Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AnaEvada
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13913

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 0
Всичко: 428

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Моите полети
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

1
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
4
25%
 25%  [ 1 ]
5
75%
 75%  [ 3 ]
Всичко гласували : 4


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 03 Юни 2020 13:03:06 » Моите полети Отговори с цитат върни се горе

За пръв път изпитах състояние на летене на 5-6 години. Тогава обожавах истории за космически кораби и междузвездни пътувания. Заставах по средата на стаята и започвах бясно да се въртя около себе си. После се просвах на земята. Всичко ми се въртеше и си представях, че съм на космически кораб. Това състояние постигнах и години по-късно, след особено наситени нощи. Тогава обаче въобще не го възприемах като летене, а като ужасно наказание. Придружено с неописуема жажда.
Наистина полетях едно лято на морето. Бях на 12-13 години. Баща ми, който мразеше да дава пари за глупости, ми плати теглене с моторница, докато съм привързан с парашут. Имаше подробни инструкции. Ако се появел вятър, щели да ми направят еди какъв си знак и да дръпна лявата страна на парашута. При друг знак – дясната. Аз слушах в началото, после се разсеях, както винаги правя при точни практически съвети. Баща ми, който добре ме познаваше, ме изгледа критично и каза: „Нищо не разбра, нали?“.
Закачиха ми парашута, който беше вързан с дълго въже за моторницата. Лодката се понесе бързо навътре в морето, докато навитото до мен въже се развиваше и опъваше. Гледах го като хипнотизиран. Обзе ме паника. Трябваше да скоча към морето в момента, в който въжето се опъне докрай. Аз обаче скочих няколко секунди по-рано и се пльоснах на пясъка. В следващия миг моторницата ме дръпна и за части от секундата се озовах в небето. Парашутът се разтвори над мен. Промяната беше толкова рязка, че не можах да я усетя.
Бях на такава височина, че виждах главите на хората като малки точици. Беше странно, невероятно и безумно. Пред мен се разкриваше откритото море, а зад мен се виждаше целия плаж и точките по него. В същото време установих един неприятен факт – ремъците, които минаваха между краката ми и посредством които бях прикрепен за парашута, неприятно се впиваха в топките ми. Беше ме страх да се размърдам, за да не попреча с нещо на полета. И така, продължих да се наслаждавам на летежа си, докато ремъците ме притискаха отдолу. Явно когато едната глава е нависоко, другата трябва да страда. Съдба. Приземяването ми беше страхотно – на крака, без падане назад, както мислех, че ще стане.
На 18 г. отидох на море с три момичета. Звучи прекрасно, но не е. Хванахме стоп от Иракли до Варна. Заговорихме се за бънджи скокове с шофьора и той предложи да минем през Аспаруховия мост и да скочим. Съгласихме се. Две от момичетата скочиха без проблем. Третото се отказа и дойде моят ред. Попълних декларация, че ако нещо се случи, организаторите не носят отговорност, казах колко килограма тежа (в притеснението си казах с 10 по-малко), закачиха ми бънджито и трябваше да скоча. За целта се качих на перваза на моста. Установих, че разстоянието от долната част до ръба на перваза е неимоверно голямо. Погледнах надолу и изтръпнах. Абсурд. Не можех да го направя. Това не беше дърпането с парашут. Тук трябваше сам да направя крачката в нищото. А инструкциите бяха доста по-песимистични – ако не съм скочел правилно, можело да се оплета в ластика и да се обеся. Страхотно. Сигурно десет минути седях на тъпия перваз, слизах, пак се качвах, отказвах се, после се надъхвах. Накрая на единия от организаторите му писна и каза, че ще брои „3-2-1“ и ако не скоча, да си ходя. Застанах на перваза, погледнах право напред и разперих ръце. На „1“ плавно се отпуснах напред. Хоризонтът се завъртя, небето и земята се сляха в една спирала. Всичко стана някак си много плавно и в същото време бързо. Толкова бързо, че бях малко разочарован. После момичетата казаха, че съм скочил „най-правилно“.
И така, каквото и да разправят за полета на духа и въображението, съвсем друго си е едно хубаво физическо летене. Че дори да са ти притиснати топките.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 195

МнениеВъведено на: 03 Юни 2020 23:53:40 » Отговори с цитат върни се горе

Смел разказ! Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com