Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 01:57:17 » Братчета по вода |
  |
Братчета по вода
Високо-високо в голямата планина от две чисти изворчета бълбукали игриви поточета. Като две палави братчета.те скачали от скалите, плискали пръски по цветя и тревички и се надпреварвали надолу по стръмнината. Били още тънички, слабички, а водата им течала едва-едва като от пиринченото чучурче на чешмата.
Денем и нощем ручейчетата весело чуруликали, ту се приближавали, ту се отдалечавали и пак закачливо припкали надолу по стръмнината. Рано сутрин росата се стичала по тревичките и капка по капка се вливала в поточетата. После грейвало слънчицето и златните му лъчи блесвали като кристалчета из бистрата водица, отразявали се и прескачали от едното поточе до другото. Така поточетата си изпращали светлинни честитки за братски поздрави. Блеснела ли луната нощем, нейните сребристи лъчи също препращали чудни картини от братчетата едно към друго. Тогава те се унасяли в дрямка и бълбукането им съвсем стихвало.
Когато пък вятърко повеел, поточетата започвали да разговарят помежду си. Едното водно братче дочувало ромонът на другото и му отвръщало с плисъка на водата си. После започвали да си шушукат с някакви непознати думички и така си приказвали сладко-сладко, преливащи от радост в гънките на майката-планина.
Един ден неочаквано слънцето потънало в тъмен облак. Бурята връхлетяла планината и рукнал пороен дъжд. Вред по скалите и тревите плъзнали струи и навсякъде потекла вода. Тогава станало чудо - двете поточета изведнъж набъбнали и слели водите си в неделима братска прегръдка. След това те продължили своя бяг надолу, но вече като една малка пенлива рекичка – тяхната водна сестрица.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 1
Всичко: 839
Онлайн сега:
