Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 455
ХуЛитери: 1
Всичко: 456

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Лунно момиче
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

1
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
5
100%
 100%  [ 4 ]
Всичко гласували : 4


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 14 Юни 2020 13:42:42 » Лунно момиче Отговори с цитат върни се горе

По улицата върви лунно момиче, бледи лъчи са се омотали в косите му, очите му отразяват млечния път, а на върха на пръстите му се топят нощни отблясъци. Звездите са се хванали за ръце и се люлеят в тъмното небе, където ярки съзвездия чертаят път на изгубени души. Чудна е вечерта, тиха и уханна като вечерна гора, спокойна като езеро и топла като лятно море, приласкало слънцето и удавило вятъра. Далеч напред се чува среднощното бърборене на синигери, приглушено от гъстия листак на дърветата и всичко е така нереално, че момичето се е отделило от асфалта и лети на двайсет сантиметра над улицата, а босите му стъпала се носят във въздуха като два бели лебеда. Научи се да лети преди седем години, когато майка ѝ си отиде. Дойде една нощ, след месеци тежко боледуване, целуна я по челото и ѝ каза:
- Лети, мъничката ми, лети!
Оттогава лети само нощем, когато хората са сенки, а мечтите им реални. Нощта е нейната съучастница. Гони случайните минувачи и оставя само пияниците, но тях лесно можеш да заблудиш.
- Хей! – извиква се някой зад ъгъла.
Тя спира, приземява се плавно и се обръща към очуканата къща, която е отворила прозорци и ѝ кима в захлас.
- Покажи се! – приканва настоятелен глас.
Тя се колебае. Неясен страх се стаява зад коленете ѝ и леко ги присвива. В клоните прошумолява бърз вятър, вдига прахоляка край тротоара и го спуска към канавката, която свисти предупредително. Синигерите се умълчават, а луната се надвесва с безпокойство. Тя е готова да тръгне обратно, когато вижда на тротоара момче. Вперило е поглед в прозореца на втория етаж, перчемът му се вее безметежно, луничките му трептят на лунната светлина.
- Магда, тук съм! Покажи се! – извиква отново почти тревожно. – Трябва да ти дам нещо! – казва и вдига ръката си. Между бледите му момчешки пръсти има плик. – Моля те, покажи се!
След малко на прозореца се подава рошава глава и нощта изведнъж просветва, между двамата се завихря поток от невидими искри, които наелектризират въздуха. Момичето гледа в недоумение, в движенията му се усеща колебание.
- Моля те! Прости ми! – казва момчето, а гласът му трепери.
Момичето остава още няколко секунди, впила пръсти в перваза и се прибира обратно. Електрическите искри се пръсват по паважа като подплашени зайци и се скриват в канавката. Светът отново притъмнява, изострят се ръбовете на старите къщи, уличната лампа се киска в замъгления си стъклен балон. Момчето стои с наведена глава. Светът се е облегнал на плещите му и е свел тялото му към улицата. Лунното момиче се приближава тихо, взима плика от ръката му, понася се в натежалия въздух и пуска писмото през отворения прозорец.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 195

МнениеВъведено на: 15 Юни 2020 20:37:18 » Отговори с цитат върни се горе

Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Kanegan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 47

МнениеВъведено на: 21 Юни 2020 16:17:30 » Отговори с цитат върни се горе

Много хубаво, като идея!Браво!За свободата въпреки ограниченията на живота!

_________________
Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com