23.10.13 Премиера във Варна на Мартин Спасов

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Той не е толкова известен, но бързо се превръща в любимец на мнозина. Притежава деликатна душевност и остра мисъл. Излъчва очарованието на младостта и светлината на докосналата го мъдрост. Той съзерцава как "дълбае резбарят Живот" и как "някой пътува със прошка към някого". Той е необикновен със своята обикновеност. Минава под "безцветна дъга", избирайки "отвесната посока". Пише за тъгата, но е винаги усмихнат. Има талант да изрази премълчаното и смело заявява "Аз мога да цитирам тишина"
МАРТИН СПАСОВ!
Дори да не запомните името му, ще го чувате все по-често с годините.

А сега - самата покана:

На 23.10.2013 г., 18.30 ч.,
в "Сдружение на писателите" - Варна
ул. "Крали Марко" № 11
Ще бъде представена дебютната поетична книга на Мартин Спасов "Аз мога да цитирам тишина", ИК "Хермес"

Премиерата се осъществява с любезното домакинство на Общество на младите писатели - Варна. Заповядайте!

Ето и едно сезонно откровение на младия автор:

Защо си причиняваш тази есен
със всичките ѝ съхнещи мотиви?
Животът до заблудата е лесен,
но по-нататък ти недей отива.
Нима да се порадваш на миража,
не е най-често срещана реалност?
Защо да газиш в спомена си влажен?! –
душата ти до плач ще се разкаля.
Отпий от близостта на бреговете,
преди да разбереш, че тях ги няма.
Животът ни във вярата е вплетен,
а всяка тишина е анаграма.
Каквото разчетеш, е само разказ,
подписан от сезони анонимни.
И ти избираш – грубост или ласка
е бурята, която те подмина.
Едно дърво превърна се във лира
и вятърът засвири нежна песен.
Сега започвам сякаш да разбирам
защо си причиняваш тази есен.

М.Спасов

Модератор Записан(а): Oct 03, 2004 Мнения: 1073

Съмнявам се, че някой, който веднъж се е срещнал с негово стихотворение, не е запечатал името Мартин Спасов в съзнанието си. И в сърцето си.
Това не е "съобщение" за новоизлязла стихосбирка, това е покана за споделяне на наситена, вибрираща, красива, мъдра тишина.
След която да се усетим по-чисти, по-светли, по-... Хора.

Не съм упълномощена, но ми се иска и аз да отправя покана - елате, ако имате потребност от Поезия. Smile

Презрян от празните очи
на пълнокръвни силуети,
светът започва да горчи
като светулка под небцето.
От слънцето потича студ.
Със сърп е вчесана тревата.
Измитата ръка на Брут
здрависва те като приятел.
Замислена във теб река
пресъхва в погледа на риба.
Прозорецът, нацапан с кал,
не може чудото да види.
Какво очакваме насън,
което ще замести всичко?!
Надеждата е крехък кълн,
крепящ се на едно „обичам”.
Но кой във думи се кълне,
когато те са многозначни?!
Сред гласно „Да!” и поглед „Не!”
трепери ножа на палача.
Превръщаш се във планина
и в миг забравяш всяка низост.
Но голите ти рамена
не помниш кой загърна с риза.
Не знаеш кой поръси сол
върху безвкусната филия.
И чувстваш в тебе – бос и гол –
един крепящ се кълн се крие.

Мартин Спасов

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Ех, че приятна изненада е това включване!
На тази дама имате всички основания да вярвате на думите,
не защото е радващо-очарователна, а и защото пише така.
Може да стои по-често зад кулисите, но оттам има най-добра видимост на сцената, в случая - литературната такава и има всички правомощия да
изразява професионална позиция за творби и автори.
А Мартин е действително явление, чието словесно присъствие тепърва
ще привлича вниманието ни...

Той е уникален... Чета и не се начитам, неговата поезия ежедневно ме грее Smile

За съжаление и тук, като на предишните премиери, също както и на Атомчето, само духом си витая около вас и си подслушвам от тишината ви. Успех, Марти, заслужаваш много, много... Най - вече безкрай отворени сърца Smile

В душите си познахме есента.
От нас мигрират спомени презрели.
Стоим сред възпалена тишина,
която ни боли и ни разделя.
Която някой с думи разболя.
И тя поиска есен да зачене.
Премина сърп. И кървави крила
изцапаха мечти новородени.
Небето се превърна в сив чакал,
разкъсал стадо облаци. Вали ни.
Аз толкова светулки съм раздал,
че имам мрак за няколко години.
Но мракът е последната вина.
Преди да я изкупя, плащам с есен,
в която ще лекувам тишина.
Защото не посмях да я обеся.

М. Спасов

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

alfa_c написа:

Не съм упълномощена,

Аааа, напротив.
Ти нотариална заверка ли искаш?

И добре... че имам да ти пращам, а не се сещам.

Модератор Записан(а): Oct 03, 2004 Мнения: 1073

ATOM написа:

Ти нотариална заверка ли искаш?

Не, мляко с какао искам в момента, но това е друга тема. :р Mr. Green

И още едно, за да не си уточняваме тук заверките с Венци само: Smile

Преносих те в очите си. Сега
небето от оси е накълвано.
Не си ли тръгнеш днес като тъга,
и като радост няма да останеш.
Похарчих тишината си без теб.
А думите – и днес не са значими.
Защо ни е надежда? – да расте
и после – сита с мрак – да си замине.
Не можем и сълза да задържим.
Достатъчното никога не стига.
За парения облакът е дим,
небето му е клада от авлиги.
Превърнахме се в изначален студ.
Каквото да заченем – ще изстине.
Чертаем в самотата си маршрут,
по който не поемаме с години.
Преносих те в очите си. Тежиш,
но мъча се и днес да не заплача.
Не можем и сълза да задържим.
И аз разбирам – раждам си палача.

Мартин Спасов

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Идете, няма да сбъркате!

живот и здраве, на добър час на Мартин!
Док Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Док, ай да му напрайм един изнедад на Мартинчо, ако ще присъствуваш ? Той няма да надникне тук, за да разбера заговора. Нужно ми е съвсем мъничко съдействие от неколцина... Wink

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

ко

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

НАПОМНЯМЕ - ДНЕС,СРЯДА, 18:30ч., ДОМ НА ПИСАТЕЛЯ-ВАРНА
/ул.Крали Марко 11, след Ритуална зала/

Eто и кратко представяне на автора и в сайта на Литературен свят:
http://literaturensviat.com/?p=80667

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Щастливо събитие.
Смятам, че за варненци е чест гостуването на Мартин. Млад автор, но по-зрял от мнозина, мнозина други. Несъмнен талант, несъмнено майсторство.
Ще е празник!

Изнасям се от себе си. Ще купя
отсреща на Живота своя къща.
Ще гледам всяко действие под лупа –
с кого се среща и кого прегръща.
Когато се завърне сам и мокър,
ще знам, че е целувал морска пяна.
Солта ще му е споменът за болка,
когато е разбрал, че е измамен.
Щом птица на перваза му запее,
аз няма да му кажа, че умира.
Ще чакам да обикне всичко в нея
и след смъртта да почне да разбира:
безкрилата привързаност към полет,
разумното значение на лудост,
да бъдеш мишка в ято на соколи
и в безчудесен свят да вярваш в чудо.
Тогава нека види, че го гледам.
И нито плача, нито му съчувствам.
Сега сме само скарани съседи.
Когато ме живя, ми беше пусто. (автор: Мартин Спасов)

Много хубав празник на поезията се получи, благодаря на това младо момче Мартин Спасов, както и на всички приятели, които чуха неговите стихове!
На добър - и далечен! - път в голямата българска поезия, Мартине!

Алби

...закъснях, не чух, но видях те...после прочетох и разбрах...
Добре дошъл, новий приятелю, поете... и както каза Валери Станков, на далечен път в поезията, шуменецо хех..."Варнааа, пристанище на Шуумен" ))))))))))))))))))
Док Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 14, 2022 Мнения: 1

Здравейте! От известно време се опитвам да открия "Аз мога да цитирам тишина" , но не мога. Ако някой от вас има копие и е склонен да се раздели с него за да може един любител да го прочете ще съм ви много благодарен!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите