Диетата" Прав не се брои"

Както е казал мъдрият български народ – „Само аматьорите качват килограми по празниците. Ние, професионалистите, го правим през цялата година!”

Ето защо, ние с медицинската ми сестра Вили, като си дадохме сметка какви сме профита станали, и решихме да се подложим на диета. Като взаимно ще се контролираме и окуражаваме. За закуска – овесени ядки с кисело мляко, за обяд – само супа, за вечеря ще разчитаме на съзнание – само салата. Днес тъй, утре тъй, но дойде една петъчна сутрин.

Правя една вметка, че на път за работа и двете минаваме покрай една пекарна на „Графа”. Леле, какви чудни банички правят там. А как ухаят – усещам ги още на светофара на Графа и Раковски. Но аз геройски си запушвам носа, докато минавам покрай пекарната или направо отивам на другия тротоар. Просто „Игри на волята”- първи сезон – победители!

Но тази петъчна сутрин хем геройски подминах пекарната, хем едно гласче ми каза, че един път се живее. Каза и че, един път може. А също каза – и какво толкова – една баничка. Та се върнах и после скришом внесох баничката в кабинета си. След малко дойде и Вили, като гледаше малко гузно и държеше баничка в пликче.

- Хаха – размях се аз – и ти ли, Бруте? Ами да извадя и моята баничка и да си ги хапнем сладко-сладко.

Хапнахме, и даже още се облизвахме, когато пристигна другата ни колежка –д-р Иванова и стовари в манипулационната един плик, а вътре – една топла, топла голяма...баница!

- Знам, че сте на диета, но един път – може!

Ами какво да правим, разсмяхме се, признахме си и излапахме и нея. Е, щом може!

С това баничково изключение, си спазвахме диетата де. Но кой може да изкара само с една супа на обяд – към ранния следобед вече човек убивах за малко нормална храна.

И един ден, тъкмо бях застанала до хладилника и набивах едни кюфтенца по цариградски тайничко, когато Вили влетя в манипулационната:

- Е, какво правиш, доктор, нали яде супа?

- Аааа, ядох, ама аз само ги опитвам, пък и прав не се брои!

Как ми дойде тази реплика, незнам, но си беше железен аргумент - така де, не си седнал да ядеш!

След няколко дни пък аз влязох внезапно в манипулационната. Вили, която си похапваше някакво кремче, се изстреля като с катапулт от стола, изправи се до хладилника и каза :

- Е, нали, прав до хладилника не се брои! – и продължи да си хапва кремчето.

Аз се разсмях с глас, защото така я бях стреснала, че в желанието да се изстреля права, си беше топнала и носа в кремчето.

Нищо де, важното е, че сложихме началото на нова диета „Прав не се брои”, пък професионалистите ще се броим напролет! Wink



ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 518

Готинооо!

))

Оживя ми спомен от преди години, когато аз и близка приятелка имахме бебета почти връсници.
Та, в периода на майчинстово - аз пълнеех, тя слабееше.
– Не ми остава време да седна да се нахраня – оправда се тя.
– Ами, аз никога не ям седнала - признах ѝ и аз на свой ред...

Та, така... Smile

)

Мнооого добра диета! Изобщо не се брои прав, ниго пък пътьом- минаваш, забърсваш по път я вафличка, я бисквитка, но набързо и по път..
Това си е евъргрийн, Миа! Успех! Very Happy

Яко!

- Един царевичен хляб, моля!
- Но защо сте си сложили маската на очите?
- За да не виждам баничките!

Laughing

Аксиома на Миа -"Прав не се брои"
Теорема на Инди - "Вафличка пътьом също"
Следствие1 от аксоима и теорема - "Кантарът също не се брои"
ахаха - много математично го докарах, нали? Smile

Обмислям следствие 2
Razz

Не само девиз, ами мисля цяла школа да открия за "Прав не се брои" -ще имам повече последователи от разни кето-диети, Кобилкини и т.н Laughing

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 183

"Per aspera ad astra" - само така се става професионалист! Smile

Много свежо, макар и болезнено като преживяване Smile

verysmallanimal написа:

"Per aspera ad astra" - само така се става професионалист! Smile

Много свежо, макар и болезнено като преживяване Smile

И кое му е боезненото...Прав по-добре усвояваш храната, по-скоро тя по-лесно се плъзга надолу...Не ги знам римляните защо са обичали да хапват полегнали. Опитах, нито ми е удобно да пия, нито да пея, а да ям- хич! Crying or Very sad

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 183

Markoni55 написа:

verysmallanimal написа:

"Per aspera ad astra" - само така се става професионалист! Smile

Много свежо, макар и болезнено като преживяване Smile

И кое му е боезненото...Прав по-добре усвояваш храната, по-скоро тя по-лесно се плъзга надолу...Не ги знам римляните защо са обичали да хапват полегнали. Опитах, нито ми е удобно да пия, нито да пея, а да ям- хич! Crying or Very sad

Бе...Както казваше един приятел: Най искам да съм змия - хем си лежиш, хем си вървиш. Rolling Eyes

Ваня, Вакрилов, аз викам да СЕДНЕМ на една софра, пък за тостовете ще ставаме ПРАВИ и няма да ги БРОИМ! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите