Лъжлива птица

ХуЛитер Записан(а): Oct 28, 2015 Мнения: 3

Лежа в леглото. Не гледам в тавана. И телевизора не гледам, нищо че работи. Спрял съм му звука. Знам какво дават, знам и какво говорят. Досещам се и за какво мълчат и как смълчаните мисли се израждат в празни новини, словоформи и журналистически плеоназъм, дето има една дума. От зарана при това.
Изобщо не гледам. Не съм сигурен, че съществувам дори. Обаче чувам как един нахален кълвач чука с твърдия си клюн по мазилката на къщата. Бие на кухо. Що за птица е това? Иска да си направи гнездо в изолацията, там да си излюпи пиленца и да се чувства щастлива, че е създала удобство за себе си и за своята челяд, увреждайки чуждото? Аман от кълвачи. И от мисирки. И от всички пернати аман.
Колкото и да ми е неприятно, отварям очи, обувам чехлите, стискам юмруци и тръгвам. Отварям външната врата и със злоба викам:
– Махни се, птицо проклета! Къш!
Махам с ръце. Обаче понеже не я виждам, крещя още по-силно:
– Ако не се махнеш веднага, ще те убия! Имам камъни! И прашка!
Май камъни имам, обаче прашката я дадох на един съученик преди четирийсет и кусур години и още не ми я е върнал. Изведнъж птицата продума:
– Извинявай, съседе! Не ме наранявай. Аз само розичка да си откъсна. Знам, де, знам, че не е редно, ама много са хубави. Аз имам лалета, догодина ще пораснат, сега само грудки засадих, та затова рекох дотогава... Твои са си розите, дума да няма, ама нали знаеш, чуждото винаги е по-сладко. Пък поникнат ли моите лалета, първо за теб един букет ще набера.
Комшийката. Гушнала китките от моя двор и бърза да се отдалечи. Хванах я натясно. Аз се чудех кой ми краде розите, а то – виж кой бил.
– Не ти ща лалетата! – озъбих се ядосано и тръшнах вратата.
Брей какво време дойде! Всеки гледа да ти гепи нещо. Пуснах звука на телевизора, даже радиото включих. Нека всички говорят. Нека лъжат. Така поне ще знам, че истината съществува, иначе нямаше да я прикриват толкова старателно.
Постелята е още топла. Шумничко беше около мен, но все пак чух онова кухо:
– Чук! Тррр! Чук!
Този път няма да ме подведеш, птицо – рекох си. Знам те аз. Парен каша духа. Сигурно съседката се е върнала да ми дообере лехата, това намекваш, нали? Не на мене тия. Аз ще си полежа още, хубаво ми е така. Рано е за ставане. Един краде цветя, друг – спокойствие, и се клепат един друг. Иде ти да се побъркаш.

Нека всички говорят. Нека лъжат. Така поне ще знам, че истината съществува, иначе нямаше да я прикриват толкова старателно. Laughing

Това е гениално!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите