Двадессет и четири часа от живота на една блондинка

Автогарата спи дълбокия си сън, Централна гара придремва. Единият от двата влака на таблото е в моята посока, чака ме. Да ми се изплези на късмета! Надписът изчезна.
И сега накъде? Само не към хотел. Няма да се дам повече на буболечките, че този път могат да се окажат от тия, за които си помислих тогава. По-скоро лягам тук, на една от пейките. Ако има подобна екстра, поне няма да съм я предплатила. Какво ми остава? Някой „чичковец“. Като тоя, дето ме докара от летището. Имам предвид случаен таксиметров шофьор, вие какво си помислихте? Думата „чичковец“ е от речника на дъщеря ми, но не успя да ме усмихне. Казвам само: не бих тръгнала с непознат на сто и петдесет километра, особено нощем.
Но след минути тук ще е тъмно и заключено. А аз, с претенциите ми на блондинка, отвън. Ако не направя нещо. На кой коловоз спира последният влак? До Варна е, ще ме приюти за цялата нощ. Според таблото имам време, не подтичвам.
Няма много пътници. При мен влязоха двама, жената легна на четири седалки, положила глава на скута на мъжа. Пътуват до края. Имам компания! И бодигард, и половин купе. Кондукторът мина, платих си нощувката, лягам и аз. Раницата е възглавница, новото кожено яке – завивка. Жал ми е за дрешката, но повече за мен! Придърпвах оттук, придърпвах оттам, нещо тупна на пода и призори издирвах – в прахоляка под седалката – едно от копчета. Конците издържали, кожата – не.
А двамата, явно семейството, сериозни ми изглеждаха. Не ме притесниха ни с интимности, ни с хъркане. Не се и караха, почти до края. Но после мъжът се изкелеши: ще ми сваля куфара с една ръка, хващайки го за страничната дръжка. По чудо го удържа, успя, не го изпусна върху нас. Жената изпищя, той се притесни: и за нея, и от нея, пък тя какви думи му издума! Важното е, че никой от нас тримата не падна жертва.
Но куфарът, дето се вика, сдава багажа. Нуждае се от първа помощ, за да приключи с чест и достойнство това – както се вижда – последно свое пътешествие. Ще го спасявам, сещам се как. Но ми трябва аптека, отворена нощем! И тръгвам да търся, веднага щом слязохме. Колелцата на пострадалия са здрави, та върви почти сам, но получил херния. Придържам рисковата зона, а после я облепвам с широката розова лента, каквато ползват в болниците. Закърпих положението! Но изпуснах първия обратен влак.
Павилионът със закуските пред гарата вече отворен, хапнах нещо прясно и топло. Поседях в Морската градина, погледах морето, купих си храни и напитки за из път. И билет. И видях, добре видях: влакът тръгва от втори коловоз. Заобиколих първия и се качих на следващия.
Защо ли няма хора? Ами те са си вкъщи, защо да бързат. Я да хапна още нещо. Успокоих се, апетитът се върна. Чувам: „Влакът за София… навреме... втори коловоз“. Но защо ли тръгна този от първи, за него нищо не казаха? И точно в минутата, за която...
Какво става, питам един железничар, защо не тръгва влакът за София? „Ами той замина. Току-що. От втори коловоз.“ Научих го, по болезнения начин, а вие да го знаете от мен: в случай, че тръгвате от Варна, с влак. Първи коловоз не влиза в гарата, някъде встрани е. И първият се оказва втори. Където и да сте, коловозите не се броят, гледате табелите. И от блондинка можете да научите нещо!
Човекът взе билета ми и го презавери за следващия влак. Спести ми притеснението или по-скоро парите за нов билет, защото едва ли бих се обяснявала или пък оправдавала на касата.
Слязох до плажа. Храня чайките с пържени рибки от двадесет и девет лева килограма. Ами от оцелелите в района на гарата заведения само едно предлага риба, едва го открих. И колкото казаха, толкова. Но вече не ми се яде…
Прибрах се вкъщи, ако може да се каже, благополучно. От София до Враца пътуването с влак е два часа, но моето – през Варна! – продължи двадесет и четири.
Е, това го може само една блондинка.

Другият път, като решиш да изпробваш новата си тактика и се окажеш във Варна, знаеш къде да ме намериш...Ама си оригинал!

И това ми е много близко! В метрото тия дето гледат на камерите сигурно ми се хилят на клипчетата. НЛО в действие. О скоро и аз към Варна ходих и не минах пак без изпълнения- вратата на купето така се трясна и ми прищипа средния пръст, та чак спряха влака Преди пирдоп да ми търсят бинт и да ми зяпат средния пръст. Мъкна си аз една спътничка- Суматоха Безобразникова и все дебна да я "забравя" в някой влак Smile

Успех и късмет на блондинките! Smile

Благодаря на Маркони, на Инди и на другите 100, които ме прочетох мълчаливо в първите часове след публикуването.
Много неща си признах тук, накрая и това - че съм естествена блондинка!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Блондинка, влак и нощно приключение!😊
Прочетох патилата ти с вълнение
и вдигам пръст да тръгне вече влака👍
в посоката, в която приз те чака!🥰

Не ми беше минавало през ум! Може да пробвам и аз - през Варна за София - хич не е лоша идея! Ама на - блондинско подтикване ми е било нужно! Very Happy

"Блондинка, влак и нощно приключение!😊
Прочетох патилата ти с вълнение
и вдигам пръст да тръгне вече влака👍
в посоката, в която приз те чака!🥰"

Цял куплет си ми спретнала, Мария, и той с вградено пожелание! Много ти благодаря!!!
И на теб, Марта, благодаря за хрумката, но трябва да избереш друг маршрут, поне за две денонощия в повече! 😊

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Висока летва)))

rajsun написа:

Висока летва)))

Много висока оценка, Райсън! За мен е чест!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Колко било лесно да отидеш във Варна...!
И интересно...!
Само да имаш сериозна или оправдателна причина ...)
Ще забързам за персионерска карта за БДЖ-то Smile

Поздрав!

zinka написа:

Колко било лесно да отидеш във Варна...!
И интересно...!
Само да имаш сериозна или оправдателна причина ...)
Ще забързам за персионерска карта за БДЖ-то Smile

Поздрав!

Аз пътувах със влак до Лазурния бряг,
Йоресунд и Стокхолм. Всеки влак е мой дом.
Влакът не е кошмар, аз съм железничар.
И до днес, мила Зинка, вози ме без стотинка.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите