Изповедта на една книжна мишка

ХуЛитер Записан(а): Feb 02, 2023 Мнения: 3

Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физиономия, а букварът - скрит зад някоя възглавница...Откакто обаче тръгнах на училище и се научих да чета, не съм спряла. "Находките", които откривах в Библиотеката, разпалваха въображението ми и озаряваха детството ми!...От тогава датират и първите ми опити аз самата да пиша. "Шлифовах" темите, които развивах по произведенията, които изучавахме с истинско наслаждение - изцяло авторски и със собствени разсъждения, без нито ред, взаимстван от литературната критика. Нещо, с което истински се гордеех, защото никой друг от съучениците ми не можеше да се похвали със същото!...
Възторжено откривах автор след автор с хъс на златотърсач, надушил златни жилки!
По-късно, като студентка в Университета, специалността ми бе такава, че през петте години учене се запознах с биографиите и творчеството на много художници. През ръцете ми минаха и безброй албуми с репродукции на произведения на изобразителните изкуства от първобитните хора до наши дни. Свят, изтъкан от багри, красота, изящество и съвършенство!...
След като завърших и започнах работа, продължих да чета във всяка свободна минута. Книгите за мен винаги са били и си остават източник на вдъхновение, разпръскващо искри върху всички сфери на живота ми.
От години насам, поради липса на друго време за четене, чета в автобуса на път за работа и обратно.
Преди време четох автобиографията на известен бълтарски актьор. Толкова интересна, такъв жив, образен език, такива чувство за хумор и самоирония! Толкова богат снимков материал! Бохемски живот, случки най-различни от комични по-комични с други известни български актьори и актриси...А преживелиците на лирическият герой от казармата - живот ли бе да го опишеш!...Та чета си аз в автобуса и усещам как започва да ме напушва смях. Но как да се разсмея на глас?! От усилията ми да сдържам смеха си, започват да ми текат сълзи. Още по-конфузно става...Слизам си на спирката. Вървя по тротоара и под въздействие на прочетеното продължавам да се усмихвам. Забелязвам, че хората, с които се разминавам по улицата, ме гледат странно и се стараят да ме заобикалят по-отдалеч...
Такива ми ти работи. Четенето не е само прозорец към света. То си е направо един отделен, паралелен свят. Едно богатство, по-ценно от всички други богатства. Потапяйки се в книгите, човек може да изживее спектър от емоции, които никое друго преживяване не може да му достави!...

И тъй не каза коя е биографичната книга. Е може ли така? Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите