Свръхестествено стихотворение

Гледам все с десния крак да закрача.
Всякакви шахти по пътя прескачам.
Стълби и стълбове заобикалям,
локви избягвам - ще се изкалям.

Чуя сирена - в миг се заключвам
и за червено се хващам - научно!
Черните котки по пътя прогонвам -
да не пресичат пред мен незаконно.

Щипчица сол хвърлям през рамо.
Захар да хруска в краката ми само,
захарен път, все под слънце, постелен.
Захарни къщички. Вечна неделя.

Свръх е, естествено. Огледалата
чупят се, щом си погледна суратя.
Всичките черни котки се сбират,
пробва се всяка да ме нервира.

Даже безгрижно да си подсвирквам
в джоба ми винаги дрънкат стотинки.
Свръх е, естествено. Конски подкови
падат от слънцето, тропват отгоре ми.

Котки и черни коне надпрепускват се.
Свръх(е)естествено само изкуството.
Чудо, което се случва внезапно,
свръх(е)естествена любовта -
лято
сред ледовете на вечната зима.
Цвете, пробило асфалта, любими!

Чудничко - да, любовта е /свръх /естествено явление, макар че малко късно го разбираме Smile

Доре, захар и без черни котки по пътя - на хаир и здраве да е Smile

Самоиронично "свръхестествено стихотворение" Wink

За всеки случай в пазвата си плюя
и пръстите оплитам на "калъч".
Тринадесети ме облива със студена струя,
ако се падне петък - злъчен.
Виж, любовта, макар и сляпа
магиите коварни развенчава.
Да ме тресне искам, докато си зяпам,
Ела, любов, ела мечтана! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2023 Мнения: 24

[quote="Marta"]

Свръх е, естествено. Огледалата
чупят се, щом си погледна суратя.
Всичките черни котки се сбират,
пробва се всяка да ме нервира.

Да ти кажа, сестро, огледалата
май произвеждат от дърт матриял!
Срока на годност е с минала дата,
свидят се! Скръндзи! Не ги ли е срам?

Много се забавлявах!
Супер си, както винаги, Марта!
Razz

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите