Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 459
ХуЛитери: 0
Всичко: 459

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Случаят с Парасолкин
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

1
7%
 7%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
3
7%
 7%  [ 1 ]
4
28%
 28%  [ 4 ]
5
57%
 57%  [ 8 ]
Всичко гласували : 14


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 01 Май 2020 13:40:39 » Случаят с Парасолкин Отговори с цитат върни се горе

Имаме си ние граждани. Имаме си, защото живеем в града и независимо кой от къде е дошъл, сърцата ни тупкат в унисон с голямото сърце на същия този град. Някои са свестни хора, кротки и любезни – да ти е драго да срещнеш такъв човек на улицата – дори не ти минава през ум да го напсуваш. Дето казват, и нощем светят – като луната. Но както луната си има тъмна страна, така и някои наши хора хич не светят, а хвърлят дълги мрачни сенки където и да се появят.
Гражданинът Парасолкин беше точно такава тъмна личност. Според една комшийка, Парасолкин в началото, когато дошъл в града, бил свестен човек. Бил той, ама градският водовъртеж го грабнал, засмукал го, тъй да се каже и го изплюл в средата на мижавото анонимно живуркане. Тоз го настъпи, оня му тегли една майна, а най-лошото било, че повечето не му знаели името дори. И душата на Парасолкин се свивала, свивала, докато в нея останало място само за малко мъка и много злоба. Прочу се тоя наш съгражданин като катил, заядливец и бунтар. Винаги закъсняваше със сметките, не идваше на събранията на домсъвета, не гласуваше по избори, а като видеше полицай, бягаше като от чумав. Беше щастлив ако успееше да разплаче дете, да обиди стара жена или да се изпикае в двора на комшиите. Така поминуваше Парасолкин – като цирей на задника на обществото. И сигурно така щеше да си изживее животеца – мразещ и мразен – в някакво мрачно доволство от непрекъснатите сблъсъци с града, страната и света изобщо. Но не би. Миналия месец нещо се случи – какво и що никой не знае, но явно от дълбините на свитата му душа изплувало малко късче доброта. Изплувало точно като минавал покрай градинката до църквата „Св.Св. Карп и Папила“. Тая градинка винаги е пълна с дечурлига, които тичат, скачат и най-вече пищят като ощипани. Та в оня ден, минавайки покрай църквата, Парасолкин забелязал тумбеста чанта на входа на градинката. Рекъл да я ритне и тъкмо предвкусвал удоволствието от вида на ритната и разпиляна чанта, когато видял на отсрещния тротоар трима полицаи, които си сърбали кафето, улисани в разговор. Погледнал пак чантата и нещо му щракнало в главата – ами ако…? А градинката пълна с деца! Пресякъл улицата и спрял пред тройката блюстители на реда. Тъй и тъй, рекъл, ей там има една безстопанствена чанта, а може пък някой нарочно да я е оставил и вътре да има…е, нали знаете как го правят по филмите. Единият полицай му рекъл да си гледа работата, вторият – че чантата сигурно е забравена от някой залупен дядка като самия Парасолкин, а третият, най-умният, му казал като има толкоз зор, да я донесе, пък те щели да вземат мерки. Без да се замисля, нашият Парасолкин се върнал, навел се и вдигнал чантата…Взривът не бил кой знае колко силен – достатъчно, за да убие нашия съгражданин на място. Гръм, огън, дим – човекът лежи на тротоара. Кошмар! Интересното е, че шапката му хвръкнала нагоре, прелетяла през целия този пушек и се изгубила в небето.

Тъй загина гражданинът Парасолкин, обладан от моментна доброта.

Казват, че вечер се вижда как шапката му се носи над града, обикаля известно време и после изчезва. Отивала, казват, обратно на небето, там където вероятно е и онова добро късче от измъчената душа на Парасолкин.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
tearfly
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 03, 2015
Мнения: 28

МнениеВъведено на: 03 Май 2020 13:42:25 » Отговори с цитат върни се горе

Стилово ми напомни за Гогол - чувството за хумор и топлота в мрака. Благодаря!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228

МнениеВъведено на: 05 Май 2020 13:27:21 » Отговори с цитат върни се горе

Доброто надделява! Геройски разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
lubara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 109
Място: Велико Търново и София

МнениеВъведено на: 07 Май 2020 10:32:25 » За разказа Отговори с цитат върни се горе

Парасолник, добре. Но защо църквата е с това име, видях, че такава църква има във Виена... А там полицаите не са такива, каквито обичаме да описваме нашите си...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1050

МнениеВъведено на: 10 Май 2020 20:12:35 » Отговори с цитат върни се горе

Много добро!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
lubara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 109
Място: Велико Търново и София

МнениеВъведено на: 11 Май 2020 15:07:25 » Отговори с цитат върни се горе

Ето нещо подобно, но няма как да е тук, веднъж е наградено...
- Краткият полет на Чайката –

„ Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо. ”
Джонатан Ливингстън Чайката

Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамене. Как се казва не знам, една сутрин го видях да наблюдава полета на чайките над близките скали. Лицето му беше станало меко, бръчките сякаш бяха изчезнали, погледът му изглеждаше замечтан, тогава го кръстих Чайката. По цял ден обикаляше по горещия пясък, за да раздава билетчета на всички, които търсеха сянка под цветните, леко избелели чадъри, бързайки да се излегнат на добре почистените от него пластмасови шезлонги. Вече толкова години идвам тук, а не съм го виждал да разговаря с плажуващите извън служебните си задължения. Дори вечер около него не съм забелязал нито жена, нито деца, пиейки бира на една и съща малка маса в градинския ресторант, до сами плажа. Странна птица, наистина.
Миналата година в края на лятото отново отидох на моя си плаж. Всичко беше както преди, само платнените чадъри бяха заменени с камъшитови. Новото беше и един скутер, който издигаше мераклиите над морето с парашут, за да се слеят с полета на птиците, макар за няколко минути. Нямах желание за това, стигаше ми плуването навътре в морето, което винаги правех рано сутрин, преди спасителите да разпънат флаговете над двете вишки и да надуят свирките към неразумните и неуверени в себе си плувци.
Последните дни от престоя ми бяха настъпили, когато един ден времето рязко се развали. Излезе силен вятър, слънцето се криеше зад тъмните облаци, лятото скоро щеше да си отиде. Бях изморен от скачането под големите вълни навътре до брега и както бях задрямал, ме събуди странен шум. Сянка беше обхванала целия плаж, слънцето едвам се провираше през множество птичи ята. Бяха готови за отпътуването си. Като ветрило разперени, един след друг излитаха сякаш от ниското, брегът ги поемаше и издигаше за дългия им път. Отпред бе най-силният водач, след него всички останали. Бяха хиляди, непоколебими и красиви. Граченето им издаваше възбудата от идващото изпитание. Всичко стана за минути. Последните птици образуваха дъга, плажът отстъпи сянката им за слънцето и отново хоризонтът беше чист. Бяха си заминали.
Тогава ги видях. В двамата разпознах моите съседи от хотела, баща и малкия му син. Водното им колело се скриваше от високите вълни, удряше се в близките зелени скали, които след миг го разцепиха на две. Мъжът се беше вкопчил в каменистите ръбове, с едната ръка държеше сина си, когато пенестите вълни покриха и двамата, а после видях момчето на десетина метра навътре в морето. Двамата спасители на брега все още разгъваха дългото въже, когато забелязах как Чайката е прихванал изплашеното и разтреперено момче за кръста, мъчейки се да се приближи до скалите. Сякаш беше долетял с невидими криле до него, никога преди не бях го виждал да влиза в морето. В края на плажа се бяха събрали малкото останали плажуващи, всички мълчаха, вперили поглед към тримата край скалите. И когато започнаха бурните ръкопляскания, защото бащата вече беше издърпал сина си на безопасно място между ръбестите камъни, никой не забеляза кървавите очи на Чайката, който се беше отпуснал в плитчината край обраслите с черни миди и зелени водорасли камънаци. После спасителите напразно се суетяха около него, за мен беше ясно, че първият му полет ще е и последен.

Лятото тази година започна с много дъжд и с малко слънце. Но все пак има още месеци, в които морето със сигурност ще промени своя морав цвят в прозрачно син. Поръчал съм една метална табелка, неръждавейка. Надявам се да я поставя на скалите, край моя си плаж. И на нея ще бъде изписана онази крилата мисъл, която е и епиграф в началото на този разказ.
Защото какво мога да направя в памет на Чайката, мога да направя само и единствено това.


17.05.2016. Любомир Николов
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 195

МнениеВъведено на: 21 Май 2020 18:56:47 » Отговори с цитат върни се горе

Успех! Шапката на Добротата...Силен разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 432
Място: София

МнениеВъведено на: 24 Май 2020 19:25:00 » Отговори с цитат върни се горе

Няма ненаказано добро -казва народът ни!SmileМного силен разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1449
Място: България

МнениеВъведено на: 01 Юни 2020 09:53:50 » Отговори с цитат върни се горе

Каня се да се обадя от месец - запомняща се история! Една горчивина оставя - като от живия живот... Успех!

ей на - не единица, петица Embarassed
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
ElenaZelena
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 20, 2019
Мнения: 6
Място: Джумаята

МнениеВъведено на: 10 Юни 2020 14:55:53 » Отговори с цитат върни се горе

Страхотен разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
gerek
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 28, 2012
Мнения: 24
Място: Жеравна

МнениеВъведено на: 13 Юни 2020 14:29:12 » Отговори с цитат върни се горе

Истинско и много тъжно!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка AIM адрес
IGeorgieva
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 175
Място: София

МнениеВъведено на: 21 Юни 2020 15:01:26 » Отговори с цитат върни се горе

Силен разказ! Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com