Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Сърцето на алабая
Въведено на:
02 Мар 2021 14:46:41 » Сърцето на алабая
Максимус беше прекалено голям, прекалено красив, прекалено силен и прекалено верен – все недостатъци, които успяха да му съсипят живота. Прибавете към това и един комплект зъби големи колкото показалец и ще добиете представа за моето пухче. Докато беше малък игрушкаше с другите четириноги около Пантеона в морската, но скоро поизрастна и аз побързах да си обера крушите от този рай, преди да ужасим цялото човечество в централните новинарски емисии.
Любовта може да търпи много жертви, затова нахлузих ботуши, взех раница и отпраших към чукаците. Започнах да разхождах Макси там където няма хора, а само зверове. Постепенно опознахме гората, а и тя – нас. Чувствахме се в нея като у дома си. Както и тогава, в него прекрасен майски ден, когато цъфтяха люляците.. Ммм... какъв аромат, какви пеперуди, какви цветя и бръмчене на опиянени от амброзия пчели. Крачехме си ний с моето кученце по тихата еко пътека и вече беше време за връщане обратно, когато изведнъж чухме странен, тих, потаен, подозрителен шум от бавен двигател. Един такъв – неестествено крадлив и приплъзващ се. Към нас почти безшумно идваше кола. Нещо, твърде необичайно.
Спогледахме се с Макси. Прочетох в погледа му такава решителност да ме брани до смърт, че веднага разбрах – трябва да си обирам крушите и да изчезвам. Затова моментално се шмугнах с него в горите тилилейски, напускайки главната сцена на действие. Разбира се за кратко. Мислех да заобиколя встрани за да може МПС–то да премине без да ни забележи и след петнайсетина минути и со кротце и со благо да тръгна обратно към моята вярна и устойчива на всякакви екшъни баничарка.
Речено сторено – понакъсах из шубраците божури и полски цветя, пошляхме се през кози пътеки и отново се върнахме на същото място. Но, ооо, какво беше очудването ми, когато отново чух... Наострихме с Маски уши споглеждайки се подозрително. Онази проклета кола пак беше там... Лек шум идещ откъм близкия завой. Невидим, двигателят прибръмваше приглушено, а към него в добавка долетяха тихи, шушукащи мъжки гласове. Моментално увих синджира на Макси за едно по-дебело дърво. Не ми се мислеше какво може да стане, ако им се метне на ония там в храстите. Укрепявайки позицията си извиках решително:
–Извинете, мога ли да ви попитам нещо....
Тихите мъжки гласове секнаха. Двигателят също. Продължих:
–С куче ли сте?
Тишина обля гората. Изревах отново.
–С куче ли сте?
След продължителна пауза някакъв мъжки глас избоботи:
–Не, не сме с куче.
Отдъхнах си! Че кой човек ще му се опре на моя Макси? Изтрих потта от челото си и продължи по-спокойно:
–Айде тогава, ако обичате, влезте си в колата, че съм с опасно куче.
Последва тишина. После тих кикот.
Аз:
–Моля ви, влезте си в колата, кучето ми хапе....
Нечий глас гръмна развеселено:
–И ние хапем!
Бряф! Как да им обясня аз на тия, че силите са неравни. Подканих ги отново:
–Ние повече! Хайде, влезте си в колата!
Мъжете зашепнаха, аз зачаках. След малко чух хлопване на врати. Предпазливо се измкнах от убежището си и закрачих към завоя. Макси разбира се беше проточил врат като на змей горянин та пръв да види и ако може да опапа врага. Най-после и за него един звезден миг да докаже, че е рицарят на моето сърце.
Излизайки на открито прозрях в каква каша съм се забъркала. Видях полицейски джип с четирима, ухилени до ушите полицаи. Само дето ръка не сложиха на челата си тия засмените мъже да ни отдадат чест, така достойно преминахме с моето бяло пухче покрай тях. А какво са правили там ли? Ами .... люляците. Спрели да им се порадват и да си скъсат по един гюрлюк. Ми и те са хора и те душа носят, нищо че са под пагон.
Ето я моята кратка история. Скоро идва пролетта, люляците отново ще цъфнат. Замиришат ли йоргованите, всеки ще се отнесе в мислите си нанякъде. Аз ли? Аз в спомените си ще съм там, горе, на платото с моя непрежалим Максимус, който ме обичаше с цялото си сърце. Сърцето на алабая.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
02 Мар 2021 16:34:35 » Само ти и Корлеоне можете да пишете за кучета по този начин
Имах честта да съм виждала, макар и само в колата ти това "кученце"...Да, историята е на практика смешна, но признавам, и ме натъжи...Хубаво е, че си използвала случая, за да я излееш от себе си. Нали за това сме тук - за да споделяме!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
katbalu ХуЛитер
Записан(а): Jun 04, 2007
Мнения: 177
Въведено на:
02 Мар 2021 17:03:45 »
Изля се от раз. Това е една от многото приключенски случки с Макси. По-нататък ще ви разкажа още...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
03 Мар 2021 13:00:40 » като си почнала - давай
Едва сега като си върнах сцената с опулените ченгета си разсмях истински! Можеше малко да преувеличиш...примерно някакви бабаити, дето ти се репчат предизвикателно, а после като в усмивки от старите ленти се качват в колата и подпикват!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Bukvist ХуЛитер
Записан(а): Mar 12, 2008
Мнения: 143
Място: Варна
Въведено на:
03 Мар 2021 14:26:22 »
Сладурчеста, алабайска история. Признавам си, че сега научих, че съществува такъв "модел" куче.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума