Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 463
ХуЛитери: 2
Всичко: 465

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - За колеги,които са нетолерантни в общуването
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Lirik1
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 01, 2020
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 24 Юни 2020 08:39:48 » Имало едно време Отговори с цитат върни се горе

Във времето на анонимност в едно Царство на безвремието царувала Анонимността. Там времето било спряло. Часовниците бавно се разтапяли, нямало чист въздух и хората ходели с маски. И в този анонимен сайт край анонимните властващи и техните събратя и сестри, нефелни романисти, поети римушковци веселушковци, хайкуисти и хайкуистки, измислени хумористи, некадърни есеисти , беззъби сатиристи, слаби фейлетонисти и други подобия на глисти много, ама много се дразнели от един принц Неаноним Първи Ангелогласни.
Той не бил учил спорни Филологии, стъкмени Истории, диалектическа Философия като тях, тоест, не се оставил да бъде професионално деформиран в граматически, семантически и дори стилистически социалистически контекст. И когато се изказвал и публикувал смело ги вбесявал със свободомислието си, разкрепостените си писания, и fuga idearum на мисълта си, което му идело отръки, естествено.
И анонимните сенки започнали да се ровят в бельото му, надничали през прозорците му, подслушвали телефона му, пишели доноси до кого ли не, въобше всячески гледали да го омърсят и се отърват от него. И били много смели, защото били анонимни, сваляли маските само когато пеели арията на клеветата, скрити в нощтааа на анонимносттааа, която се разраствала като злокачествен тумор пръскащ своите метастази, и все дебнели, дебнели. Те били низки души, те били гниди на въшки, те били нищожества.
Но един слънчев ден си намерили Майстора. Задухал вятърът на промяната, започнало да се диша свободно, хората постепенно захвърляли маските, и се отърсвали от отровната плесен на анонимността.
На връх Нова година бил обнародван Указ, от добрия син на старият Цар, който абдикирал изненадващо поради лоша болест.
Този Указ забранявал анонимността като зловредно и позорно дело, с което и ги осъдил, анонимните, на вечно забвение. И те станали на прах. А когато завалял пролетния дъджд, били вече кални локви, където крякали жаби. Нали си спомняте Оня сайт край, където жабите се надкряквали сами със себе си...
А чашата с отрова, проповядвал свободно и открито Неаноним Първи, дарявала безсмъртие, но те това не го знаели навремето, а и не можели и да разберат смисъла, че не дозата правела отровата, а злобата. Човешката злоба, прикрита зад маската на анонимността, която ги разяждала бавно, но сигурно...

Николай Карамфилов,
от брега...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Lirik1
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 01, 2020
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 25 Юни 2020 11:22:18 » Наталия Андреева за Борис Априлов -"Есенни дюни" Отговори с цитат върни се горе

Герои на разказите в „Есенни дюни“ са обикновените момичета и момчета от крайморския град. Копнежът им да поразбъркат малко кръвта си ще ги доведе до неочаквани и често – абсурдни ситуации. Стремежът им към свобода всъщност прикрива една дълбоко спотаена болка от отнетия голям свят, за който морето разказва ежедневно чрез далечните светлини на закотвените в него кораби. Само израсналите на морския бряг могат да разберат онази влудяваща сетивата тъга, онзи копнеж най-после да се случи нещо странно, някакво чудо – сега, в този миг или никога вече. Това е светът, който Б. Априлов е наблюдавал от най-ранно детство, и светът, който той описва с много разбиране и любов. Жителите на крайморските градове, внушава ни писателят, не приличат на хората от вътрешността на страната, те са една особена категория, обитаваща една особена територия. Те не принадлежат изцяло нито на държавата, в която живеят, нито на нечия друга земя, защото са избрани за посредници между два свята: на реалното – сушата и иреалното – морето и небето.

Николай Карамфилов,
от брега...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com