Въведено на:
08 Юни 2021 16:36:52 » Отличени творби в НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС ЗА СЛАВЕЙКОВА НАГРАДА
Приключи традиционният Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, който Община Трявна организира в рамките на Славейковите празници. През тази година е присъдена престижната Славейкова награда, както и една втора и две трети награди.
Жури отличи творбите, чиито автори ще бъдат наградени на официална церемония на 12-ти юни от 17:00 ч. на площад “Капитан Дядо Никола”. Журито е в състав: Председател – проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“ и Веселин Зидаров – писател.
След като се запозна с творбите, журито отличи следните стихотворения:
Славейкова награда
Тишина
Отиват си хората. Кой – с крила, кой – пълзешком.
А небето расте все по-празно и все по-широко.
Боже, там ли си? – Тишина. Милиарди звезди
в торсионния мрак не успяват да свържат посоките…
И земята ми става все по-непозната на цвят –
шепа пръснати къщи, кози като гугли на млечници,
сухи извори с тапи от леденожълт листопад.
Във кварталната кръчма мирише на вечно завръщане.
На Архангеловден оределите верни жени
стъкват житни подавки със цвят на ръждиви семафори.
А ноември раздава прочутите свои слани
в необятния гробищен двор като ангелски нафори.
Боже Господи, колко умееш добре да мълчиш!
Все по-трудно познавам ръждивия знак на оградите…
И адресът ми все се измества по хребета риж
по-нагоре към зрялото слънце, по-близо до дядо ми,
по-дълбоко до баба, по-скоро до Млечния път,
откъдето ще дойдат, един ден ще дойдат децата ми…
A звездите над мен милиарди посоки ловят,
без да могат да хванат една милиардна от цялата
тишина.
Петя Цонева
гр. Габрово
Втора награда
Мама копае залеза
Мама копае залеза,
а по тънките й рамена
е полепнала басмяната й антерия
в смолистите й плитки
къкри пъдпъдъчено пладне,
тютюневото лято с тънки пръсти
рисува по лицето й нега,
във скута й оманова тишина.
Мама копае залеза,
а по чуки еркичите люлеят
ясен звън от хлопки,
смугла циганка с божур в косите
бие среднощното дайре,
художникът багри
със въглен вечерта,
а мама кърти
от мотиката пръстта,
както се кърти тръпчивия спомен,
мама копае залеза
във шепите й дъх от лято
от бели маргарити и земя,
мама копае уморена
а в басмяната й антерия
капят капки мараня
от срязаната връв на залеза,
и аз боровинково димя.
Асан Хаджипехливанов
гр. Плевен
Трета награда
писарят на душата
баба беше охлювът в къщата
дядо – махалото на стенния часовник
мама беше прозорецът който не се затваряше докрай
татко – испанският стил на китарата
аз бях в тази къща
с господар котарак и безбройни васали на двора
и не бях
щом се вкопчвах в него и тайно се измъквахме през прозореца-майка
скитахме по дългите мигли на порасналите за нощта улици
без помен от дневните детски приключения
дълго бях и не бях в тази къща
докато някой залости прозореца
между мен и котака
а аз не успях да разбия стената
аз съм охлювът в къщата…
Нели Добринова
гр. София
Трета награда
„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”
Камю
*
разрязвам денонощието
на лесно преглъщащи се хапки
подчинявам тялото
обличам го в подходящи дрехи
целувам кучето по носа
слушам енергична музика
дишам
дишам
дълбокото дишане успокоява пулса
сърцето ми иска да си тръгне
набутвам го обратно в тялото
обличам го в подходящи мисли
целувам болката по носа
слушам пулсирането на кръвта
дишам
дишам
дълбокото дишане приспива нервите
завива ги с меко синьо одеяло
спира музиката на спомените
и огъва сърцето
в подходяща
лесно смилаема форма
за умиране
Ана Цанкова
гр. София
През тази година също се състоя гласуване за награда на публиката. Творбата, класирана на първо място с 446 гласа, е стихотворението “Думите” с автор Николинка Чобанова:
Награда на публиката
ДУМИТЕ
Вървя любопитна по неведоми друми,
ту плаха, ту смела, ту с ум, неразумна,
на рамо понесла стотици, хиляди думи –
дом и светилник в нощта ми безлунна.
Те на мека постеля присядат до мене,
те на твърдия одър са завивка от пух,
те будуват, когато снагата ми дреме
и пробуждат с любов уморения дух.
Те са топла напитка в зимното утро,
нежната ласка на ръка милосърдна,
акт на надежда във времето смутно,
хлябът насъщен на трапеза оскъдна.
Те притихват смутени след всяка обида,
а се леят свободно върху лист от хартия,
на ята танцуват и пеят, летят до насита
и завихрят ме в свойта вълшебна магия.
Те напират след вълнуващо чувство
и роят се, роят се, жужат в тишината,
покорени редят се в строфи изкусно.
Те са ми звезден прашец в тъмнината.
_________________ Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разумността никога да не ги използваме (Марк Твен), Paisa!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
14 Сеп 2021 14:14:38 » Благодаря!
Каня се от месец да вляза и да кажа - колко различни стихове, колко лица на поезията...Жалк за думите, кръстени "Думи", но явно това е гласът народен...Честито на наградените!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума