Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 16:44:38 » Мравката и просеното зрънце |
  |
Мравката и просеното зрънце
Търкулило се просенце на Мравкина пътечка. Насреща му тича мравка работливка, мравка чернодрешка.
- Хей, просенце-топченце, вика му тя, за мене ли се търкули на пътечката?
- Вятърко ме довея, мравчице. Люшках се на мойто стръкче, а той – фю-у-у, отрони ме от класеца и чак тук ме довея. И ти ли искаш да ме търкуляш по пътечката?
- Искам, просенце, у нас да те занеса. Ти си мъничко, лекичко. Пък и ще те търкулям, щом се изморя.
- Що ще съм ти аз – толкова мъничко? Да бях житце – две като тебе да нахраня, а то – топченце, мъничко като песъчинка.
- Ти ще си ми, просенце, най-сладкото ядене. Когато всичко свърши и нищо не ще мога да намеря из къщи, ти ще си ми за засита. Тогава Баба Марта за последно ще се люти и още няма да ме пуска навънка при цветята. Там може би ще има забравено някои зрънце за ядене, но то няма да е тъй сладко като тебе, гдето цяла зима съм те пазила на сухо и топло за тежки дни.
- Вземи ме тогава, мравке, щом не от лакомия ме искаш. Макар и мъничко, значи и аз мога да съм полезно някому.
Зарадвала се мравката и понесла бързешком просеното зрънце към къщичката си.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 572
ХуЛитери: 6
Всичко: 578
Онлайн сега:
