Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 16:03:31 » Калинка и Снежинка |
  |
Калинка и Снежинка
Есента накичи дърветата с пъстри листенца, които много приличаха на пеперудки. Даже като тях започнаха да хвърчат – от клончето до долното клонче или до тревичката под дръвцето.
Калинката много обичаше да си играе с лекокрилите пеперудки, но те вече бяха се скрили из опадалите листенца. Цветенцата по полянката също бяха се изгубили някъде и Калинката беше останала съвсем сама.
Една вечер Калинката до късно се радва на червените листенца на една голяма череша. После литна към липата с големите като жълтици листа. Поигра си и с листенцата на една висока топола, които летяха от върха на дървото като жълти пеперудки. Така не усети как слънцето се беше скрило зад високата могила и започна да се стъмнява. И един голям облак покри гората, от което скоро стана още по-тъмно. Задуха вятър и стана много студено. Калинката бързо са мушна под дебелата покривка от окапалите листа на дърветата, сгуши крачетата си близо до крилцата и заспа уморена.
На сутринта Калинката се събуди, разтърка сънено големите си кръгли очички и полази нагоре измежду листата. Навън тя размърда крилцата си за гимнастика и тъкмо да литне към близкото клонче до нея отгоре долетя Снежинката.
- Нали ти не си пеперудка? – попита я Калинката. – Но не си и Калинка като мен, защото аз имам само бели точици върху червените крилца, а пък ти си цялата бяла.
- Не съм. Аз съм само една малка Снежинка, но мога като тебе да летя. Даже по-високо - в облаците чак. И обичам да си играя с вятъра. Ето виж!
Вятърът издуха нанякъде Снежинката, а Калинката разпери пъстрите си крилца и полетя да си играе с последните падащи листенца.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 809
ХуЛитери: 3
Всичко: 812
Онлайн сега:
