Меланхолия през октомври

ХуЛитер Записан(а): Nov 19, 2009 Мнения: 28

За миналото се размислих вчера –

ей тъй, докато вдигах ципа...

Каква по-точна дума да намеря?...

Сърцето, клетото, почти изхлипа...

Били ли са онези бурни нощи,

наситени със сладостна омая,

във тъмното задъханото „Още!...”,

и на кое небе съм да не зная?

Нахвърлял бях на тази тема

любовни стихове - дузина ...

Но моята със тях да вземе

да пали печката!... Изстинах!...

В тях чувствата споделях съкровени,

за любовта, за нейните устои!...

Защо ли огънят не взе ме мене,

а изгори списанията мои?...

Пак с думите на Йотата ще кажа:

„Ех, за народа загуба велика!” *

Нескромно е, но мисля си, че даже

подвързан том на тях би бил прилика...

Сега ли?... Ми кротувам и се гуша

до вярната и примерна съпруга.

И как похърква тихичко я слушам...

Не мисля никак да я сменям с друга...

Защото нея как ще я омая?

Ченето в чашата почива нощем...

Да фъфля стихове – не иде, зная!...

И няма кой да шепне в мрака: „Още!...”

Октомври е... затуй съм се разкиснал!...

Я, по-добре да стегна аз колана,

с торбичка в джоба и без вредни мисли,

към „Кауфланд” – промоцийка да хвана!...

_________________________________________

* - „Чичовци” – Ив. Вазов.

Хубав текст като съдържание, форма, ритъм, рима. Поне при мене поражда усмивка и задоволство, че не само аз съм ретроспективен. Confused

наслука!

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Сега разбрах кой се е блъскал и ръгал за промоцийката за олио оня ден в Кауфланд. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите