Marta
ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
|
 Въведено на:
17 Мар 2022 11:29:48 » Копривена супа |
  |
Не съм Елиза. Нямам единайсет братя. В дворец, във пещера не съм живяла.
Понякога в захлас бера си лападец, а днес поглеж – коприва съм набрала.
Копривата е мартенска закачка – една парлива пролетна шега,
щом тя поникне става ясно, че и пролетта тъдява е дошла…
Не мога да плета, затова пък готвя! Когато ме настъпи по крака
готварски пристъп ставам много ловка и в кухнята творя, творя…Творя!
Така обичам да приготвям супа, да мия нежно тънките листца,
а те любовно да ми жулят пръстите , че да им кипна повечко вода –
да ги бланширам, тъй де – да ги топна, да ги извадя, да ги изцедя,
да ги наситня мекички и мокри и при останалото да ги потопя –
запържен лучец, брашънце, пиперец и шепичка от бисерен ориз –
завират в тенджерка, в която смело копривата сега се потопи –
защото ври ми супата оттатък, докато тук крася я със слова.
Добавям джоджен и солчица – кратка, а може масълце да и даря –
и става супа, ама супа – чудо! Така ми закипява из кръвта,
че сякаш мен от зимен сън събужда. Копривената супа. Пролетта! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 762
ХуЛитери: 6
Всичко: 768
Онлайн сега:
