Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 17:21:14 » Чудното цвете |
  |
Чудното цвете
Природата е най-голямата вълшебница на земята. Нейните цветя са прекрасни, защото цъфтят навред из полето, в гората, в планината, че дори и във водата. Най-много ги има през пролетта и лятото, но не са малко и есенните цветя. Едни от тях са големи, други – малки, но има и съвсем дребни, като звездички. По своята окраска цветята са неизброими – по-светли и по-тъмни, от бяло почти до черно, от жълто през оранжево, червено, виолетово и синьо до всичките цветове в зелено. Едни са с прави, гладки листенца, други – с къдрави. Едни са с редки цветове, други – с къдрави. Едни са упойващо ароматни, други нямат мирис. Цветя, цветя – всякакви! Безброй!
Всичките цветя в Природата–майка цъфтят за пчеличките, за всякакви мушички и бръмбърчета, за хората и за всичко около нас. Посяват се от семенцата или коренчето на майчиното цвете. Щом прецъфтят, те също създават семенца за нови цветя. Така отново и отново цъфтят всякакви цветя за радост на децата.
Измежду всичките цветя само едно необикновено цвете майката-природа е завещала на слънцето. Дали е омагьосано, дали е прокълнато или е вълшебно – до днес никой не знае. Чудното цвете е непрекъснато захласнато по слънцето и от сутрин до вечер го следи с големия си жълт поглед. През нощта си почива, а сутрин отново вперва поглед на изток и усмихнато посреща първите лъчи на слънчо. Това цвете се нарича слънчоглед, защото все към слънцето гледа.
Слънчевото цвете е кръгло като питка. Има венче от дълги жълти листенца, а отвътре цялото е покрито с малки фунийки, пълни с ароматен нектар. Пчелички и мушички ближат всеки ден до насита от фунийките докато цветът започне да увяхва. Тогава слънчогледът заспива, вперил поглед в изгряващото слънце и налива със слънчеви лъчи многобройните си семенца. Когато семенцата узреят, от тях през лятото ще цъфнат новите цветя на природата-майка, които пак слънцето ще гледат, омаяни от вълшебните му лъчи. И така цветята ще бъдат до безкрай.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 699
ХуЛитери: 3
Всичко: 702
Онлайн сега:
