Приказка за мустакатата принцеса

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Приказка за мустакатата принцеса

Имало едно време една принцеса. Тя била красива, умна и всичко й било наред: нямала зла мащеха, нямала лоши сестри; имала прекрасен принц, който побеждавал дракони в нейна чест (вярно, не блестял с ум, но пък кой ли държи на това); живеела в голям замък, заобиколен от плодородни земи, а поданиците й я обожавали.
Но принцесата мечтаела да бъде вещица.
Затова един прекрасен ден сложила две ябълки и един нож във вързопче, целунала за последно коня си, и тръгнала към гората,. Дълго обикаляла, влизала все по-навътре, където не човешки, ами въобще крак не бил стъпвал. И точно се била ядосала – пред очите й просветнало. На малка полянка, под вековен дъб, стояла къщичката на баба Яга.
Вратата била полуотворена, чувало се подрънкване на тенджери и тигани, някой нещо си мърморел. Принцесата влязла без да почука и веднага поставила въпроса:
- Искам да стана баба Яга.
От изненада баба Яга , която в момента разпалвала печката, си чукнала главата. Но не изгубила самообладание, а потривайки удареното място седнала на масата, и поканила принцесата:
- Дете мое, хубаво е, че се появяваш след закуска. – Усмихнала се загадъчно и продължила – Затова няма никакви пречки да станеш баба Яга - ще се радвам да те одъщеря дори, но има три важни условия. Първо - да се научиш да летиш с метла. Второ - да се научиш да ядеш прекрасни принцове. Може да е само един – нали разбираш, за имидж. Трето - да ти порастнат мустаци.
Принцесата започнала веднага обучението си.
Дълго време в гората, щом усетели свистене на метла, всички се изпокривали. Част от животните се кооперирали и си направили нещо като примитивни бомбоубежища. Излизали пак, когато чуели тъп звук от падане и силно изохкване. Доста дървета се простили с част от листата си, но това било за добро - принцесата се научила да лети.
С воторото условие се справила по-бързо. Почнала яденето на принцове от собствения си годеник (и без това бил доста досаден, вечно мъкнещ огромни зле миришещи драконови кожи), и оттам-нататък било лесно.
Единствено мустаците били проблем. Какво ли не правила принцесата: бръснела се, поливала се с всякакви помади и кремове за бърз растеж на косъма, ядяла витаминозна храна, но уви всичко било напразно.
Един ден тя седнала отчаяна в корените на вековно дърво и се разплакала. Плакала, плакала и изведнъж от една пролука между корените изскочило джудже:
- Недей да плачеш красива девойко. Ти си толкова хубава, че сигурно си и много добра. Затова аз ще изпълня едно твое желание.
- Много искам да стана баба Яга. Но трябва да имам мустаци. А те не искат да растат.
Джуджето се замислило:
- Това желание не мога да изпълня, но има нещо, което може би ще ти помогне: през девет планини в десетата, в една пещера на най-високия връх живее Змей-Горянич. Той живее там отдавна. И е много сам. Неговата мечта е да се ожени за момиче с мустаци. Но тъй като не намерил такова, решил да се ожени за обикновено. Много девойки откраднал. Обаче всички припадали от страх, и се свестявали чак след като ги върнел при родителите им.
Отиди в планината. Ожени се за него, накарай го да те заобича. И тогава силата на неговата любов и желание може би ще накара твоите мустаци да поникнат.
Зарадвала се много принцесата, прегърнала, целунала джуджето по плешивата глава. Метнала се на метлата и отлетяла.
Намерила планината, намерила пещерата и се приземила отпред.
- Хей, има ли някой тук? - извикала тя.
- Да, има. - подала се една глава, с тънки мустачки и добре намазана с гел коса, от пещерата и учудено я заразглеждала.
- Ако ти си Змей-Горянич, искам да се оженя за теб.
- Хмм - преценяващо казал той – Дръпни се малко назад. Така-а… Сега се обърни… Завърти се…Да-м… Става.
- А можеш ли да готвиш много и вкусно? Например китайско? - се подала втората глава.
Принцесата, която при баба Яга била станала спец, и можела да сготви и супа от пиявици, кимнала утвърдително.
- А обичаш ли философските разговори и можеш ли да играеш шах? - попитала интелигентната глава с очила.
- Естествено, че играя шах. И много обичам философски разговори.
- Тогава става! - казали в един глас трите глави.
Така Змей-Горянич се оженил за прекрасната принцеса.
Минало време и тя родила близначета: малко красиво момиченце и малко, змей-горянско момченце. Щастливо било младото семейство. Живеели в мир и любов, само една мъка имали - принцесата нямала мустаци. Всяка вечер си лягали с надежда. Молели се наредени в нощните си шапки: “ Дано да се събудиш с мустаци” - си шепнели те. И най-накрая, една сутрин, принцесата се събудила с чудесни хусарски мустаци.
Дошъл момента, в който тя се замислила пак за своята професионална реализация. Обичала Змея, имали си и две прекрасни дечица, не можела да изостави семейството си.
Затова му казала:
- Скъпи, толкова време живеем тук сами на тези скали. Нека да отидем в гората. Там има животни, хора. А имам предвид и една къщичка с кокоши крака. През лятота можем да ходим с нея на море.
Змей-Горянин се съгласил. Преместили се в къщичката на баба Яга, която излязла в пенсия и отишла да живее в пещерата на змея. Отвреме-навреме им идвала на гости и гледала децата. А принцесата и Змея живяли щастливо в гората до края на дните си.

Автор: Инна Бранева

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите