Въведено на:
10 Юни 2020 17:04:08 » Есенна първичност
Не съм готова още да погледна
в септември и в очите му зелени.
Последен лъч премята тънка прежда
и в примката на паяжина свети.
Струи небето. Още се вълнува
почти като море край топли дюни.
Предчувствам как отмива моите стъпки
от тялото на жаркия ми юли.
След август се снишава и тревата
усетила в косите си тревога.
Не се преструва – ляга уморена
в живота си изтлял от изнемога...
А лятото ми, знаци за безкрайност
изписваше и в пясъка сновеше.
Вървях след него. Яростно изгарях
докато с остра нежност ме бодеше;
с лъчи и с боси луди песъчинки
и с камъните, седнали в реката....
Обичах го. Със сляпа безпричинност
и с влюбената стръв на сетивата.
Но падна. И след тази сеизмичност
септември спря в короната му гъста...
Едно листо със есенна първичност
ме приземи,
когато се откъсна.
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
16 Юни 2020 11:10:26 »
леко се чете, прищя ми се да седна на камък в реката...нажежен - а краката в ледения бързей ; приятно усещане носи...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума