Фрагменти с обувки

ХуЛитер Записан(а): Feb 02, 2023 Мнения: 3

Отивам на сватба, обута с официални обувки с платформи от полиуретан, които съм носила поне 10 лета подред и всичко е било нормално. По пътя към цветарския магазин усещам, че нещо се случва с обувките, чудя се какво ли е, но продължавам. Купувам букет и се качвам в такси. Тъкмо да кажа адреса, поглеждам си краката и виждам как подметките ми се ронят... Извинявам се на шофьора с обяснението, че обувките ми са се разпаднали и отивам до вкъщи да се преобуя...

***
Отиваме на разходка с детето до близката детска площадка и съм обута с чисто нови чехли. Докато седя на пейката, обаче, забелязвам, че на единия чехъл горната част е започнала да се разлепя от подметката. Е, казвам си, близо сме до вкъщи, все някак си " ще прецапам". Като тръгваме да се прибираме обаче минаваме покрай новострояща се сграда, където току що бяха излели асфалт. В момента, в който стъпих отгоре му въпросната подметка си остана залепена за асфалта... Изпратих детето до вкъщи да ми донесе обувки да се преобуя.
Занесох чехлите да ги зашият и вече няколко сезона си ги нося, но подметките са от полиуретан и е въпрос на време да ме предадат...

***
Обувам за първи път зимни обувки, подарени от колежка, която си ги е купила, но не ги е носила. С високи токове, (отново от полиуретан), много удобни, елегантни, чувствам се страхотно с тях! На работа ми се отчупва първо единия ток, след него и другия. Слизам до близкия железарски магазин и си купувам...галоши, за да изкарам работния ден. Още си ги ползвам за из квартала.

Преди да тръгнем за Лондон - цел, дипломиране на дъщеря ни, Жорето си купи нови обувки "Кебо" - според него скъпи и надеждни, все пак няма да се излагаме през чужденците. Събитието беше на третия ден от престоя ни. Два дни обрисвахме забележителности и тъкмо във важния ден - заваля, яко. Още на спирката Жоро усети, че подметката се кани да потегли самостоятелно. Изръчках го да стиска зъби - утре си тръгвахме и не можехме да си позволим нови обувки. Детето, което ни чакаше пред залата за тържествената церемония, обаче забеляза че татко й куцука. Веднага ни заведе в близък магазин на "Оксфорд стрийд" от което ми спря въздуха, предствяйки си цените. Все пак продавачът ни предложи добри, на прилична цена. Жоро реши да се пошегува и го попита дали ще издържат до утре. Момчето се втурна да ни уверява...Да, ама и тези са маркови - не отстъпваше Жоро. Момчето ги огледа, поклати утвърдително глава, но след малко се усмихна доволно- Да кожата е "Кебо", но подметката се оказа китайска Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите