Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 2
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - "За честта на единака" премиера на Димитър Никифор
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2661
Място: Варна

МнениеВъведено на: 10 Апр 2022 20:21:30 » "За честта на единака" премиера на Димитър Никифор Отговори с цитат върни се горе

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
представя

„ЗА ЧЕСТТА НА ЕДИНАКА”

Сборник стихове

ДИМИТЪР НИКИФОРОВ

18.00 часа 15.04. /ПЕТЪК/ 2022 г.

Варна, ул. „Охрид” 22 галерия „Арт Маркони”

ЗА ЧЕСТТА НА ЕДИНАКА

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.

Брутално горд до съхнещия корен
на всяка обич, в дом несподелена,
под плаща нощен – тежък и оловен –
ще пия сам от чашата червена

до вик и дъно, с бяс, по единашки!
Оттук-нататък всичко е измама.
Сторете път на моя стих просташки –
да ви отмине тази ерес пряма.

За всеки смях ехидно-ироничен
отдавна съм платил цена висока.
По вълчи да скърбя и да обичам,
дори когато казват "не е стока"...

Наздраве, Чест! Оттук-нататък – нищо.
Един хербарий, чаша и мастило.
Навярно е на място твърде скришно
гнездото, дето любовта е свила.
Димитър Никифоров – argonyk


И в петата си стихосбирка Димитър Никифоров остава верен на своя свободомислещ, непримирим и понякога брутално откровен стил. Прям, достигащ до крайност, когато нарича нещата със собствените им имена, нежен и лиричен, когато говори за любов, поетът не се опитва нито да впечатли, нито търси аплодисменти – той е себе си и си е самодостатъчен. Във време на премълчавани истини, много хора припознават в поезията на Димитър Никифоров своите неизречени на глас мисли, което го прави популярен и увеличава броя на истинските приятели.
Редактор на книгата отново е Камелия Кондова – невероятен поет и приятел, а илюстратор е Пепа Маркова.
Предлагам на вниманието ви предговора, написан с много чувство от Димитър Милов:
ЧЕСТ И ЧЕСТНОСТ СА МОИТЕ ДУМИ
В небосклона на съвременната българска поезия има немалко имена, които светят със своя светлина и са нейни ярки представители. И в това се състои богатството на една нация. Когато на един от военните паради в Париж чуждестранна делегация попитала президента Дьо Гол: - А къде са твоите генерали? – той отговорил: - Моите генерали са писателите Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Артур Рембо, Ги дю Мапасан, Балзак… Той е имал доблестта да го каже, защото вътрешно е осъзнавал, че наистина става въпрос за национално богатство. Но доколко това у нас може да се случи, е друг въпрос? И кои заслужават внимание и признание, дали тези – истинските, или онези, които много често застават пред изкуствената светлина на прожекторите?
В случая по-важното е, че се появява на бял свят книгата „За честта на единака“ от поета Димитър Никифоров, с която той ярко се откроява от издадените стихосбирки през последните години. Тя е пета поред – едновременно и ласка, и шамар! Ласка – за честта, честността и истината, шамар – за фалша, лицемерието и бездарието. За първите ще вдигне наздравица, за вторите – няма да скрие своя „гибилен“ гняв. Но ще направи това с присъщата му искреност и дързост, които за характерни за истинския поет. Овладял до съвършенство класическия стих, той ни поднася своите поетични послания със завидна артистичност. Бих казал: шапки долу, защото в поетичен ритъм пристъпва „косачът“ Димитър Никифоров! „Откосите“ му са населени с истински живот – красотата и обичта ухаят със свежестта на тревата. Както е в стихотворението: „Писане на живот“. Ще цитирам първите строфи:

Заглаждам сръчно с плосък брус косата –
един замах, след него втори, трети...
Свисти металът тънък по росата
като перо в ръката на поета.

Един откос, след него втори, трети –
подреждам стих след стих в една поема.
Не зная как по градски е прието
и пиша смело бос в сегашно време…

Да, всичко в книгата е в сегашно време. И бохемските нощи, които понякога са винени, но никога виновни. Вината за всички световни катаклизми поетът ще поеме върху себе си, и, въпреки всичко, ще се изправи в целия си ръст. Защото самият той е „белег от време и белег от рана“. Макар и различни, как някои поети си приличат! Не само по скандалите. И тук ще направя една аналогия с любимия поет и бохема Сергей Есенин, за когото Димитър Никифоров пише: „по чаша и скандали ми е брат“. Есенин се връща от кръчмарска Москва в родното си село, захвърля цилиндъра и започва с косата да пише стихове по тревата. Една и съща тема, интерпретирана от двамата по различен начин – при единия: „откосите са стихове, които крави ще четат“, а при – другия: „защо и тук живях – четете: поантата е скрита във тревата“.
А в любовните си послания Димитър Никифоров е нежен, всеотдаен и мил. И това е така, защото чувствата са взаимни и защото поетът знае: любим ли е, мракът ще се стопи от една усмивка на любимата и той няма да има власт над него:

Щом още любовта не ми е чужда
и още съм на някого любим,
щом още мисълта за мен събужда
усмивка преди сутрешния грим,
щом още тя косите ми приглажда,
прекрачила последният ми праг –
не може никой с мрак да ме накаже –
аз зная, че навън ще съмне пак!

Много истинско и честно е и неговото отношение към приятелите. То е изразено в стихотворението „Далекоглед за обратно виждане“, посветено на актьора Любен Чаталов. Цитирам последните строфи:

Запяват в хор врабчета неспокойни,
чиято песен утрото ни гали.
Животът има хиляди пробойни,
но не смъртта за пристан сме избрали.

Моряци сме – терасата е мостик,
но тази къща няма да отплава.
Тя дом е вече, с вратник незалостен,
като душата блага на Чаталов.

Не се съмнявам, че има още много души като тази на Чаталов, които гостоприемно ще се разтворят за книгата на талантливия поет Димитър Никифоров. И ще имат удоволствието, което аз изпитах преди тях.
Ще завърша с това, че тази стихосбирка е доказателство за могъществото на класическия стих и магическото му въздействие.
А времето ще каже тежката си дума.
На добър час!
Димитър Милов

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com