Отличени творби в НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА СЛАВЕЙКОВА НАГРАДА

ХуЛитер Записан(а): Nov 03, 2009 Мнения: 74

Приключи традиционният Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, който Община Трявна организира в рамките на Славейковите празници. През тази година е присъдена престижната Славейкова награда, както и една втора и две трети награди.

Жури отличи творбите, чиито автори ще бъдат наградени на официална церемония на 12-ти юни от 17:00 ч. на площад “Капитан Дядо Никола”. Журито е в състав: Председател – проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“ и Веселин Зидаров – писател.
След като се запозна с творбите, журито отличи следните стихотворения:

Славейкова награда
Тишина

Отиват си хората. Кой – с крила, кой – пълзешком.
А небето расте все по-празно и все по-широко.
Боже, там ли си? – Тишина. Милиарди звезди
в торсионния мрак не успяват да свържат посоките…

И земята ми става все по-непозната на цвят –
шепа пръснати къщи, кози като гугли на млечници,
сухи извори с тапи от леденожълт листопад.
Във кварталната кръчма мирише на вечно завръщане.

На Архангеловден оределите верни жени
стъкват житни подавки със цвят на ръждиви семафори.
А ноември раздава прочутите свои слани
в необятния гробищен двор като ангелски нафори.

Боже Господи, колко умееш добре да мълчиш!
Все по-трудно познавам ръждивия знак на оградите…
И адресът ми все се измества по хребета риж
по-нагоре към зрялото слънце, по-близо до дядо ми,

по-дълбоко до баба, по-скоро до Млечния път,
откъдето ще дойдат, един ден ще дойдат децата ми…
A звездите над мен милиарди посоки ловят,
без да могат да хванат една милиардна от цялата
тишина.

Петя Цонева
гр. Габрово

Втора награда
Мама копае залеза

Мама копае залеза,
а по тънките й рамена
е полепнала басмяната й антерия
в смолистите й плитки
къкри пъдпъдъчено пладне,
тютюневото лято с тънки пръсти
рисува по лицето й нега,
във скута й оманова тишина.
Мама копае залеза,
а по чуки еркичите люлеят
ясен звън от хлопки,
смугла циганка с божур в косите
бие среднощното дайре,
художникът багри
със въглен вечерта,
а мама кърти
от мотиката пръстта,
както се кърти тръпчивия спомен,
мама копае залеза
във шепите й дъх от лято
от бели маргарити и земя,
мама копае уморена
а в басмяната й антерия
капят капки мараня
от срязаната връв на залеза,
и аз боровинково димя.

Асан Хаджипехливанов
гр. Плевен

Трета награда

писарят на душата

баба беше охлювът в къщата
дядо – махалото на стенния часовник
мама беше прозорецът който не се затваряше докрай
татко – испанският стил на китарата
аз бях в тази къща
с господар котарак и безбройни васали на двора
и не бях
щом се вкопчвах в него и тайно се измъквахме през прозореца-майка
скитахме по дългите мигли на порасналите за нощта улици
без помен от дневните детски приключения
дълго бях и не бях в тази къща
докато някой залости прозореца
между мен и котака
а аз не успях да разбия стената
аз съм охлювът в къщата…

Нели Добринова
гр. София

Трета награда
„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”
Камю
*

разрязвам денонощието
на лесно преглъщащи се хапки

подчинявам тялото
обличам го в подходящи дрехи
целувам кучето по носа
слушам енергична музика
дишам

дишам

дълбокото дишане успокоява пулса
сърцето ми иска да си тръгне
набутвам го обратно в тялото
обличам го в подходящи мисли
целувам болката по носа
слушам пулсирането на кръвта
дишам

дишам

дълбокото дишане приспива нервите
завива ги с меко синьо одеяло
спира музиката на спомените

и огъва сърцето
в подходяща
лесно смилаема форма
за умиране

Ана Цанкова
гр. София

През тази година също се състоя гласуване за награда на публиката. Творбата, класирана на първо място с 446 гласа, е стихотворението “Думите” с автор Николинка Чобанова:

Награда на публиката
ДУМИТЕ

Вървя любопитна по неведоми друми,
ту плаха, ту смела, ту с ум, неразумна,
на рамо понесла стотици, хиляди думи –
дом и светилник в нощта ми безлунна.

Те на мека постеля присядат до мене,
те на твърдия одър са завивка от пух,
те будуват, когато снагата ми дреме
и пробуждат с любов уморения дух.

Те са топла напитка в зимното утро,
нежната ласка на ръка милосърдна,
акт на надежда във времето смутно,
хлябът насъщен на трапеза оскъдна.

Те притихват смутени след всяка обида,
а се леят свободно върху лист от хартия,
на ята танцуват и пеят, летят до насита
и завихрят ме в свойта вълшебна магия.

Те напират след вълнуващо чувство
и роят се, роят се, жужат в тишината,
покорени редят се в строфи изкусно.
Те са ми звезден прашец в тъмнината.

Източник: https://tryavna.bg/otlicheni-tvorbi-v-natsionalniya-konkurs-za-slavejkova-nagrada/

Каня се от месец да вляза и да кажа - колко различни стихове, колко лица на поезията...Жалк за думите, кръстени "Думи", но явно това е гласът народен...Честито на наградените!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите