Приказка за сърничката

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Приказка за сърничката

Нещо прошумоля в листака. Малката Сърничка стреснато се озърна. "Къде ли е моята мама?" проплака за кой ли път тя. Вече втори ден откакто се беше отделила от стадото и скиташе из шубраците сама и уплашена. Чу се тежко пръхтене и чифт големи рога, последвани от влажна муцуна се подадоха иззад храстите. "Оооо, кой ли е това?" запита се Сърничката. По пътеката гордо пристъпяше стария Елен. Той заинтригуван я изгледа:
- Какво правиш навътре в гората сама и толкова далеч от стадото си?!- скара се той.
- Изгубих се, чичко Елен! - насълзиха се огромните черни очи на Сърничката - Вече втори ден бродя в гората и не мога да открия мама! Ще ми помогнеш ли да я намеря? Моля те!
- Само ти ми трябваше сега! - изпръхтя сърдито Елена - Какво да те правя? Имам си достатъчно други грижи!
Сърничката тъжно наведе глава:
- Извинявай, чичко Елен, че прекъснах твоите важни дела!
Елена тръсна с рога и продължи по пътя си. Малката Сърничка печално загледа след него. Елена се обърна, видя я и каза с раздразнение:
- Добреее! Ще ти помогна да намериш майка си!
- Благодаря, чичко Елен! Благодаря! Благодаря! - весело заскача Сърничката.
- Преди два дни видях стадото на сърните на ливадата до планинския поток. До там има много път, така че нека тръгваме без да губим време!
- Да тръгваме! Нека веднага да тръгваме! - подскочи пак Сърничката.
Двамата се отправиха към планината. Вървяха бързо, малката Сърничка подскачаше до Елена и се мъчеше да не изостава от бързата му крачка, но все повече и повече се изморяваше. Не след дълго, капнала от умора тя се обади:
- Моля те, чичко Елен, нека си починем за малко! Не мога да вървя повече!
- Знаех си, че е лоша идеята да тръгвам с теб! - сърдито изпръхтя Елена - Искам до довечера да пристигнем и да се отърва от теб! Ще вървим! Никаква почивка!
И пак продължиха с бърз ход. Сърничката изтощено напрягаше последни сили, виеше й се свят, започна да преплита краката си. Накрая преуморено се просна на пътеката и задиша тежко. Елена се спря, погледна я и жалост присви коравото му сърце.
- Добре, мъниче! Нека починем за малко! - каза с променен глас той.
Изведнъж Елена наостри уши, пое с широко отворени ноздри въздух и изплашено извика:
- Сърничке, малка Сърничке, трябва бързо да се махаме от тук!
- Какво има, чичко Елен?
Двойка изплашени лисици пробяга бързо покрай тях. Изплашено ято птици прелетя с див крясък. Чу се трополене на множество крака, които идваха по пътеката. Изплашени животни бягаха с всички сили.
- Ставай, Сърничке, да бягаме! - извика с ужас Елена.
- Какво има? Какво става? - не разбираше Сърничката - Аз съм толкова изморена, че не мога да направя и една крачка повече!
- Аз ще те нося! Качи се бързо на моя гръб и се дръж здраво!
Черни облаци дим се стелеха по пътеката. Огнена стена идваше към тях! Някой беше запалил гората!
Елена с див ужас затича пред огъня. "По-бързо, по-бързо" мислеше си той. Изведнъж пред него блесна потока. "Трябва да го премина и ще бъдем спасени" каза си той. С два големи скока стигна до буйните води и се закова на място. Потока не можеше да бъде преминат, нямаше брод. Водите бяха придошли, влачеха дънери и камъни, бяха много опасни. "Трябва да премина и да спася Сърничката! Тя ми вярва! Трябва да я спася!". Елена предпазливо нагази в дълбоките студени води. Нещо го охлузи по плешката, друго се уви около краката му и за малко да го спъне. Малко по малко и плувайки успя да излезе на отсрещния бряг. Свали примрялата от страх Сърничка от гърба си и сам се отпусна изтощено на земята.
Слънцето ласкаво погали двамата приятели. Елена се размърда:
- Ставай малката ми, вече е утро! Спали сме цялата нощ! Изгубили сме ценно време! Трябва да продължим!
- Благодаря, че ме спаси от огъня, чичко Елен! Благодаря, че ми помагаш да намеря мама! Ти си много добър! - каза Сърничката и се усмихна с огромните си черни очи.
- Ех, дете! - засрами се Елена - Аз, ти благодаря! Накара сърцето ми отново да бие! Дълги години живях сам, не обичах никого. Сърцето ми беше станало твърдо като камък. Но ти, малка Сърничке, отново ме накара да се чувствам полезен и да открия отново приятелството!
Елена и малката му спътница продължиха по пътеката. Скоро те видяха стадото на сърните. Една Сърна печално гледаше гората и зовеше рожбата си.
- Това е мама! - извика Сърничката - Мамо, мамо!
Двете затичаха една към друга и нежно се сгушиха.
- Това е моя приятел, Елена! - каза малката Сърничка - Той ме спаси от пожара в гората и ми помогна да намеря стадото! Елате всички да ви запозная с най-добрия приятел на света!
Стадото заобиколи смелия Елен и му благодари горещо за спасението на едно от техните деца. Стария Сръндак, водача на стадото, каза:
- Нека направим празненство и да почетем нашия нов приятел!
И те се веселиха до късно през нощта! Звездичките гледаха празненството на приятелите и пееха звездни песни за приятелството.
И аз, мили деца в една прекрасна звездна нощ дочух песента на звездичките и записах тази красива приказка за приятелството за вас.

Автор: Веселина Тошкова Чокова

А това подозрително много ми прилича на "Бамби"...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите