Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunflowers
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14039

Онлайн са:
Анонимни: 469
ХуЛитери: 2
Всичко: 471

Онлайн сега:
:: Georgina
:: abonat

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Пей, сърце
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
mig
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 29
Място: Враца

МнениеВъведено на: 28 Фев 2022 12:10:57 » Пей, сърце Отговори с цитат върни се горе

Започнах работа като преводач в завод и веднага ме пратиха във ВМЗ Сопот, да усетя атмосферата. Все едно ме хвърлиха в Северен ледовит океан! Нося си аз моя „Кратък българско-френски политехнически речник“ и още някакъв, двата в един джоб се побират, а колегите, „стара къща“, подредили цяла стена технически речници, тематични. Словари, но на шест езика и направени така, че можеш да ги ползваш от всеки един към останалите пет.
Купували си ги от Карлово, на абсурдно ниски цени.
И тръгвам аз… за книжарница. Но тя затваря рано! Трябва ми возило, което да потегли от портала веднага след работа и да не спира никъде. Работническият автобус за Карлово изпълнява всичките ми претенции, аз не изпълнявам неговата, но колегите казват, че никой не проверява. Затова пък мераклиите два пъти повече от капацитета на автобуса. Трябва да съм първа, за да не хартисам. На излизане само показвам електронната си карта, която е за друг портал: крада преднина докато всички останали изтърпяват последниминути от работната смяна. Автобусите – десетки; няма перони, нито табели. Но карловските са два двойни, спират в ъгъла, вляво от портала, и само те тръгват препълнени. Седалката е нова, облегалката – висока, но аз съм като на тръни. Изваждам книга за да давам „заето“, едва ли ще се съсредоточа. Отвориха портала. Автобусът ще се пълни и препълва с хора, след това шофьорът ще моли последните да слязат, ще повтаря, че няма да тръгне, както всеки ден! Дано не се бавим много.
Но какво става?! Вратите се затварят с трясък, повеждаме колоната на изтеглящите се. Да, молих се да не чакаме дълго, но не и да тръгнем веднага. Полупразен автобус – няма как да е за Карлово. И не минава оттам, иначе щеше да изчака и вземе част от карловци. Ползвал е само мястото, побърза да го освободи. Трябва да сляза! Но кой би ми спрял в тази навалица?! Закъснявам – за правилния автобус, за книжарницата, за речниците. Веднъж сънувах как автобус с непознати хора ме вози в неизвестна посока, днес това е самата реалност. Всеки освен мен знае накъде сме тръгнали. Но и да се разкрия, няма да сменят маршрута заради мен, нито ще ме върнат в Сопот. Калофер и Казанлък са наблизо, има големи села... Първият човек слиза на разклон от околовръстен път. Само не тук! Но вторият – в лозе. Трета спирка – и тя в лозе. Пътниците са твърде малко, все над 50-годишни мъже, говорят за гроздобер и вино. И слушат, искат или не, песен за сина, спънал се в сърцето на мъртвата си майка. Тая песен сякаш няма край, пътуването – също. Най-сетне! Някакво село. Слизаме, всички! Аз подтичам след шафьора: „Кога се връщате обратно?”. ”В четири и половина утре” – отговаря той, без да се обърне.
Ако съм във влак и питам: „Коя е тази гара?”, никой няма да се изненада и всеки ще ми отговори. Но да вървя пеш през центъра на едно село, където всички се познават, и да питам как се казва то?... Ще ме гледат като паднала от Марс.
Няма ни табела, ни надпис върху сграда. Два некролога, погребенията в различни села, и двете непознати.
Ако има гара, спасена съм. Влаковете пътуват денонощно, ще стигна до град. Опитвам се да мисля. На кого бих могла да задам един-два въпроса, без той да ми зададе, изумен, много повече. Деца, разделени на два отбора, играят футбол. „Момчета, ще ми кажете ли къде е жп гарата?” – питам, готова да се коригирам, че съм искала да кажа „автогарата”. Едно от тях се отдели за миг и посочва с ръка от площада надолу: Все по тази улица, има трафопост, училище… Благодаря през рамо и тичам: да не изпратя с поглед шанса си.
Видях трафопоста, училището, стигнах края на селото, а гара няма. В последните къщи се говори високо, чувам циганска реч и много ясно думата „портмоне“. Ей това остава – и парите да ми вземат. Много, малко – бяха всичките, нали отивах за речници... Продължавам направо, по пътечка през нива. Показа се най-сетне една жълта сграда, ама за малко и пак се скри. Теренът неравен, вървя като след мираж.
Ето я гарата! Продължавам по-спокойно. Има влак за Карлово след около половин час. Ще стигна навреме, за да хвана автобус за Сопот и да си спя в квартирата.
Гарата беше Песнопой.
Но на мен не ми се пееше.
Май по-скоро аз бях станала за песен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2672
Място: Варна

МнениеВъведено на: 28 Фев 2022 18:55:54 » Много живописно Отговори с цитат върни се горе

Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
mig
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 29
Място: Враца

МнениеВъведено на: 28 Фев 2022 21:45:57 » Много благодаря!!! Отговори с цитат върни се горе

Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 997

МнениеВъведено на: 04 Мар 2022 19:24:47 » !:))) Отговори с цитат върни се горе

Чиста работа)))
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
geostal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 487
Място: Някъде по долното течение на р.Марица

МнениеВъведено на: 05 Мар 2022 18:40:33 » Отговори с цитат върни се горе

Лошо е човек да закъса на непознато място. Да живее БДЖ - най-добрият възможен и сигурен транспорт. Успех! Confused
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mig
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 29
Място: Враца

МнениеВъведено на: 07 Мар 2022 18:51:44 » Благодаря!!! Отговори с цитат върни се горе

Благодаря ви, rajsun и geostal, за прочита и добрата дума! За мен е чест!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 438

МнениеВъведено на: 09 Мар 2022 11:35:14 » Отговори с цитат върни се горе

Прекрасно!
Човекът песен и гара Песнопойка се събират - по неведомите пътища на съдбата.
Винаги е за добро!
Поздрав! Smile)
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 224

МнениеВъведено на: 14 Мар 2022 23:13:02 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Very Happy Very Happy Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mig
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 29
Място: Враца

МнениеВъведено на: 18 Мар 2022 10:26:13 » Много се радвам! Отговори с цитат върни се горе

Публикувах много късно разказа и се радвам, че все пак много хора прочетоха и коментираха. Благодаря и на zinka и
zika за отзивите.
Родените през този век едва ли биха могли да си представят онова време, когато нямаше Интернет и мобилни, и дори стационарните не достигаха. В някои села имаше само в кметството.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
mig
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 29
Място: Враца

МнениеВъведено на: 18 Мар 2022 10:26:30 » Много се радвам! Отговори с цитат върни се горе

Публикувах много късно разказа и се радвам, че все пак много хора прочетоха и коментираха. Благодаря и на zinka и
zika за отзивите.
Родените през този век едва ли биха могли да си представят онова време, когато нямаше Интернет и мобилни, и дори стационарните не достигаха. В някои села имаше само в кметството.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com