Днес направих чистка на детската стая и бях много доволна – имаше насъбрани излишни вещи от години. Казвам „бях”, защото по-късно се обадих на щерката да се похваля как съм изхвърлила много боклуци.
- Имаше и разни стари плюшени играчки – прашни , с паяжинки, разни патета, маймунки...
- Патето Пабло ли? – попита щерката с толкова скършен глас, че аз се почувствах най-големия престъпник.
- Ами не само – имаше един голям розов мечо, който беше по-голям от теб, когато ти беше на 5 години.
- Аааа, добре – него може! – хм, ясно ще има спасителна акция за Пабло...
- Е, едни много прашни жирафи – бяха в един плик!
- Големият и малкият Жиро? – отново всемирна тъга в гласа... ех, каква съм чистофайница и аз.
- А имаше ли едно куче с клепнали уши и една маймунка Скопи, защото беше от Скопие подарък?
Е, как да си призная, че всички плюшени играчки без една сова и коала, заминаха в големия чувал за боклук – все пак минали са 20 години, откакто щерката си е играла с тях...
- Ако толкова искаш да изхвърляш, виж в чекмеджетата за разни дрехи – не ми трябват.
Хора, какво да ви кажа – добре, че сложих чувала на стълбищната площадка с идея да го хвърля утре – отивам да спасявам Пабло, Големия и Малкия Жиро, Скопи, и който там съм низвергнала – кучето с клепналите уши – сигурно.
Дано не ме видят съседите! И никакви чистки в следващите 20 години – Пабло ни е важен!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
28 Фев 2022 23:20:38 » Важен е, Мани!
Дори не можеш да си представиш колко е важен! Но, споко, като заприпкат внуците - ще им е много интересно. Интрересно е всичко, което не е тяхна играчка. Ще имаш големи шансове да овлядяваш положението в най-критична ситуация. Слушай баба Маркони и не се бой. Аз имах цял чувал с кукли за куклен театър - всякакви животни. Бях го давала на всички приятелки, които ставаха майки след мен, на кръщелничките си ...на кого ли не. Странно е, че всички ми го връщаха, допълнен с някое друго животинче. Сега е в галерията и се ползва нон стоп. В къщи - там е друга бира....Ама не ми пука. Трябва да ти пусна малко снимки за да се успокоиш.
А и не искам да ти задавам въпрос - Ти каква работа имаш в стаята на детето? И то защо въобще ти е дало ключ? А, не става така! Не може!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
03 Мар 2022 01:15:07 »
Малеее...Милите плюшени душички! Добре, че ги е хванала амнистията! Като остареят ще си разправят :"Помните ли Голямото изхвърляне и плюшена репресия през 2022-ра?Леле колко тъмно и страшно беше в оня чувал! Бррр...едва оцеляхме!Ако не беше Пабло..."
Успееех, Миа!
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
03 Мар 2022 12:45:13 »
Понякога съвсем дребни предмети имат невероятна сантиментална стойност. Успех!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
13 Мар 2022 00:12:41 »
Ааа, да не пипаш повече Пабло и Жиротата! Какви са тия престъпни пристъпи на чистофайност?! М?! Самата аз съжалявам, че голяма част от играчките на децата дадох на племенниците - такова събиране и пазене, такива хубави колекции. Попиляха ги. Да съм с тоя си детски акъл ( последните десет години вече в своя си деЦка я карам) нищичко никому няма да дам! Половината гардероби в коридора са пълни с играчки. Половината от тях - на децата, другите - лично мои!
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
14 Мар 2022 20:42:29 » :)
Препратих коментарите на щерката - много са свежи - тя се разсмя с глас - особено на плюшената репресия -благодаря ви!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 830
ХуЛитери: 4
Всичко: 834
Онлайн сега:
