Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 368
ХуЛитери: 4
Всичко: 372

Онлайн сега:
:: hristam
:: Elling
:: Albatros
:: kameja

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Федерико Гарсиа Лорка и други испаноезични автори
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
angar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София

МнениеВъведено на: 21 Сеп 2015 20:04:09 » Отговори с цитат върни се горе

Не, Бой, не само по това, че няма доказателство че Бог съществува, сме на едно мнение. Доколкото разбрах от коментара ти, на едно мнение сме и по това, че "Тази смешна алюзия за математическо доказване на Бог е безсмислена."
Да, в този текст може и да има, и вероятно има и нещо друго. Но главният проблем в него е, както аз го разбирам (цитирам самия текст): "Проблемът е свързан със съществуването на Бог."
И последните думи, т.е. това което явно текстът цели да внуши, са "Ерго, Бог съществува."
А аз, като войнстващ атеист, това не можех да го отмина.
А инъче не се бой и не се стеснявай да ме обиждаш - обиждай ме колкото желаеш, няма да ме засегнеш.
Защото никой не може да ни уязви без и наше съдействие.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1493
Място: България

МнениеВъведено на: 22 Сеп 2015 17:00:44 » Отговори с цитат върни се горе

EVERNESS

ЕДНО не съществува на света. Забрава.
Бог шлаката опазва заедно с метала
и в паметта си на пророк държи изцяло
луните прежни и които ще изгряват.
Битува всичко. Хилядите силуети,
които между здрача сутрешен и нощен
в огледалата ти оставяха лицето
и занапред които ще оставят още.
И всичко част е от кристала неизменно
на тази памет, многоликата вселена;
край нямат коридорите ú непрогледни,
Затварят се вратите им над твойто рамо,
и на отвъдната страна на залезите само
сиянията, първообразите ще съгледаш.


Превод от испански: Рада Панчовска



С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор, нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…
След време ще научиш, че слънцето изгаря, само ако се излагаш на него прекалено. Освен това, ще разбереш, че дори и добрите хора могат да те наранят понякога и ще се наложи да им простиш. Ще научиш, че разговора може да облекчи болката на душата. Ще откриеш, че са нужни години да се построи довериe и само няколко секунди да се разруши, и че ти също можеш да направиш неща, за които да съжаляваш цял живот. Ще научиш, че новите приятелства продължават, независимо от разстоянията и че няма значение какво имаш в живота, а кой имаш до себе си, и че добрите приятели са семейството, което имаш възможност да избереш. Ще научиш, че не е нужно да сменяме приятелите си, ако сме готови да приемем, че приятелите могат да се променят. Ще откриеш, че много пъти не обръщаш достатъчно внимание на хората, които най-много обичаш, и затова именно на тях трябва по-често да им казваме, че ги обичаме, защото никога не сме сигурни кога ще е последния път когато ги виждаме.
Ще научиш, че обстоятелствата и средата, която ни заобикаля, въздействат върху нас, но единствено ние сме отговорни за собствените си действия. Ще започнеш да разбираш, че не трябва да се сравняваме с другите, освен ако не искаме да ги имитираме, за да се научим от тях на нещо полезно. Ще откриеш, че е нужно много време, за да станеш човека, който искаш да бъдеш, и че времето не стига. Ще научиш, че не е важно докъдe си стигнал, а накъде вървиш. Ще научиш, че ако не контролираш действията си, те ще контролират теб, и че да си гъвкав, не значи, че си слаб или че нямаш характер, защото няма значение колко деликатна е дадена ситуация - винаги има различни възможности. Ще научиш, че герои са тези, които са извършили някакво действие, поемайки отговорност от последствията му.. Ще научиш, че търпението изисква много практика. Ще откриеш, че понякога, човека, който си си мислел, че ще те стъпче, когато паднеш, ще е един от малкото, които ще ти подадат ръка, за да се изправиш. Мъдростта е свързана повече с опита от изживяното, от колкото с навършените години.

Ще научиш, че в теб има неща от родителите ти, много повече, отколкото си представяш. Ще научиш, че на едно дете никога не му се казва, че мечтите му са глупави. Няма нещо по-унизително и ще е трагично, ако то повярва, защото по този начин се убива една надежда. Ще научиш, че когато чувстваш яд, имаш право да се ядосваш, но нямаш никакво право да си жесток. Ще откриеш, че ако някой не те обича по начина, по който ти искаш, не значи, че не те обича с цялата си душа, защото има хора, които ни обичат, но не знаят как да го изразят. Не винаги е достатъчно някой да ти прости, понякога, трябва да се научиш да прощаваш на себе си. Но всичко това само с течение на времето! Ако нещо съм научил в живота е, че лъжата се изправя против този, който я измисля и че с течение на времето, истината винаги излиза на бял свят.


Хорхе Луис Борхес
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2666
Място: Варна

МнениеВъведено на: 26 Сеп 2015 15:37:06 » Мартичка прекрасна тема си вдигнала Отговори с цитат върни се горе

Вероятно съм я пропуснала в далечната година, когато си я създала. Днес ме впечатли броя на хората, които са я отворили. Жива е образната и красива поезия, това си помислих, докато я носим в сърцата си, докато те я помнят...

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1493
Място: България

МнениеВъведено на: 02 Окт 2015 15:12:19 » благодаря, Ваня :) Отговори с цитат върни се горе

Когато открих за себе си Лорка бях толкова въодушевена, че исках на всички да го покажа, обикновено така действах тогава - Very Happy После станаха толкова много, че не успявам всички да споделя...Ще ми се и на мен да съм постигнала невъзмутимост, но далече съм още, твърде далече Smile



САМОВЪЗХВАЛА НА НЕВЪЗМУТИМОСТТА

Писания от светлина нападат мрака, по-чудесни от метеорити.
Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.

В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам честолюбците и ми се иска да ги разбера.
Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
Нощта им е затихване на яростта в желязото, готово да нападне.
Говорят за човечност.
За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на една и съща бедност.
Говорят за родина.
Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко портрета и една старинна сабя,
молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
Полека времето ме изживява.
По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на надменната им алчност.
Те са насъщни, изключителни, заслужилите утрешния ден.
А мойто име е един и всеки.
Минавам бавно като някой, който идва от така далече, че и не се надява да пристигне.

Хорхе Луис Борхес
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1493
Място: България

МнениеВъведено на: 29 Сеп 2022 10:40:39 » Отговори с цитат върни се горе

Наскоро долових мимо нещо, което ме заинтригува - не помня във филм ли беше, но стана дума за стихотворението на ЛОрка "Невярната съпруга" и мястото, където "Коравият и ток изрови в тинята една трапчинка", там казаха, че в оригинала е " коравият и кок" - което променя доста картинката. Случайно, търсейки днес определението на ЛОрка за поезия, попаднах именно на версията с тока -

Дърветата с върхари тъмни/израстваха пред нас грамадни/и лаеше отвъд реката/с далечни псета кръгозорът./Щом минахме безмълвно двама/къпини, храсти и тръстики,/коравият й ток изрови/във тинята една трапчинка.”

тук - https://www.svobodnaevropa.bg/a/31013693.html




Ето стихотворението в превод на Атанас Далчев :

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

На Лидия Кабрера

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.

Бе през нощта на свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, тръни и тръстики,
коравият й кок изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз - ремъка със пистолета.
Тя - свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори с подобен блясък
дори кристалът под луната.
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени!
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Marta на 01 Дек 2022 13:05:58 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
regulus
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 22, 2005
Мнения: 64

МнениеВъведено на: 30 Сеп 2022 21:36:39 » Поезии. Отговори с цитат върни се горе

Доста твърдичък кок трябва да е, че да изкопае дупка чак!? Shocked
С ток по се връзва сякаш...
За да не се чудя, проверих оригинала:

La casada infiel

Y que yo me la llevé al río
creyendo que era mozuela,
pero tenía marido.
Fue la noche de Santiago
y casi por compromiso.
Se apagaron los faroles
y se encendieron los grillos.
En las últimas esquinas
toqué sus pechos dormidos,
y se me abrieron de pronto
como ramos de jacintos.
El almidón de su enagua
me sonaba en el oído,
como una pieza de seda
rasgada por diez cuchillos.
Sin luz de plata en sus copas
los árboles han crecido,
y un horizonte de perros
ladra muy lejos del río.

Pasadas las zarzamoras,
los juncos y los espinos,
bajo su mata de pelo
hice un hoyo sobre el limo.
Yo me quite la corbata.
Ella se quitó el vestido.
Yo el cinturón con revólver.
Ella sus cuatro corpiños.
Ni nardos ni caracolas
tienen el cutis tan fino,
ni los cristales con luna
relumbran con ese brillo.
Sus muslos se me escapaban
como peces sorprendidos,
la mitad llenos de lumbre,
la mitad llenos de frío.
Aquella noche corrí
el mejor de los caminos,
montando en potra de nácar
sin bridas y sin estribos.
No quiero decir, por hombre,
las cosas que ella me dijo.
La luz del entendimiento
me hace ser muy comedido.
Sucia de besos y arena,
yo me la llevé del río.
Con el aire se batían
las espadas de los lirios.

Me porté como quien soy.
Como un gitano legítimo.
Le regalé un costurero
grande, de raso pajizo,
y no quise enamorarme
porque teniendo marido
me dijo que era mozuela
cuando la llevaba al río.

Доколкото разчитам на хаотичния си испански, въобще не става въпрос за "ток" или "кок", а за "кичур коса" (mata de pelo), под който той лично (а не тя, с някаква нейна част) изкопава дупката...
Въпрос на преводи и поетични адаптации. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1493
Място: България

МнениеВъведено на: 04 Окт 2022 09:14:38 » Благодаря за включването :) Отговори с цитат върни се горе

Далчев е по-близо до Лорка откъм страстния взор за възприемане на света, потвърди ми се усещането. Проверих и руския превод - там е "смолисти коси", но кокът на Далчев е изключително образен. Виждал е повече и по-цветно Smile

https://www.askbooka.ru/stihi/federiko-garsia-lorka/nevernaya-zhena.html


И още нещо, което ми беше любопитно да прочета:
https://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1736-federiko-garsiya-lorka-samo-sartzeto-ti-toplo-i-nishto-drugo.html
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
regulus
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 22, 2005
Мнения: 64

МнениеВъведено на: 04 Окт 2022 23:13:36 » Крава. Отговори с цитат върни се горе

Може и да е по-близо... Въпросът, според мен, е в баланса между превода и адаптацията. Нито дословният превод би имал "цветовете" на оригинала, нито пък "чувствената" адаптация би имала тясна връзка с авторовия замисъл...
Навремето бях чел цяла биографична книга за Лорка, с най-големи (и интересни) подробности. След това се "улових", че ми е повлиял за една част на мое стихотворение (за един баща, който търси мъртвия си син), а след време, прочитайки друго негово стихотворение (за кон), разбрах, че също ми е "повлиял" за мое стихотворение (за куче) без дори да съм чел неговото! Такива работи...
Всички бозаем от една крава, така да кажа, но някои - очевидно - повече, а и по-пълномаслено мляко. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1493
Място: България

МнениеВъведено на: 05 Окт 2022 22:00:30 » Боязливи боазлии. Отговори с цитат върни се горе

Да, правотата ти е неоспорима. Преводите ( сериозните, истинските до съавторски преводи) отколе ми се видят по-тежка работа от писането, от простото поезиране. Кравата да е все така добра, прещедра и ангелски търпелива! Да има за всички, според нуждите и вместимостта! Very Happy



Музиката е вампир

Музиката е нещо наистина страстно и тревожно. Думите изразяват човешкото, а музиката - незнайното и непонятното. Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... За да говориш за музиката, трябва да си духовно подготвен, най-главното: да знаеш нейните велики тайни. Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената страст на Бетовеновата "Апасионата", нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...
За да проникнеш в музиката, трябва да имаш силно въображение, да преодолееш трудностите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и страстта у нея.
Без съмнение Глинка не е съзнавал, че за първи път е използвал един необичаен ред на тоновете. И Рамо не се е замислял над увеличената секста, открита от него. А схоластиците и блюстителите на реда не престават да се възмущават от паралелните квинти, които ни удивляват в музиката на Клод Дебюси...
И затова предписанията в музиката са просто ненужни, особено при такива стихийни натури като Рихард Щраус. Така е във всяко изкуство, а също и в поезията. Ето, дойде Рубен Дарио, Великолепния, и на пътя му се изпречиха ловки сонетисти, набедени академици, разни писачи на оди в духа на Кинтана и Ерсиля. Но неговият напор разруши каноните, създадени за школските учебници.
Разбира се, основата е необходима и изучаването на правилата е нещо неизбежно, но когато някой ги надрасне или разруши, трябва да го уважаваме.
Великите духове не се съобразяват с правилата - в изкуството те са задължителни само за определени хора. Когато се появят неудържими или епически или бесни - те следват сърцето си, престъпват правилата и така се появява Вагнер, обожаван и хулен, Равел, свръхчувствителен и нетукашен, постигнал тайната на звученето на още непознати инструменти, Дебюси, с неговата дълбока и причудлива музика...
В началото канонът е необходим, но когато драматичните глъбини на живота измъчат музиканта, той започва да говори с друг, непознат и чужд за педантите глас...
Човешките страсти са хиляди, неизброими и всяка от тях има безброй оттенъци. Хората са също хиляди и всеки си има свой свят. Логиката е неумолима. Можеш ли да заточиш една душа в друга, чужда?...
Колкото и странно да е решавал дисонансите Дебюси, никой не би могъл да оспори неговите непривични секунди и да докаже тяхната абсурдност. Можеш да кажеш "харесва ми", "не ми харесва", но не бива да твърдиш "Това е хубаво, а онова - лошо!" Разликата между хубавото и лошото е в гледната точка. И накрая, никой не притежава божествения дар да чете в душите... ------------
Сещам се за хиените, които на глутници са нападали Бетовен... Няма нищо по- безплодно и празно от усилията на онези, които вечно следят и коригират другите.
Досадните каталози с акорди са принудили толкова таланти да изоставят музиката.
Когато замисълът е велик, той съвсем не се вмества в каноните. Мисълта - когато е истинска - е независима, необичайна. Не бива да забравяме, че музиката - изкуството, което тъй пълно изразява страданието - може лесно да се пародира.
Всяко произведение, изразяващо автентично душевно състояние, заслужава нашето внимание... Крехкият Люли е писал тъй съвършени, тъй пленителни менуети в съгласие с хармонията на своето време (наистина, има ли нещо по-изискано, по-правилно от менуета?), а ето, Рихард Щраус създаде своя великолепен "Дон Кихот" (много спорят сега за него!) с една доста хаотична оркестрация...
Недостъпността на музиката пречи на мнозина да преживеят откровения, които не може да им даде нито едно от останалите изкуства. Познавам хора, които избягват да слушат музика, защото тя ги изморява душевно и телесно. Такова изкуство просто не се помества в рамки. За нощта правила няма, както и за деня. Но тези, които успеят да открият в музиката своя трагичен глас, са малцина.
Да, музиката е вампир, който бавно изсмуква мозъка и сърцето...
Доказателството? Всеки истински музикант.

Ф.Г. Лорка

17 август 1917,
Мадрид
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com