_________________ "Описаните събития са напълно реални, защото съм ги измислил от край до край." Борис Виан
pafka ХуЛитер
Записан(а): Dec 24, 2003
Мнения: 226
Въведено на:
30 Окт 2007 17:22:38 »
jana_turn написа:
pafka написа:
Хорхе Луис Борхес
Застрашеният
Любовта е. Ще трябва да се крия или да бягам.
това най-много от всичко ни допада, нали
благодаря ти, пафка
И още едно любимо от него за моята любима
Простота
Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.
Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.
Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.
Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.
Превод от испански: Рада Панчовска
_________________ "Не казвай на врабеца, че лети!
Ще падне!"
Въведено на:
22 Сеп 2008 18:21:15 » Лорка е едно от имената на есента
Дойде ли есен, нещо ме хваща за гърлото и ме изстрелва да препрочитам Лорка. Въпреки разнообразното присъствие на `зеленина` в стихотворенията му, той ми е есенен. Много, много есенен. От територията на пъстрите издихания (и придихания).
Малагб
Смъртта
влиза и излиза
от кръчмата.
По друмите дълбоки
на китарата
черни коне минават
и зловещи хора.
И дъхтят на сол
и на женска кръв
трескавите туберози
на брега.
Смъртта
влиза и излиза:
излиза и влиза
в кръчмата.
Смъртта.
Песен за конника
Под луната черна
на бандити нощни
пеят твойте шпори.
Малко врано конче,
де отнасяш своя мъртъв конник?
Шпорите сурови
на бандита бледен,
изтървал юздите.
Равнодушно конче.
Как ухае като цвете ножът!
Под луната черна
на Сиерра Морена
хълбокът кървеше.
Малко врано конче,
де отнасяш своя мъртъв конник?
А нощта безмълвна
в слабините свои
вбива звездни шпори.
Равнодушно конче.
Как ухае като цвете ножът!
Под луната черна
вик и рогът дълъг
на планински огън.
Малко врано конче,
де отнасяш своя мъртъв конник?
Вечер
(Беше ли моята Лусиа
спуснала нозе във ручея?)
Три исполински трепетлики,
една звезда.
Покоят полски, хапан
от жабите неспирно,
напомня тюл, осеян
със бенчици зелени.
Насред реката
едно изсъхнало дърво
във кръгове големи
и малки цъфна.
И аз мечтаех над водата
за смуглото девойче от Гранада.
Изненада
На улицата лежеше
мъртъв, с кама в гърдите.
Не го познаваше никой.
Как трептеше фенерът!
Майко.
Как трептеше фенерът малък
на улицата!
Бе ранно утро. Никой
не го погледна в очите,
сурови и разширени.
Ех, нека си лежи на улицата
мъртъв, с кама в гърдите,
и нека не го познава никой!
Memento
Когато умра,
погребете ме с мойта китара
под пясък и глина студена.
Когато умра,
между портокали
и мента зелена.
Когато умра,
погребете ме вий, ако щете
в един ветропоказател.
Когато умра.
прев. Александър Муратов и Атанас Далчев
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
22 Сеп 2008 22:33:40 »
Чудесница Марта! Благодаря за удоволствието да прочета! И на всички!
Ето нещо от Борхес и други и от мен.
ЕЛЕГИЯ
Ах, орис на Борхес-
да си плувал по всякакви световни морета
или по единственото самотно море на някой човек,
да си бил нещо от Единбург, от Цюрих,
от двете Кордоби,
от Колумбия и от Тексас,
да си се връщал при смяна на поколенията
към старите земи на твоя корен,
към Андалусия, към Португалия,
към онези княжества,
където саксонец воюва с датчанин
и смесват кърви,
да си блуждал по червения и спокоен
лондонски лабиринт,
да си остарявал в толкова огледала,
да си търсил напразно погледа
на мраморни статуи,
да си проучвал литографии, енциклопедии, атласи,
да си видял тайнствата, които мъжете виждат,
смъртта, бавното разсъмване, долината
и нежните звезди-
и да не си съзрял нищо или почти нищо,
освен лицето на едно момиче от Буенос Айрес,
лице, което не иска да бъде запаметено.
Ах, орис на Борхес,
не по- странна от твоята орис!
Хорхе Луис Борхес
ПТИЦАТА И КУРШУМЪТ
в тия времена
е опасно да сбъркаш куршумите с птици
куршумът например
няма сърце нито пера
не му трябва небе нито с облаците пътува
не свива в дърветата гнездо
куршумът има за гнездо сърце човешко
поради навика си да умъртвява
куршумът не бива да живее
но във военни времена
всеки трябва да разбере
как да различава гласа на куршума
от гласа на птицата
трябва да пази поредното разсъмване
като последно
трябва да разбира от гласове
и това е възможно само ако
разбираш от птици
Адриан Десидерато
ТЪКАЧИТЕ НА УТРОТО
Сам петел не може да изтъче
утро, трябват му още петли.
Трябва му друг петел да подеме
неговия вик и към трети петел
да го пусне, а той като него
от петел на петел да го хвърли,
и много петли да сплетат
слънчева нишка с кукуригане ранно-
и тогава утрото като въздушна тъкан
ще потрепне между всички петли.
Жоао Кабрал де Мелу Нету
scenaristbg ХуЛитер
Записан(а): Sep 26, 2007
Мнения: 235
Въведено на:
22 Сеп 2008 23:05:16 »
Ако някой може да ми каже откъде да си намеря нещо на Адриан Десидерато ще съм му много благодарен
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
22 Сеп 2008 23:22:15 »
scenaristbg написа:
Ако някой може да ми каже откъде да си намеря нещо на Адриан Десидерато ще съм му много благодарен
Радвам се, че ти е допаднало! Но от него имам само това. Преводът е на Никола Инджов. Дано някой друг намери! Или някъде в нета...Иначе, други испаноезични имам доста и пак ще пусна. Ще се радвам и да прочета! На Габриела Мистрал, например, ако има някой нещо, ще се радвам да прочета!
Stasja ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2007
Мнения: 90
Място: Пловдив
Въведено на:
23 Сеп 2008 00:39:48 » d
още малко Лорка
Въртележка
Върху колелета
празниците долетяват.
С въртележката пристигат
и си заминават.
По Великден – сини.
А на Бъдни вечер – бели.
Делниците старата си кожа
както смока изоставят,
празниците туй не могат
и не правят.
Колко много си приличат
дните с майките ни стари!
Вечерите им обличат
рокли с лоторки пошити.
По Великден – сини.
А на Бъдни вечер – бели.
Въртележката се движи лудо,
прикрепена о звездата,
сякаш е лале огромно
с петте части на земята.
Върху кончетата пъстри
като истински пантери
весели деца ядат луната,
като че ли е череша.
Ах, завиждай Марко Поло,
че от колелото приказно децата
виждат светове далечни,
неизвестни още на земята.
По Великден – сини.
А на Бъдни вечер – бели.
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
23 Сеп 2008 08:13:14 »
pc_indi написа:
На Габриела Мистрал, например, ако има някой нещо, ще се радвам да прочета!
Чела си ги навярно, но в името на темата ги пускам тук.
Сонети за смъртта
1.
Ще те простра в земята, в прегръдките й неми,
подобно нежна майка детето си заспало,
и като люлка сладка земята ще приеме
изстрадалото твое и потъмняло тяло.
Земя и прах от рози ще сипя мълчалива
и в синкавата мека мъглица на луната
останките ти леки ще се топят пленени.
Ще си отида с песен за мойта мъст красива,
че в този ров потаен на никоя ръката
за твойта шепа кости не ще спори със мене!
2.
Умората ми дълга ще натежи обаче
и ще рече душата на свойта клета плът,
че повече не иска товара й да влачи
по пътя розов, дето доволните вървят.
До себе си ще чуеш как упорито рият
и друг покойник идва в града студен и ням.
Ще чакам търпеливо съвсем да ме покрият...
и после цяла вечност ще си говорим там!
Тогава ще узнаеш защо и неузряла
за гробовете тъмни плътта ти без насита,
бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ.
Ще блесне светлината, съдбите ни огряла:
ще разбереш, че двама събраха ни звездите
и ти, съюза скъсал, бе длъжен да умреш.
Габриела Мистрал
превод от испански: Ат. Далчев; Ал. Муратов
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
17 Дек 2009 12:12:54 » Марио де Андраде
Ценното време на зрелостта
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Май че беше усмивка,
усмивка май отвори вратата.
Бе сияйна отвътре
усмивка, бе примамливо
да си във нея, да си хвърлиш обвивката,
гол да останеш във усмивката.
Да си потичаш, да мореплаваш,
да умреш вътре в тази усмивка.
превод :
Daniela_Encheva ХуЛитер
Записан(а): Dec 07, 2007
Мнения: 45
Място: Русе
Въведено на:
17 Дек 2009 13:18:47 » Mила Мартичка
Благодаря за хубавите думи, душата ми така копнее за тях, така копнее..!
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
превод : Марион Колева
Не мога да се нарадвам на този текст. Чувствам го сроден, така, сякаш някой ми е "надзъртал" в мозъка. Огромни благодарности на Марион, че го е превела. Реших - ще си го чета почти всеки ден. Както се чете молитва.
Поздрави на двете ви и щастливи празници!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
20 Сеп 2015 16:47:51 »
ARGUMENTUM ORNITHOLOGICUM
Затварям очи и съзирам ято птици. Видението трае секунда или дори по-кратко; не съм сигурен колко птици видях. Беше ли броят на птиците определен или неопределен? Проблемът е свързан със съществуването на Бог. Ако Бог съществува, броят е определен, понеже Той знае колко птици видях. Ако Бог не съществува, броят е неопределен, понеже не би имало кой да ги преброи. В този случай аз видях по-малко от десет птици (да речем) и повече от една, но не видях девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, или две. Аз видях брой птици между десет и една, който не беше девет, осем, седем, шест, пет, и т.н. Това цяло число - не-девет, не-осем, не-седем, не-шест, не-пет, и т.н. - е невъобразимо; ergo, Бог съществува.
Хорхе Луис Борхес
превел Веселин Веселинов
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
21 Сеп 2015 10:42:31 »
"Това цяло число - не-девет, не-осем, не-седем, не-шест, не-пет, и т.н. - е невъобразимо; ergo, Бог съществува."
Най-после едно доказателство, че Бог съществува!
Толкова е глупаво, та чак смешно.
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
21 Сеп 2015 16:51:54 » Толкова е глупаво, та чак смешно.
Ех, Ангар! Пишеш стихове, имаш претенции, че са поезия...
Едно не разбирам - ти, от глупавата или от смешната страна възприемаш този текст?
Или само настояваш, че това не е доказателство за съществуването на Бог?
Аз също смятам, че доказателство/доказателства за съществуването на Бог няма.
Но този текст, според моите непретенциозни разбирания, няма нищо общо с доказването на тезата, че има Бог.
Тази смешна алюзия за математическо доказване на Бог е безмислена.
Но като текст, като образи и внушения има съвсем друга стойност!
Повече не бих си позволил да обяснявам, за да не те обидя...
Все пак, по един въпрос, сме на едно и също мнение:
Доказателство/доказателства за съществуването на Бог няма! ... !
)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Моля те - прочети текста още веднъж... от уважение към ...
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
21 Сеп 2015 17:03:59 » Толкова е глупаво, та чак смешно.
Дължа извинение и пояснение!
Писал съм "има" а правилното е "съществува"!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 873
ХуЛитери: 3
Всичко: 876
Онлайн сега:
Благодаря за удоволствието да прочета! И на всички!
)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
