го наречем - ще е това - лудостта да издадеш книга, и то на неизвестни, предимно,автори, творящи не къде да е, а в интернет-пространството. Място - хулено, отричано, дамгосвано и заклеймявано от представителите на правата литература у нас. Което обаче съвсем не значи, че тук се твори някаква особена, електронна, крива литература - това в кръга на шегата, разбира се. Литературата си е литература - с кремък ли ще я пишем, с пръчка по пясъка ли, с въглен по стената, с молив на бял лист или с клавиатура, това което е заключено в нея и ни усмихва и ни кара да плачем, да сме съучастни някак, провокира мислите ни и ни променя към добро я прави това, което е - мост между душите на хора, които обичат словото.
Отплеснах се, моля да ми простите.
Идеше реч за представянето на книжката, която се случи, вече е факт, да! Лично аз малко се съмнявах, че ще види бял свят това наше книжно огледалце на задружността и приятелството между авторите в сайта, почакахме доста, но стана. Получи се, държах я в ръце. Бях там, на 17.12. от 18 часа, в залата на кукления театър в Бургас. С всички прекрасни хора, които се постараха да види бял свят това наше общо"бебе" - през цялото време гледах на книжката като на бебе, чийто живот не е много сигурен, та сега трябва да се поздравим и като едни горди родители . Искам да спомена хората, които изнесоха на гърба си представянето - Деси Тенева - главен инициатор и виновник за събитието, аззз - чудесна и в ролята си на литературен критик, който събра очите на публиката със сложните думи и изрази, които успя да изчете почти без запъване- само по себе си голям успех,и в амплоато си на циганка( Дилянке, сигурна съм, че като циганка хората много повече те кльопаха ),
казабланка - която беше невероятна в поличката си на воланчета , и която предпочита да срещне след,ехехей,50 години господина Алцхаймера, нежели господина Паркинсона, защото с първия господин само ще забрави да си плати джина, а с втория ще го разлее всичкия тюх
Също много дълбоко набъркана в историята с книжката, и с госпожица Поезия много близка, много, чак да завиди човек
Чичо - д-р Калудов, наша гордост, претендиращ за рекордите на гинес като човекът с най-много племенници и племеннички по линия на госпожа Литература.
Най-ярко име в нашия поетичен сборник и с кратка, епизодична роля на...доктор.
Агресив - усмихнатата Цветелина - в ролята и на сестра, страхотна беше. Това няма да го забравя, Цвети, със сигурност Колко беше всеотдайна и жертвоготовна в борбата с критичната мисъл
Принцеса - която освен, че има смелостта да прочете своето стихотворение, прочете и тези на едни хора дето се покриха и на едни други, дето не можаха да присъстват на събитието. За което лично аз и благодаря много!
див козел - той - бургаският пловдивчанин или пловдивският бургазлия, човекът с китарата, той ни посвири, попя...минаваш през мееен като валяк, минаваш през меен като багер... разсмя ни, трогна ни с поезията си. И ни изтърпя даже като гости, с което пое голям риск! Да не дойдем пак, защото ни хареса
Не мога да не спомена групата Варна - Добрич, която присъства много стилно, ефектно и шумно . Невероятнички! Маркони, Уффф, Изабела, специални благодарности, че ни уважихте, че бяхте с нас, че изминахте целия този път, за да присъствате на нашия празник. Нямам думи, много ви обичам. Отпусна ми се сърцето като ви видях. Толкова ви се зарадвах.
Бяхме там още -дафне( Любов Динчева - много сериозно име в сборника, поетеса, която наистина е гъста, с госпожата, с Литературата, шапка свалям), абц, ружа, хари, и моя милост, само да не пропусна някой . Ако съм пропуснала - моля да ме извините, още съм под въздействието на прекрасната вечер и нощ, която ни подарихте, която си направихме. Ако ви се струва много объркано и хаотично, мога да се извиня и с късния (ранен) час в който пиша
Не мога да не благодаря и на Светла Стайкова, на Славимир Генчев и на сдружение "Словото". Благодаря за помощта ви!
Дано не прилича много на благодарствен адрес Но книгата стана на книга, ако мога така да се изразя, благодарение на дружните усилия и добрата воля на споменатите хора.
Деси Тенева, през цялото време се тревожех да не настинеш с тези боси крака, надявам се напразно
Евала ти, че докрая удържа. И книжката я има!
Сега бих вдигнала тост - ! За Литературата, която ни сближи, това, което е заключено в нея - отключва нас и кара подобни щури идеи да оживеят, да заживеят! (поради ранния час - предлагам тостът да е с кафе или чай Е, за тия дето още не са легнали, може и твърдо
Благодаря ви, че ви има!
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
20 Дек 2005 10:54:36 » :)
Мартунция, много хубаво си предала всичко!
Таман тъй си беше. А настроението...то с думи не може да се предаде!
Благодарим на виновниците, че я има тази книжка. Перфектна. Гледах , гледах, никакъв кусур не можах да и намеря.
А Деси с босите краченца, е достойна за възхищение! Отвсякъде. Успяваше да бъде през цялото време на всички места едновременно.
Веднъж някой (май беше Плъки, ако не ме лъже Алцхаймерът) каза:"Ех, защо и ние си нямаме една desiteneva! " Да, всеки град има нужда от поне една Деси, която умее да запали много хора за кратко време! За каквото и да става въпрос! Супер си, Дес!
Ами azz (с партизанско име Диляна)! Прибра ни акъла на всички! Такава литературна критика му дръпна, сигурна съм , че присъстващите в залата критици се преизпълниха с респект. Ама тъй засукано и неразбираемо приказваше, гаче ли славей ти пей. Бравос! Ей тъй се пише критика! Колкото по-неразбираемо, толкова по-печелившо))))))Всички критици трябва да си вземат пример. Никой нищо не върза от пледоарията. Таман започнахме да подразбираме отделни думички и на сцената връхлетя едно ангелче-хранителче с прекрасни дяволити очички и замаскирано като медицинска сестра (Цвета) и съвсем безцеремонно и AGRESIVE-но (да се свети цветното и име!) спаси присъстващите от критичката, която беше набрала скорост и , според мен, можеше да приказва още дълго извън сценария (така добре си беше усвоила ролята, направо си е сбъркала професията-каква актриса само!). След поемане на определена доза инжективи критичката се завърна сред своите преродена
За Princess-ата какво и да кажа , ще е малко. Тя с толкова обич представи отсъстващите автори, с толкова обаяние и съ-вчувстване прочете нещата им, че все едно самите те бяха на сцената. Чрез четенето си тя извайваше авторовите присъствия. Мисля, че трябва да и благодарят, специално.
4i40- второто му име е достойнство. Един Джентълмен, не само в литературата. За мен литературният аристократизъм се изразява в това да твориш изящество с "думи прости", ненатрапчиви, но преизпълнени с общовешко съдържание, както прави 4i4o! Моите уважения!
Дивият козел-толкова енергия накуп! Мисля, че този човек е опасен за околните!)) Толкова е заразителен ! Пък и когато се смее, никой не може да устои да не започне да се смее заедно с него! Взривява публиката (добре, че не е сапьор!) Благодарим му за гостоприемството и за ония свестни хора, с които ни запозна, и които пееха не само с гърла, но и с ръце, душа, очи!
Казабланка-неустоимото очарование! Бих написала още два листа с възхвали, но ще ме набие! Един топъл човек! Който не се познава с нея, много е загубил!
Abc(Калина)- сцената и отива. Тя се притесняваше, но не знае ,че под светлината на прожектора изглеждаше като излязла от картина, като някакво неземно създание.
Hari_61! С нея не успях да си побъбря, но тя ме впечатли с някаква особена делова елегантност, скромност и изящество.
Дафна! Женствена, мила, чаровна до немай къде! Това, което е написала в книжката като експозе над стихотворенията си , ме грабна не по-малко от творбите и! Здравей, Дафна!
За Марта-там въобще не знам какво да приказвам. Литературна калпазанка! Който го може-го може! Стилистиката не и проблем! Обръща си я както и хрумне и пак създава цялости.
Жалко, че не се запознахме с Ружа(която е далече, доколкото разбрах) и двамата изпаднали в дълбока нелегалност, но иначе съвсем небезизвестните Vamp-ир и Xxlogre. Оставам с надеждата, че рано или късно ще се появят!
Сребърната Вълчица(златничката ми тя!) беше също далече, но другият път...
Ами египетското Ra ! Ето един човек , на когото беше писано неизвинено отсъствие! Ради, Радииии, не са хубави тези работи. Трябва да се появаваш по сцените. За тренировка. Колко сцени още ти предстоят!
Бъдете здрави и успешни, бургаски автори. Не можем без вас! Въобще!
(Я да го пусна това и да видя няма ли да ми се появи невалидна сесия! Сакън!)
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
20 Дек 2005 11:12:56 » Бъдете!
Било е море от настроение!
Поздрави!
miglena ХуЛитер
Записан(а): Apr 26, 2004
Мнения: 224
Въведено на:
20 Дек 2005 13:02:13 »
Честитоооо
Пожелавам попътен вятър на книгата, непресъхващ океан от вдъхновение на авторите, цяла флотилия от нови самостоятелни стихосбирки, да сме и занапред заедно в най-уютното ни родно пристанище "Хулите", и нека Посейдон ви закриля, Русалките да ви пеят серенади и приспивни песни, а щастието, късметът и любовта да са винаги с вас
Специални целувки, прегръдки и благодарности на Марта и Уффф за фантастичните репортажи: почувствах се все едно съм била с вас
Ей, Марта, Уффф- страхотни репортажи!!!
Какво да добави човек- наистина беше чудесно преживяване, с чудесни приятели. ЗАЕДНОСТ!!!
Една голяма усмивка ми се е разтегнала от събота до сега, та не мога да говоря през нея
И от мен благодарност на баш виновничката Деси и на всички други, които направихме това, на гостите, на приятелите от Варна, на всички, които бяха с нас
Абе беше страхотно
Дай боже повече такива случвания!
Много, много усмивки на всички- благодаря ви!
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
20 Дек 2005 17:31:38 » да взема да кажа нещичко и аз
Видях книгата.
Вътре има много поезия.
И намерете да пребиете някой, защото е абсолютно скапана като книга. Нищо не се чете и нямах нерви да я разчитам като египетски ръкопис. Едни страници са тъмни, други светли - пълна трагедия. Това е ужасно, защото толкова труд е отишъл на вятъра.
Няма да Ви поздравявам, бургаски приятели, защото продуктът, който представяте е прекрасен откъм поезия, ама какво от това, щом не може да стигне до потребителя по нормален начин?!
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
casablanka Гост
Въведено на:
20 Дек 2005 18:05:18 »
Боже, колко си искрен К2!
Много ти благодарим, че си я разгърнал!
Не разбрах с очила или без!
Ние пък си я харесваме, и никой няма да бием!
И ДА ЗНАЕШ ЧЕ НА ВСЯКО НЕЩО СЕ НАМИРА НЕДОСТАТЪК,
ако искаш естествено да го търсиш...
Айде, сполай ти и наслука!
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
20 Дек 2005 18:22:13 » Е, не съм очаквал
да ми се зарадвате на мнението.
Радвам се, че си я харесвате! Това е важното. Та колко броя казваш, че се продадоха на рождения ден на Хулите в София?!
Щото аз не си купих, а исках и си бях приготвил парички. Дори закарах кашончето с книжките до купона, (както и тортата, за което искам медал за заслуги!)
Не ми се сърдете за мнението.
То пък що ли се обаждам, ама айде.
На слука и на теб!
))
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
k2 ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 141
Въведено на:
20 Дек 2005 18:26:19 » и забравих
да кажа, че винаги търся недостатъците, защото ако на едно нещо малко му е трябвало, за да е перфектно, що не е добавено?!
И не видях човек, който да не погледна книгата и да не изрази същото като моето мнение. Ама нали се пази поведение в сайта, та си мълчат. А аз споделих моето, за да си имате едно наум, ако пак издадете нещо, което се надявам, че ще направите веднага, след като преиздадете с нормална визия тази книжка!
))
_________________ Съдбата е път и няма пряка пътека...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
20 Дек 2005 20:09:41 » Re: да взема да кажа нещичко и аз
k2 написа:
Видях книгата.
.
И намерете да пребиете някой, защото е абсолютно скапана като книга. Нищо не се чете и нямах нерви да я разчитам като египетски ръкопис. Едни страници са тъмни, други светли - пълна трагедия. Това е ужасно, защото толкова труд е отишъл на вятъра.
Няма да Ви поздравявам, бургаски приятели, защото продуктът, който представяте е прекрасен откъм поезия, ама какво от това, щом не може да стигне до потребителя по нормален начин?!
Благодаря за позицията, к2. И за признанието - "Вътре има много поезия". Това е повече от поздравление за нас.
А що се отнася до оформлението и печата - да, има какво да се желае, но да не се чете...египетски ръкопис...
Все пак, не е чак толкова ужасно. Провокатор.
Сега отивам да пребия една възглавница, така ще я отупам, до разперушинване.
casablanka Гост
Въведено на:
21 Дек 2005 16:21:16 »
Ако се чудите, защо другите бургазлии не пишат по темата,
причината е само една- всички още го изживяваме
и не ни се ще да омаловажаваме случилото се с думи...
Организацията ни беше перфектна-
благодарение на дружеските усилия
и прекрасните взаимоотношения помежду ни;
Цялата преса беше тук, имахме и много гости;
На сцената на Кукления театър представянето ни продължи
повече от час и половина, където "Хулите" едва ли друг път ще получат толкова похвали и реклама.
Но, такива сме си ние бургазлии- топли и признателни........
На коктейла, който беше спонсориран дори и от Община- Бургас,
много хора, познати и непознати ни се радваха,
а ние бяхме една Огромна клетка,
която лесно метаболизираше прекрасните емоции
и похвали.
После имаше и песни, танци, китари!
А след това в дискотека "Алиби" за сетен път показахме,
че умеем да се веселим и забавляваме.
Защото приятели, един ден никой няма да ни пита,
колко и какви стихове или книги имаме,
а единственето, което ще тежи на везните ни в наша полза,
ще е ЛЮБОВТА И СОБСТВЕНАТА НИ ДОБРОДЕТЕЛ.
И сега тук, пак да благодаря на виновната й с винова чаровна Деси,
защото тя беше причината и движещата ни сила
през всичките месеци
докато подготяхме книгата.
Естествено, няма да забравя да благодаря за алтруизма
и труда на Човекът- Славомир Генчев,
и светлото момиче- Светла Стайкова!
Обичам ви приятели и съм горда, че живея в този град!
Градът на Петя Дубарова, Христо Фотев, Недялко,
Калончев, Тони Димитрова и Диомов,
Пламен Ставрев и още цяла плеада
талантливо Войнство!
една справедливозаподозряна в еуфорията
на представянето на "ДУМИ В МРЕЖАТА"
Въведено на:
21 Дек 2005 23:21:36 » Нов бг филм на големия екран
Aми, аз няма да съм многословна...
По-ме бива да се правя на клоун, отколкото да пиша...
Но ми попадна в последно време тука един сюжет за художествено-дукоментален филм, който превъртам вече 20 пъти и гледам с удоволствие и явна нескромност.
Хубавото е, че сцанариста се е погрижил за всички, които проявяват разни странности и капризи – субтитрите са на 5 езика, сред които китайски, египетски и табадънски, та да може всеки да стане наясно поне до финалните надписи на филма. Картините са невероятно-контрасни и многопластово-цветови, а образите – триизмерни, за да се подсили внушението и тържествеността на главните герои. Стига само личният ти телевизор да е Пал Секам или пък компютъра ти да поддържа последната версия. Е, и мониторът с добра разделителна способност не е малковажен. Ако си създадете необходимите условия и положителна нагласа, този филм ще ви се стори много лесно възприемчив и лек и приятен за гледане. Освен това, към лентата е добавена и екстра – дистанционно сменяне на персонажите и сюжета, но иам и един голям недостатък – настроението на участниците във филма не може да бъде управлявано нито дистанционно, нито ръчно. От началото до края те си остават винаги усмихнати и весели, без значение от радиацията на недоволни очи, втренчени в черно-белия си телевизор „Опера”, които си мислят, че снежинките по екрана са от лошото време, а неясната картина от предавателят на кула „Снежанка”. Да, ама не!!!
Толкова цветно настроение ми създава всеки кадър. Успявам всеки път да се потопя дотолкова в ситуажията, че на моменти и аз самата влизам в роля. И досега не съм излязла. За себе си избрах да подръжавам на Деси Тенева, защото имаме доста общи неща с нея – и двете сме над дребите неща. Мисля си, че всеки един от вас, би могъл да намери по нещо за себе си.
Но, както казах, да не бъда многословна като самозван – непризван критик и да ви разкажа за самото действие и участници във филма:
Заглавие:
„ДУМИ В МРЕЖАТА”
Участват:
Деси Тенева - главен заподозрян:
Тази дама успява да се държи благоприлично почти през цялото време, но по към средата на филма, толкова се вживява в отредената й от режисьора главна роля, че настъпва обрат в сценария. Вместо да всява респект с потеклото и изискаността си, тя изведнъж решава да се върне към спомена за детството и се появява необезпокоявана от никой в пижама на лунички и с боси крака, с две плитки и най-широколентовата усмивка, която един кадър трудно може да побере. И когато най-после успява да получи одобрението на останалите герои във филма, а и на самите зрители, най-неочаквано за всички нас, тя вади допълнителни екстри от реквизита – чадър, компютър, книга със златна корица, сяда пред един стар компютър, рови се в интернет и си мечтае.
По-късно се превъплащава и в други роли – на сервитьорка, танцьорка, певица в долнопробен бар, клоун, рицарят на златната книга и т.н и т.н. Но апогеят е в разгара на филма, когато Деси може да бъде забелязана с невзрачно спортно облекло, с химикал в ръка, охотно раздаваща автографи като истински професионален писател, току що издала своята първа книга и организирал невероятна фиеста с най-подбрани ВИП персони от висшето общество:
Толкова ексцентрично и така ти се иска да превърташ кадъра на забавен каданс още и още, за да се заразиш с целия този блясък на слявата, макар и за една нощ. Нещо като Пепеляшка, но истинска
Диляна – Азз, тя, нея си, със себе си и не съвсем, но въпреки това в главната поддържаща роля на застаряла учителка по литература, чието хоби е литературната критика, която така изпошашква аудиторията, че освен да ви предоставя част от прочувствената й реч срещу всички и всичко, не бих могла да сторя деуго.
Ето я и нея:
А ето и откъс от пледоарията:
„...Присъствам тук като представител на трезвата, критическа мисъл и в тази светлина бих искала да проанализирам писанията на тези фриволистични хулитери. Първото, което се набива на очи е липсата на всякаква лирическа адекватност по отношение на вербално- менталния континуум на съвременната поетическа изказност.
Дори в чисто семиотично- семантичен контекст съдържащите се в този сборник творби стоят хиларистично. Не говоря изобщо за конотациите и алюзиите, които предизвиква името, с което са се нарекли. То звучи твърде паганно, савиджистично дори. И изобщо в този момент е невъзможно да се твърди, че със сигурност епистемологичния хаотизъм може да бъде разглеждан като форма на романтизъм, или че несъмнено абстракционизма може да бъде разглеждан като вид плагиаризъм!!! Не е вярно, че полу-авторовия хаотизъм е начин на живот. Тук това съвсем не е транспантивно. Е и?! Докато съвременните автори са представители на бехавьористичния плагиаризъм, очевидно експресионизма може да се разглежда като опростена форма на пре-пре-детерминизъм. Сензуалното осъзнаване на билатерализма несъмнено води до сензуално проектиране на романтизма.
Сравнявайки текстовете на тези автори с произведенията на изтъкнатите ни автори, внезапно се открояват различията в ретроградния им виртуализам , разгледани в светлината на изразната образност. Нима предполагайки, че безкрайно полу-ярката маниерност почти никога не е от значение за ярката образност, е задължително да приемем, че ярката метафора никога не е от значение за нереалната независимост?! Нима действително псевдо-ориентализма е средство, характерно за тяхното творчеството?!...”
и т.н. и т.н.
Но, ах, пропуснах да спомена как след солидна доза психотропни и невролептични средства, инжектирани й насила от органите на здравеопазването, страдащата, както после се оказва от маниакално-параноидно-шизофренно раздвояване на личността героиня, успешно се превъплащава и в ролята на циганка.
Ето как:
Любо Калудов - до скоро познат сред интернет средите като ЧИЧО, но от събота като ЛЕЛЯ. В поголямата част от филма той играе епизодични роли на психиатър:
също и на отнесен поет, медицинска сестра, певец на мръсни песни, отявлен китарист, алкохолизиран шофьор на литературни критички. (за МВР – Цензура!!!)
Бина Калс – и нея можете да видите в много роли и невероятни превъплъщения - една случайна минувачка, която твърди, че познава всички, пристрастена шопингманиачка, сдържана и скромна поетеса, рекламно лице на консорциум „Бургаски хулитери”, танцуваща фея...
Цвети – Чаровно агресивна муза, чиято звезда изгрява именно в този филм, в ролята на медицинска сестра от Спешна медицинска помощ към „Център за психично здраве” и в края на филма изненадва всички като бясно разкъсва и завърля зелената си престилка с надпис „Психично здрав” и касинката, и се превръща в съблазнителна будоарна танцьорка. И двете роли й отиват и ги играе еднакво добре.
Елена, която е в ролата на принцесата от филма, играе пре-пре артистично. Отчасти нейният неоспорим талант се допълва и от помощни средства като „Празничен бюст”, „Еротичен глас” и т.н., все неща, които не остават незабелязани от драгият зрител.
Див козел - Духът на дивото достига върхова кота с появяването на един необуздан младеж, с неоспорим музикален талант, който е свързващото звено между кръгът на високата порта – бард клуба и домашната сланинка – и двете неща, достойни за поклон на публиката.
Останалите герои имат епизодични, но запомнящи се роли, които се преплитат с тези на главните действащи лица и са зиграни направо неотразимо.
Не по сценарий, но пак много сполучливо се появяват и 3 феи от друго населено място, където действието никак не се развива и ни в клин, но много в ръкав подаряват на Деси бутилка Варненско недоспало си и Добричко отлежало си бяло вино, която тя побързва да скрие от останалите, оставяйки впечатление у драгия зрител, че е с дълъг стаж във винопиенето. Да, ама и тукла пак не. Тя просто е много възпитана млада девойка, която не иска да разочарова гостите и тутакси гушка 750-те мл. наслада... После дори и забравя за него. нали има сок...
За малко тези 3 феи да отнесат овациите на публика и да засенчат таланта на нашите герои. Какъв блясък в косите, какви искри в очите. определено си спечелиха номинациите за друг филм, на друго място.
Е, филма наистина си заслужава да бъде изглеадан дойрай. Не обезателно на един дъх, но поне на три, за да не се загуби нишката на въздействието върху зрителят.
И един съвет от мен: Докато гледате, моля ви, свалете си черните очила и си слобете розовите. В крайна сметка, няма нищо по-хубаво от лошото време. И това е само един филм, нищо повече!
Приятни мигове!
От 17 декември – на голямият екран и във всички големи, реномирани и уважаващи читателите си книжарници – „ДУМИ В МРЕЖАТА”.
Кореспондент на Бургаските Хулитери:
Десита Енева
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
21 Дек 2005 23:50:24 »
Прегръщам всички ви и съм щастлива, че ви има. Книгата се роди и й предстои да живее своя си живот. Всеки роден има право на обич, тя - също. Много се надявам да попадне у читатели, които ще успеят да се докоснат до скритото в нея, което е по-скъпо от зластистите й корици.
Бъдете много щастливи и ви пожелавам Весели Коледни и Новогодишни празници!
_________________ Silver Wolfess
Izabella ХуЛитер
Записан(а): Mar 10, 2004
Мнения: 131
Място: Бургас
Въведено на:
22 Дек 2005 02:14:37 » Усещане за светлина
„Думи в мрежата”-Сборник за поезия и проза на бургаски автори
Има различни видове мрежи. Сещам се за едни, които са леки и ефирни, омагьосващи и плътно полепващи по мислите…мрежи, замаскирващи околната сивота с цветовете на бели, смътни усещания за нещо далечно, но пък така изкусително, като сладка, захарно-памучна мъгла.
Има мрежи /те са много особен вид/, специално за златни рибки. Тези мрежи не се случват на всекиго. На тях попадаш или когато отчаянието те е довело да ръба, припознато в миражната златна рибка на неволята, или когато въображението не иска да кротува и флиртува с приказната ефимерност от теории на вероятностите.
Или мрежи еластични като паяжини, уловили крехките пеперудени надежди с почти неосезаеми крилца, а може би всъщност хранещи се с надеждите…
В тази книга не става дума за нито една от тези мрежи, или може би става дума за всички видове, защото в нея се усеща плътността на живота, без излишна синтетика или претенциозност, изтъкан от пулсиращата нишка на приятелството. Според мен тази нишка се нарича - духовно наследство. Аз лично, бих я обрисувала като мрежа от сърца, събрани в една медна сладкогласна камбана, която идва да напомни за непреходното, която идва да нашепне ”…никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му…”. Тук думите не са само символ за пресъздаване на усещания и мисли, те са мостове към непознати вселени, които ни изненадват с човешките си лица и ни приканват към съпреживяване.
„Да тръгнеш някъде, където те очакват”/Бина Калс(casablanka)/, e всъщност онзи свят на „Светлина. Каква светлина! Каква нетърпима младост излъчва този сън…”/Георги Мандаджиев”(Vamp)/. Но сън ли е? Или „Раковина, тиха, бездънна, крехка…”/Десислава Тенева (desiteneva)/, животът в който „Вали ме светлина…”/Диляна Тинева (azz)/. Не, това не е сън! Защото никога не се отказваме, дори когато ”Години търсим ключа” към нашите ” пълни делници и низанки шарени”/Дора Господинова (Marta)/, за да срещнем себеподобните си ”Хвърчащите хора” и замесим „хляб с душицата си свита”/Елена Господинова (princess) /, хляб за душите на другите, в един „Недовършен стих, когато теб и мен ни няма в него”/Живка Андонова (ruja) /, но има много повече от физическо присъствие „ И летиш” дори когато те е страх, защото чуваш „думите на дъжда”/Калина Маринова (abc) /в светът, създаден от теб, за да откриеш, че в този свят ”Отдавна има място за любов…”/ Красимир Йорданов (divkozel) /, която пазиш, неистово пазиш, за да „Танцува слънцето до самозабрава” /Лили Качова (Silver Wolfess)/, в „Светът…доживотно изкушение” /Любов Динчева (Dafna) / поднесен елегантно и с такъв изкусен финес чрез ”Думите-последни топли залези… /Любомир Калудов (4i4o) /, събрани като бисери от мидите в морето за нас!
И безсмислено е да се съпротивляваме на това толкова топло изкушение от „Нощи-безпаметни, мисли-бездиханни” /Ради Ангелов (ra) / в тихото преклонение пред „Това усещане за никъде…”/Христина Стоева (hari_61)/, когато звуците на мечтите ни наподобяват диханието ”да се преливам в бялото, написвам се сама върху листа” /Цвета Чукарска (AGRESIVE) /, за да изпишем по пясъка от думи или мрежи в „чакалнята” на живота, в дълбоките кладенци на земята, докато „ разравяш първо душата й…”/Xxlogre/на онази малка истина за една звезда, на която има място само за едно цвете, един малък принц и една овца - звезда, създадена от приятелството.
................................................
И нека това е само началото
_________________ "Има на небето и земята повече неща, Хорацио, отколкото са мечтани в твоята философия"
Хамлет
"Модата е преходна, стилът е вечен" Коко Шанел
Ufff ХуЛитер
Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108
Въведено на:
22 Дек 2005 21:25:47 » :)))))
В рубриката ИЗДИРВА СЕ!
Моля някой от снимачите да ми изпрати снимка на 4i4o в ролята на Пипи Дългото чорапче. Срещу това обещавам да почерпя и да не я разпространявам в нета дори под заплаха от смъртно наказание! Заклех се!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 771
ХуЛитери: 2
Всичко: 773
Онлайн сега:
.
. Искам да спомена хората, които изнесоха на гърба си представянето - Деси Тенева - главен инициатор и виновник за събитието, аззз - чудесна и в ролята си на литературен критик, който събра очите на публиката със сложните думи и изрази, които успя да изчете почти без запъване- само по себе си голям успех,и в амплоато си на циганка( Дилянке, сигурна съм, че като циганка хората много повече те кльопаха 
тюх
Колко беше всеотдайна и жертвоготовна в борбата с критичната мисъл 
