Пролетна поезия

Цитат:

Плацебо написа
Време е за пролетния ми натюрморт
раздел: Любовна лирика
автор: PLACEBO

На Б.

Преди Възкресение
почистих сърцето си
всички боклуци изхвърлих
изпрах килимите и пердетата
наслоени от изпепелени любови
праха от душата си избърсах
платното
бяло и девствено
чака багрите на ръцете ми
приканва ме да го докосна нежно
с новите ми желания на сегашната пролет
еротично ухае природата
мечти разцъфват и се случват
ще рисувам за тебе
моя любов
ще рисувам за тебе
натюрморта
на
нашето пролетно влюбване.

23 март 2007
Евгения Маринчева

..... и ми стана... едно пролетно-пролетно... и хубаво!!!

Нищо, че се подписвам Б.Б., а тя взела и го посветила на Б. - ...

А бе - приемам го за 50% посветено на МЕН... това Е!...
Може и да приема да ми изрисува още неиздадената стихосбирка... с още неизмисленото заглавие..., ама важното е - да ми нарисува нещо... по стихосбирката... неиздадената...

Жени, така ми е хубаво, че те видях... на 27-ми в "Галерия Арт"... Едно пролетно ми беше... И ХУБАВО!!!

БойБоев

[quote="RockAround_theCock"]

Цитат:

..... и ми стана... едно пролетно-пролетно... и хубаво!!!

Нищо, че се подписвам Б.Б., а тя взела и го посветила на Б. - ...

А бе - приемам го за 50% посветено на МЕН... това Е!...
Може и да приема да ми изрисува още неиздадената стихосбирка... с още неизмисленото заглавие..., ама важното е - да ми нарисува нещо... по стихосбирката... неиздадената...

Жени, така ми е хубаво, че те видях... на 27-ми в "Галерия Арт"... Едно пролетно ми беше... И ХУБАВО!!!

БойБоев

Хей, младежо, и аз ти се зарадвах много!
Бъди жив и здрав!

Колкото до неизмисленото заглавие... какво чакаш? Действай, да му се не види... Платната, боите и четките чакат! За мен ще е чест!
Късмет! Особено сега, през пролетта!!!
Smile

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Петя Дубарова

10.03.1979

https://youtu.be/dCE01IB77Xk

Дишат раните на мрака

Горе - дето Бог раздава грозде
и децата са от мляко -
затова и оня път е Млечен,
броди звездната каруца
със рогатата луна пред нея.
Тая пролет ще роди небесната вълчица
новите зверчета във сеното:
алчна страст ще ги изгаря,
ще заръфат хляб и птици,
вятърът ще ги споходи.

Но ще има и една легенда:
че оттук нагоре до звездите
всичко е прозорец без пердета,
суета напъпила, душа отворена.

Идваме си, Майко на луната,
носим ти трева и гъби,
босо ни е на сърцето,
пръстите ни са ожулени от порив -
да се защитим от зверовете.

Идваме си, коприванчовци от мляко,
не разхвърляйте за стъпките ни плява,
не гонете и лисиците от къра,
не плашете и вълчицата да ражда.
Не хранете мрака ни със рани.

Само ни извикайте без име,
че Земята ни брои като дървета,
кастри ни и ни обрулва
до самия корен. И нагоре.
Болни сме от жегата проклета.
Търсим си ръцете, за да се прегърнем,
за да сме в държавата си клета,
преподаваме живота на пияните поети...

Имаме излишни хора - те са оня важен пясък,
с който се строят стени за господари...
Затова пък музиката не достига -
няма кой да я открие вече.

Всичко е продадено до камък.
Взеха ни косите от главите...
По площадите аз виждам хора - кожи,
сухи като тараби.
И вонята им започва от зъбите...

Някой ще ми възрази, че съм излишен
с тези думи,
че не съм достатъчно лиричен.

Но каквото днес говоря то е смисъл.
И горчилката се въди в грозотата.
И когато Нещото ме навести
и ме покани да заплувам към Небето -
ще си отнеса за спомен
босата душа,
оженена за битието.

Хрим Христовски

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите