Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Изневяра
Имам стабилно семейство. Съпругът ми е сериозен. Никога не съм му изневерявала. Дори и мисъл не ми минавала до сега! Казвам досега, защото преди два дена му изневерих. Ей, така без нищо. Дори не и на инат. Просто ме подразниха приятелките ми, които все се хвалят с любовниците си. Моят е невероятен! - казва едната. Другата допълва - моят няма насита! А третата за капак изрича - Ох, а моят, направо ме подлудява! И това всеки път, когато се срещаме. Не говорят за семействата си, а за преживяването с любовниците си. Само аз мълча, все едно са ми извадени сливиците и не трябва да говоря. Не се издържа да ви кажа. Може би и вие самите сте го изпитали. Прибирам се вкъщи и започвам да се гледам в огледалото с часове. Викам си - всичко ми е наред, дори съм по-слаба от тях, по-висока, краката ми са по-дълги, гърдите по-големи, а само аз нямам любовник. И започнах да се оглеждам, като ловец за дивеч. И то навсякъде! По улиците, в транспорта, в градинките. Но заради тази пандемия и тия маски по лицата ни, кого ще харесам, а и той мен. Всички приличахме на талибани готови да проявим агресия всеки момент. Но аз не се отказвах. Все се надявах да зърна някой смелчага без маска и да го харесам. И се получи! Точно до контейнерите за смет видях комшията Койчо от нашият блок. Живеехме врата до врата. Хвърляше си боклука. Никога не съм го харесвала. Но сега беше без маска, с кофа в ръка и на мен ми се стори романтичен. Веднага го заговорих.
- Койчо, ти не си ли на работа?
- Не, заради пандемията ни спряха от работа. Добре, че жената работи! - малко смутено отговори той и продължи - Аз, затова хвърлям боклука, а и домакинствам. Тръгвам, че трябва да готвя.
Разбрах, че момента е удобен. Мога да отида у тях, уж да му помогна при готвенето. В нас нямаше как? Моят съпруг също не работеше. Лежеше на дивана и по цял ден гледаше телевизия. Затова веднага казах.
- Не се притеснявай Койчо, не се притеснявай. Аз мога да ти помогна! Нали знаеш, комшийка в нужда се познава? Набързо ще свършим.
Койчо ме погледна още по-смутено. Помълча секунда, две, но явно не обичаше да готви и измънка.
- Ами, добре!
Тръгнахме. Качихме се в асансьора. Той беше от старите, ония тесните и не ми беше изобщо трудно да се притисна в него, уж небрежно. Той се опита да се отдръпне, но къде ти? До 8-мия етаж имаше още време. Притиснах се още по-силно към него. И този път усетих бързината на самолета му, нищо че пътувахме в асансьор. Влязохме в апартамента. Той захвърли кофата още в коридора, счупи огледалото. А, аз метнах чантата си някъде в хола. Голямата ваза с цветя се счупи и вода се разля навсякъде. Дори тя не можа да угаси пожара в нас. Койчо дръпна завесите на прозорците. Тъмнината ни даде още по голяма нагласа и самочувствие. Влязохме в спалнята и изневярата се осъществи. Мечтата ми беше постигната! Но сега трябваше да се прибирам. И то незабелязана и не докосната. Все едно току-що съм слязла от автобуса. Бях убедена, че гримът при такова търкаляне се беше поизтрил, за това реших да го пооправя. Намерих си чантата и извадих несесера с нещата за гримиране. Огледалце имах, но как да го ползвам? Завесите навсякъде бяха пуснати и тъмнината владееше пространството. А трябваше да оправя лицето си. Извадих моливите си за устни и вежди и започнах да ги нанасям на определените места. Бързах много. Нали бях закъсняла и моят мъж сигурно щеше да е много намръщен. Влязох в дома си. Съпругът ми, както обикновено лежеше на дивана и гледаше телевизия. Казах "добър вечер" и тръгнах към него. Той не отреагира. Сигурно ми е сърдит и много ядосан, си помислих и повторих думите "добър вечер". Чак сега той ме погледна и вместо да ми се скара или упрекне за закъснението ми, той започна да се смее с глас. Реших, че гледа комедия по телевизията, но не. Даваха серия от сърцераздирателен турски филм. Попитах го какво става, а то от смях не можеше да ми отговори. Чак след 10 минути, леко се успокои и ме попита.
- Жена днес да не 31 октомври?
- Не, защо? - попитах аз.
- Ами маскирала си се, като за Хелоуин! Погледни се в огледалото.!
Направих го. Погледнах се и започнах и аз да се смея. В тъмното бях разменила моливите за гримиране. Веждите ми бяха червени, а устните ми черни! На следващият ден имах среща с приятелките си. Когато започнаха хвалбите за любовниците си, този път и аз се обадих.
- А пък моят е толкова добър, че дори и мъжът ми се зарадва на доволният ми вид, когато се прибрах! Цяла вечер се смя с пълен глас!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
09 Мар 2021 15:52:31 » Еха!
ама, че история!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
svetlanal ХуЛитер
Записан(а): Mar 23, 2007
Мнения: 29
Въведено на:
09 Мар 2021 20:02:38 »
Завиждам ти за съседа. Моят е главен готвач в скъп хотел и...ми отказа помощта, въпреки, че бях безупречно гримирана
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума